Г-7 призова Москва да спре "анексирането" на Крим

След дни наред на безплодни дипломатически усилия лидерите на най-развити индустриални страни от Г-7 призоваха в сряда Русия да прекрати всички усилия за анексиране на украинския полуостров Крим и предупредиха, че в противен случай индивидуално и колективно ще вземат по-нататъшни мерки.

Същевременно стана ясно, че страните от Европейския съюз са постигнали споразумение за нови, по-строги санкции срещу Русия , ако тя не прекрати намесата си в Крим, включващи замразяване на авоари и забрана за пътуване на отговорни лица.

Г-7 предупреждава за "тежки последици"

Лидерите на страните от Г-7 казаха на Русия да спре да работи в подкрепа на референдум в Крим и "да прекрати всички усилия да променя статута на Крим противно на украинския закон и в нарушение на международното право", иначе ще вземат мерки, предадоха световните агенции в сряда.

В изявлението се отбелязва "сплашващото присъствие на руски войски" в Крим и липсата на "правно въздействие" на референдума.

"Освен въздействието му върху единството, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, анексирането на Крим може да има тежки последствия за правния ред, който защитава единството и суверенитета на всички държави. Ако Руската федерация предприеме такава стъпка, ще вземем по-нататъшни мерки, индивидуално и колективно", се казва в изявление на лидерите на Г-7, оповестено от Белия дом.

Изявлението е на лидерите на САЩ, Япония, Канада, Германия, Франция, Великобритания и Италия съвместно с Европейския съвет и Европейската комисия.

Председателят на ЕК посочи като цел намаляването на напрежението и намирането на мирно решение на настоящата криза, в пълно съответствие с международното право. Предлагаме на Русия възможността за преки преговори чрез международните механизми и при пълното зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, заяви той.

Ако в следващите дни не бъдат предприети съдържателни преговори, ще предприемем още мерки, добави председателят на ЕК. По-нататъшното влошаване на обстановката би довело до последици, които наистина се надявам да избегнем, заяви Барозу.

Първи санкции срещу Москва след края на Студената война

Страните членки на Европейския съюз се споразумяха за формулировката на санкциите срещу Русия, съобщи Ройтерс, позовавайки се на документ, с чието съдържание агенцията се е запознала. Санкциите ще включват замразяване на авоари и забрана за пътуване за отговорните за нарушаването на суверенитета на Украйна.

Документът от седем страници описва в подробности ограничителните мерки, които ще бъдат предприети срещу Москва, ако тя не прекрати намесата си в Крим и не се съгласи на преговори с помощта на международни посредници за прекратяване на кризата в Украйна.

Ако документът бъде одобрен от външните министри на ЕС на срещата им в понеделник, това ще бъдат първите санкции, наложени от ЕС срещу Русия след края на Студената война, отбелязва Ройтерс. Това би било признак за сериозно влошаване на отношенията между Изтока и Запада, допълва агенцията.

Документът е бил одобрен по т. нар. мълчалива процедура, съгласно която нито една държава член на ЕС не е възразила на предложените формулировки до предварително указания час 11.00 ч по Гринуич днес (13.00 ч. българско време). Външните министри на ЕС ще се съберат в Брюксел в понеделник, за да гласуват официално документа.

ЕС обаче продължава да работи по уточняване на списъка с лица, които ще бъдат засегнати от санкциите, посочва Ройтерс. Вчера в Лондон представители на Великобритания, САЩ, Италия, Франция, Германия, Швейцария, Япония и други страни са се събрали, за да обсъдят този въпрос, но не са приключили със съставянето на списък. Дискусиите продължават и списъкът ще бъде готов до понеделник, каза пред Ройтерс източник от ЕС.

Източници от ЕС твърдят, че руският президент Владимир Путин и външният министър Сергей Лавров няма да бъдат сред лицата, срещу които ще бъдат наложени санкции, за да се запазят отворени каналите за комуникация с Москва. Санкциите ще обхванат приближени на Путин в службите за сигурност и армията, както и членове на руския парламент.

Ако Москва не се поддаде на този натиск, ЕС е готов да предприеме следващи стъпки, които може да включат оръжейно ембарго и други търговски ограничения, посочва Ройтерс. Може да бъдат наложени санкции и на самия руски президент.

Украйна няма да праща войски, за да спре отделянето на Крим

 

Изпълняващият длъжността президент на Украйна Олександър Турчинов заяви от своя страна, че Киев няма да предприема военни действия, за да предотврати отделяне на Крим.

