"Фрагменти от една революция" и размисли за революцията

Какво: Фотоизложба на Зафер Галибов "Фрагменти от една революция"
Къде: В книжарницата на София Прес (ул. Славянска" 29)
Кога: От 1-и до 15-и ноември 2017

В Деня на народните будители в книжарницата на София Прес (ул. Славянска" 29) бе открита една уникална фото-изложба на Зафер Галибов, която ни показва атмосферата на румънската революция през 1989 година.

"Фрагменти от една революция" ни връща на мястото на събитието в онези страшни декемврийски дни на 1989 година.

Може да я видите само до 15 ноември преди да отпътува за изложбата в румънската столица през декември. След това тя ще остане в Музея за история на Букурещ като дарение на фотографа.

Бях позабравила тези събития, когато през 2012 година в един дъждовен майски ден, Александру Патрашку, румънски блогър и приятел, ме заведе на гробището в Букурещ и ми показа безкрайните редици с еднакви бели надгробни паметници.

Гледката ме потресе до дън душа.

И представа нямах колко много хора са загинали. Бях смаяна от стотиците гробове на предимно 18-20 годишни младежи, на деца на 14-15 години, разстреляни по време на кървавата румънска Коледа. Минавах и гледах снимките на тези толкова млади хора, още неживели и си мислех за участта им - тяхната и на близките им.

Колко отнети безценни живота и колко съсипани човешки съдби...

През 1989 година, в края на месец декември, като част от екипа на хуманитарната мисия на Червения кръст, Зафер Галибов пристига в Букурещ. За БНТ от Букурещ предава Владимир Береану.

По улиците се стреля и не на шега. Продупчените от шрапнели стени на сградите ни уверяват в това.

На снимките виждаме живи хора, които малко по-късно вече може би вече не са били между живите. Виждаме обнадеждени хора, въодушевени и радостни, четящи новоизлезлия брой на Свободна Румъния. Но следващите кадри ни показват ужасени и уплашени хора, залегнали между колите. И ако често мяркащото се оръжие на тези фотографии изглежда абстрактно, труповете, разкъсаните тела между танковете, не са абстракции. Някой пише на витрината на една книжарница "Liberta"...

Два последователни кадъра са запечатали потресваща човешка драма. Млада жена току-що получава ужасна вест. На лицето ѝ се чете безумна тревога, смесена с недоверие. В следващия миг я виждаме рухнала на земята и чуваме безмълвния ѝ вик. Цялата човешка трагедия от внезапната загуба на скъпо на сърцето ти същество е в тези две фотографии.

Моите румънски приятели са ми разказвали, че през ноември 1989 след падането на Берлинската стена и започналите ден по- късно промени в България, румънците са били напълно отчаяни и са се страхували, че ще останат единствената комунистическа страна в Европа. За събитията в Източна Европа те научават единствено от българската или унгарската телевизии и от заглушаваните предавания на западни радиостанции като "Свободна Европа".

Румънската революция започва на 16 декември в Тимишоара и поводът е арестът на пастор Ласло Тьокеш заради дръзко изявление в унгарските медии. Енориашите му заобикалят дома му и се опитват да го защитят. Към тях се присъединяват минувачи и студенти. Намесват се сили на страховитата румънска Секуритате и на румънската полиция. Мнозина загиват, но бунтът не стихва. Тридесет младежи отказват да се подчинят на въведения вечерен час и отиват пред православната катедрала, където развяват румънското знаме, от което са изрязали герба с комунистически символи и запяват забранения румънски химн: "Deşteaptă-te, Române!”  ( "Събуди се, румънецо!").

Пеейки думите от химна: "Девизът е свобода... по-добре да умрем в бой, /в пълна слава, отколкото да бъдем отново роби в древната наша земя..", част от тях са разстреляни, друга – ранени.

Но събитията вече не могат да бъдат спрени.

Неспособен да си даде сметка какво става, румънският диктатор заминава на официално посещение в Иран, което е планирано предварително. Когато се връща, държи обичайната си помпозна реч по телевизията, а на следващия ден – 21 декември, е свикан официален митинг в подкрепа на Чаушеску. Над 110 хиляди румънци са доведени на площада, но неадекватните призиви на Чаушеску, който е убеден, че народът го обича, взривяват тълпата и протестите в Букурещ се отприщват.

Армията е изпратена да усмири бунтовниците, но част от нея минава на страната на народа. На букурещкото летище става кървав сблъсък с много жертви. Две отделни части на румънската армия са изпратени там със заповед да овладеят превзетото от "терористи" летище и стрелят едни срещу други. Кървавият урожай е зловещ.

Изложбата бе открита от Олимпия Даниел, която е и неин куратор. Тя спомена, че в еуфорията на тогавашните събития много неща са останали непремислени в дълбочина и затова днес изложбата на Зафер Галибов е особено актуална, подканвайки ни към размисъл за позабравени "старомодни" понятия като свободата.

Олимпия Даниел даде думата на Владимир Береану, който припомни че "промените в Румъния станаха по един доста кървав и неприятен начин" и добави:
"Имаше един доста съмнителен процес срещу Чаушеску, доста съмнително изпълнена смъртна присъда. Реално погледнато, този съд беше незаконен. Ако трябва да сме обективни, Румъния, за съжаление, започна незаконно своята демокрация, но пък днес все пак успява да реализира сериозни промени."

