Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

"Галъп": Президентът, омбудсманът и кметът на София са най-харесваните политици

Според "АФИС“, ако изборите бяха днес: ГЕРБ – 27%, БСП – 23%

19 коментара
Румен Радев, Мая Манолова и Йорданка Фандъкова, сн. БГНЕС

В края на годината най-харесваните от българите политически личности са Румен Радев, Мая Манолова и Йорданка Фандъкова, те са и тези, които са имали положителен рейтинг в годината, т.е. доверието превишава недоверието, показват данни на "Галъп". Сравнително високо доверие има и Бойко Борисов, както и Илияна Йотова, Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, Томислав Дончев, Корнелия Нинова, Екатерина Захариева и др.

Различните членове на кабинета постепенно утвърждават своята разпознаваемост, отбелязват социолозите.

Данните са от последната вълна на изследване "лице в лице" между 30 ноември и 7 декември с добавка от предходната вълна - през ноември, както и с ретроспекция от осем години. "Галъп интернешънъл" продължава да публикува данни в обобщение на отиващата си 2017 г. Те са базирани на ежемесечния "Политически и икономически индекс на агенцията - независимото от външно финансиране изследване.

В последната една година се забелязва ръст на доверието при Мая Манолова - заради активността и заради възможностите, които позицията на омбудсмана дава. От двайсетина процента при встъпването в длъжност, сега доверието е 51 на сто.

Укрепване на доверието има и при Корнелия Нинова - трайно под 20 на сто преди година, до трайно над 20 процента сега. От "Галъп интернешънъл" отбелязат известно укрепване на доверието в рамките на последните две години при Красимир Каракачанов - от 10 - 15 на сто през 2016 г. до 20 - 25 процента сега.

Класирането на личности според доверието в тях показва повече за масовия вкус, а не толкова за това кой как си върши работата. Различните фигури са в различни по трудност на задачите ресори и затова директните сравнения винаги трябва да са внимателни, уточняват социолозите.

Според тях закономерни тенденции се открояват в доверието към основните институции и политически личности

През декември доверието в президентската институция е очаквано високо, доверието в правителството е по-високо от това в парламента, а най-харесвани са личностите, които са по-далеч от векидневния политически процес.

Институцията на президента завършва годината с нива на доверие от 56 процента срещу 29 на сто недоверие. Така президентската институция затвърждава обичайния си висок обществен авторитет, който беше силно разколебан в предходния мандат, отбелязват социолозите. Личното доверие на Румен Радев е на закономерно сходни нива с доверието в институцията.

Вицепрезидентът Илияна Йотова пък се ползва с лично доверие от 25 на сто - това също е сравнително висока оценка на фона на доверието за останалите политически фигури у нас.

През декември правителството има 31 на сто доверие и недоверие от 58 процента. Това са равнища, които се повтарят сравнително устойчиво през годината. Така първите няколко месеца на кабинета "Борисов 3" се оказват с равнища на доверие малко по-добри в сравнение с началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата "Орешарски" и много по-неблагоприятни в сравнение с началните нива на първия кабинет "Борисов" през 2009 г. Налице е обичайното за всяка власт "износване" на подкрепата, но и достатъчно знаци, че ГЕРБ има дълготрайно влияние, коментират от "Галъп".

Около загубените от ГЕРБ избори за президент Бойко Борисов донякъде загуби и личен рейтинг и слезе на нива под 30 процента доверие. Пролича и стандартната за такива случаи тенденция загубилият избори да продължава с ниски нива на доверие. Следващите месеци обаче показаха, че Борисов е в състояние сравнително бързо да "наваксва" одобрение и то се върна на нива над 30 процента, посочват социолозите.

Парламентът, по традиция, е с по-ниско доверие от правителството в края на годината - 70 на сто негативни и 22 процента позитивни оценки. През 2017 г. се долови известно укрепване на доверието в парламента. Вероятно повлия характерното за цялата година мобилизиране на електората на управляващите партии, които имат по-сериозна периферия, смятат анализаторите.

Отношението към институцията на Народното събрание стана по-благосклонно още след идването на служебното правителство в края на януари 2017 г. Парадоксално, по-благоприятни стойности на одобрение в парламента дойдоха в период, когато той на практика отсъстваше. Това се дължеше на общото успокоение, което обичайно идваше след решаване на политически кризи, като тази с подадената от Борисов оставка през есента на 2017 г., коментират от "Галъп".

„АФИС“: ГЕРБ – 27%, БСП – 23%

Ако избори се провеждаха сега, ГЕРБ би получил 27%, БСП 23%, ДПС 8%, Обединени патриоти (ОП) 6%. Партия „Воля“ би се озовала отново на прага на парламента с малко под 3% от всички избиратели. И отново двете полярни партии биха били изправени пред неловкия избор на коалиционен партньор. Това показват резултатите от декемврийското изследване на „АФИС“.

Основната политическа интрига ще се запази за сравнително дълъг период от време. Електоралният потенциал на главните политически сили практически запазва статуквото от изборите, коментират от агенцията.

Промените в електоралната картина след проведените през пролетта парламентарни избори са незначителни. Партиите, участващи в изпълнителната власт – ГЕРБ и Обединените патриоти, са понесли леки щети от неизбежната ерозия на властта, докато БСП успява да съхрани потенциала си и дори отбелязва най-високата точка на подкрепа за последните няколко години. Консолидацията на ДПС-електората може да се обяснява по много начини, но е ясно, че основният фактор за повишената подкрепа е участието на националистите във властта, което е източник на напрежение и безпокойство на избирателите на Движението.