 

"Ние не можем да проведем военна операция в Крим, понеже по този начин ще изложим на риск източната си граница и Украйна ще бъде беззащитна. Украйна няма да предприема военни действия, за да предотврати отделяне на Крим", каза Турчинов.

 

Вчера Украинският Съвет за национална сигурност реши да формира "национална гвардия" и да обяви частична мобилизация, за да попълни редиците ѝ.

 

"Руските лидери ни отказват всякакъв контакт – на ниво министри на външните работи или високо управленско ниво", обясни президентът.

 

Според руския вестник "Ведомости", цитиран от ББС, небоеспособността на украинската армия може да насърчи сътрудничеството на Киев със Запада в сферата на отбраната.

 

Украинският министър на отбраната Игор Тенюх призна, че от общо 41 000 военнослужещи в сухопътните войски на Украйна формално в бойна готовност са 20 000, но фактически - едва 6000 души.

 

ОССЕ обвини Русия, че не е допуснала наблюдатели в Крим

 

На този фон военните наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ОССЕ казаха, че руската армия има роля в усилията да се блокира достъпа им до украинския полуостров Крим.

 

Екип от около 40 невъоръжени наблюдатели от 26 страни от ОССЕ беше спрян на няколко пропускателни пунктове миналата седмица при опит да влезе в Крим.

 

"Въпреки това, само от наблюденията на екипа събрахме значителни доказателства за оборудване, говорещо за присъствието на хора от въоръжените сили на Руската Федерация в близост до различните пътни блокади, на които ние попаднахме по време на периода на наблюдение", се посочва в доклад, цитира от американската мисия в ОССЕ.

 

Доказателствата включвали руски униформи, бойно снаряжение, регистрационни номера, свързвани с руския Черноморски флот и бронетранспортьори, се посочва в доклада.

 

Украинските специални служби пък съобщиха, че са арестували в района на Херсон (Южна Украйна) "руски разузнавателен патрул", дошъл от Крим да събира разузнавателна информация за украинските части, разположени в зоната.

 

Без напредък на дипломатическите усилия

 

В същото време от Москва твърдят, че Русия и Украйна контактуват на ниво министерства и ведомства. За контакти на по-високо ниво Кремъл отчита "липсата на необходимата легитимност на сегашното правителство в Украйна". Западът призова Москва да влезе в преки разговори с Киев, но руските власти отказват.

След разговор с руския външен министър Сергей Лавров американският държавен секретар Джон Кери заяви, че отговорите на Русия на предложенията на САЩ за уреждане на кризата в Украйна са недостатъчни и не създават нужната среда за постигане на дипломатическо решение.

"Той (Кери) потвърди готовността да продължи да разговаря с външния министър Лавров, включително тази седмица, но заяви, че условията трябва да са подходящи, а целта трябва да е да се защитят неприкосновеността и суверенитетът на Украйна, а ние не видяхме такова нещо в получените отговори", заяви говорителката на Държавния департамент Джен Псаки.

В сряда пред комисия в американската Камара на представителите Кери обяви, че в петък ще се срещне в Лондон с руския си колега, за да обсъдят за пореден път план за излизане от кризата в Украйна. Тази четвърта среща между двамата министри за седмица ще се състои по искане на президента Барак Обама.

Държавният секретар отбеляза, че макар Русия да има дълбоки исторически и културни връзки с Украйна, и особено с Крим, "нищо не оправдава военна интервенция".

Руското външно министерство пък заяви, че планираната финансова помощ на САЩ за Украйна е незаконна, тъй като това би означавало да се финансира нелегитимен режим.

Киев от своя страна извика временно управляващия руското посолство Андрей Воробьов в министерството на външните работи в знак на протест срещу "пряката намеса на Руската федерация във вътрешните работи" на страната.

"Действията на руската страна противоречат пряко на фундаментални принципи на международното право и общопризнати принципи на съвместното съществуване на държавите", се посочва в изявление на дипломатическото ведомство.

В сряда вечер американският президент Барак Обама ще приеме в Белия дом изпълняващия длъжността министър-председател на Украйна Арсений Яценюк. Поводът за визитата на Яценюк е подготовката на реферундума в Крим на 16 март, както и евентуалното присъединяване областта към Русия.

Генералната прокуратура на Украйна обжалва решението на Върховния съвет на автономната република за независимост на Крим – процедурна стъпка необходима за провеждането на референдума и се очаква съдът да го обяви за незаконно, след като направи това вече по отношение на насроченото допитване.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) също обяви, че референдумът е незаконен и затова няма да праща мисия да го наблюдава.