На въпрос на Розалина Евдокимова (СБЖ), президентът Петър Стоянов, който беше на откриването на изложбата, каза: "Изложбата е изключително сериозна. Тя показва как човек може да унищожи човека. Краят на комунизма и ерата на Чаушеску са събития, които бяха приветствани от всички в света, защото това беше един от най-тежките тоталитарни режими не само в Европа. От друга страна, той показва и дълбока трагедия и хуманност – плачещата майка, която вероятно би се радвала на свободата на страната си, ако нейният син не беше убит. А това прави изложбата много човешка и затова е толкова впечатляваща."

Сега, когато се навършват 28 години от страшните събития през декември 1989, мисля за тези млади хора, за техните родители. Мисля че би трябвало да се чувстваме късметлии, че у нас промените не започнаха така кърваво. Мнозина с лекота казват, че без пролята кръв няма истински промени, но не знам колцина от тях биха пожертвали своя или живота на децата си за съмнителни промени, които може да направят нещата много по-лоши, отколкото са били (тази година се навършват 100 години от т.нар. Велика октомврийска революция, когато един авторитарен царски режим бе заменен с тоталитарен болшевишки и виждаме къде е днес Русия).

Помолена от Зафер Галибов да кажа няколко думи на откриването, заявих, че не вярвам в революцията, а в еволюцията, вероятно и защото живея в Холандия. Но че в България нямаше нито революция, нито еволюция, а шикалкавене, подмяна и непрестенен опит за измама, за запазване на властта на биографично обвързаните с комунистическия режим. И че това става включително с брутално преиначаване на историческата истина.

Всяка революция създава хаос и от този хаос рядко се ражда нещо добро. Поради простата причина, че хората, способни на терор, насилие и убийства не са нормални хора. Независимо в името на какви "светли идеали" убиват (толкова по-зле за "идеалите" им). Не знам някога и някъде убийците да са създали законност, справедливост и да са гарантирали нечия свобода и сигурност, освен собствената си ( а и нея може да гарантира само до време).

Да си дадеш живота, бранейки свободата и отказвайки да бъдеш роб, е едно, а да убиваш без съд и присъда - съвсем друго.

И в този смисъл ми писа Александър Патрашку, опровергавайки илюзията, че благодарение на пролятата кръв, промените в Румъния са станали бързо и добре:
"Диктатурата на Чаушеску изглеждаше вечна. Всички комунистически режими около Румъния рухваха един по един, като домино. Междувременно, Чаушеску бе преизбран за президент. Румънците бяха отчаяни. Те мислеха, че ще останат единствената комунистическа държава на Балканите. Мисля, че това бе причината режимът на Чаушеску да бъде насилствено свален в Румъния, просто нямаше друга възможност. И се надявам, че тези деца не умряха напразно. Преходът в Румъния обаче беше дълъг и труден. Трябва да признаем, че е невъзможно да се каже, че е имало ефективна демократизация и декомунизация веднага след 1989 г. Дори и сега не е така. Но все пак днес разликата е много голяма в сравнение с 1990 година. И въпреки това не смятам, че насилието води до положителна промяна. Виждаме че след гражданската война в Югославия , страната не само се разпадна, но се върна 20 години назад . И днес България и Румъния са далеч преди Сърбия."

Впрочем, ето нещо забавно. Разочарованите от българския преход нашенци са убедени, че Румъния се движи далеч преди България и че там наистина са извършени сериозни демократични промени, докато недоволните от своя преход румънци често дават България за пример.

Истината е, че и двете държави се движат на зиг-заг, но че поне руското влияние в Румъния не е така силно както в България и че това дава огромни предимства. Въпреки че за разлика от България, Румъния е била диктатура не 45, а цели 70 години (защото тя има своя дикатор и преди 1944). И че корупцията там бе с "традиции" и бе много по-голяма от тази в България.

Има още нещо, което ме смая тогава в Букурещ - всички гробове бяха не само внимателно обгрижени, но и еднакви. Бяха платени от румънската държава. Това като контраст за отношението, за безхаберното отношение на нашата държава към паметниците и гробовете на жертвите на комунистическия терор и тоталитарния режим, на насилствената съветизация на страната, за нагло стърчащите и до ден днешен паметници на окупаторите и поробителите.

И мисля че това е основната разлика между Румъния и България и тя е съществена.

Когато видя, че в България се знаят имената на жертвите на комунистическия терор, започнал със заповядания от Коминтерна кървав метеж през септември 1923 година, когато видя изписани на паметни плочи имената на жертвите на взривените по заповед на БКП и лично на Георги Димитров мъже, жени и деца в църквата "Света Неделя" - тогава ще повярвам, че промените в съзнанието на хората у нас са започнали. Защото не е нормално да почиташ убийците, а жертвите им да тънат в забвение.

За разлика от нас румънците издирват гробовете на своите горяни и ги препогребватс нужната почит. За разлика от нас, румънците обикалят своите градове с подвижни паметници на антикомунистическата съпротива и не забравят историята си. Ето така – с познанието на истината се извършват истинските промени, а не с живуркане в блатото на лъжата.

Защото истинските промени стават не с безсмислено покосени човешки животи, а с промени в съзнанието, морала и манталитета. И само такива промени са трайни и водят до просперитет.