Сред останалите по-малки формации се открояват имената на няколко политически субекта, предимно от десния сектор – Реформаторски блок, „Да, България“ и ДСБ. Проблематизираното напоследък хипотетично обединение между тях е предмет на бъдещето, но е ясно, че ако останат разделени, не разполагат с реални шансове да се намесят в по-нататъшното разпределение на ключовите роли във властта, отбелязват от „АФИС“.

И Нинова, и Борисов стоят стабилно начело на своите партии. Въпреки впечатлението за вътрешно напрежение Нинова се ползва с доверието на 87% от избирателите на БСП. Борисов е още по-стабилен: 95% от избирателите на ГЕРБ му вярват. Едва 3% и 1% от избирателите съответно на БСП и ГЕРБ са на мнение, че при избор на нов лидер, различен от досегашния, партията ще стане по-силна.

Сумарната оценка за сегашната управляваща коалиция между ГЕРБ и Обединените патриоти остава без съществени промени, но агрегатните суми крият комбинация между растящо недоверие сред негласувалите за тези две сили и растящо доверие сред гласувалите за тях. При това се наблюдава асиметрия. Сред последователите на Патриотите се подобрява отношението към лидера на ГЕРБ, докато сред тези на ГЕРБ отношението към Валери Симеонов се влошава.

Предпочитанието за промени във властта постепенно нараства, отбелязва агенцията. Ако след март желанието за нови избори беше спаднало с 14%, достигайки 13%, то през следващите месеци то постепенно расте и вече достига 21%. Аналогично расте и нагласата за създаване на нов кабинет в рамките на сегашното Народно събрание.

Осем месеца след изборите усещането на населението за политическо напрежение по върховете отново се пробужда и достига 41%. Това се обяснява не толкова с представата за наличие на алтернативна политика и неин носител, колкото със заразителния ефект на нервността и неувереността, която бе демонстрирана по върховете – по конкретно от ГЕРБ по повод на корупционните разкрития и темата за приватизацията по време на прехода.

След кратковременно следизборно освежаване, рейтингът на основните институции отново ерозира плавно. Доверяващите на парламента спадат от 25% на 22%, на правителството от 33 на 32%, на армията от 49 на 42%, на медиите от от 43% на 41%, на синдикатите от 25% на 21% и т.н. Доверието в президента е достигнало определен таван от около 57%.

Изключение е Европейският съюз, който бележи растеж от 48% на 52%.

Най-голямо е недоверието в съдебната власт – 80.7%, на второ място по недоверие са синдикатите, а на трето парламента с 77.7% неодоверие.

Общественото мнение изпитва по-малко песимизъм, отколкото в началото на годината, относно личното благосъстояние и перспективите на страната. В оценките за състоянието на България се наблюдава умерен спад на постоянните източници на безпокойство (безработица, доходи и пенсии). Това на свой ред води до нарастване на относителната тежест на проблемите на корупцията, финансовата стабилност, здравеопазването. В личен план обаче, расте и делът на хората, за които бедността и неясните перспективи са най-важен проблем. Това показва, че плодовете на растежа не се разпределят равномерно, констатира агенцията.

Проучването е осъществено в периода 5-11 декември по метода на прякото интервю „лице в лице“ в дома на респондента. Интервюирани са 1010 пълнолетни български граждани. Изводите са представителни за мнението на населението с избирателни права на територията на страната. Проучването е направено със собствени средства в рамките натрадиционната изследователска програма на АФИС.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

19 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Bлaдo
    #19

    ...има един много тънък момент в тая ... "класация" ;-) И трите картинки по-горе са назначавани от ... бОко: - Президентството им го подари на комунарите, като набуда за пишман кандидат цАчева (а и в прав текст си призна); - омбудсманката също кандиса на бОковата оферта да вземе тая служба и да не му зяе много...; - за учителката по руски фАндъкова пък е съвсем ясно - тя е механично продължение на бОковщината в София... ............... Та възникват едни питания: за какво точно рАйчефците се мъчат да се докарат на бОко с това "подреждане" на назначенията му...???

  2. Коментарът е изтрит в 01:18 на 18 декември 2017 от автора.
    #18
  3. Jordan*
    #17

    Каквито хората -такива са и харесваните от тях политици! Комунистическо племе!

  4. Преслав
    #16

    Пред тая пача хората имаха избор и на много други кандидати, кандидата на Иво Прокопиев и Радан Кънев постигна почетното ШЕСТО място.Та имаше достатъчно избор и избирателите ттоя път наистина избраха нещо читаво.

  5. Преслав
    #15

    Резултатите са мисля 2 000 038 гласували за Радев или малко повече бяха. Другото е тролска злоба има ли смисъл да се коментира?

  6. 1107a
    #14
  7. Коментарът е изтрит, защото не е по темата на статията.
    #13
  8. Коментарът е изтрит, защото не е по темата на статията.
    #12
  9. Преслав
    #11
  10. Miau
    #10

    А ЗА КАКВО ХАРЕСВАТ ФАНДЪКОВА?Понеже София е най-мръсният град в ЕС? Булгаристане, Булгаристане,имаш си политиците, които заслужаваш.По-просто племе от българското едва ли има.За льотчика с външн вид на ТОДОР Живков И СЪЩОТО СПЪНАТО ГОВОРЕНЕ все едно че българският не му е майчин език, не говоря.ИСКА СИ ТЪПОТО ПЛЕМЕ ГЕНЕРАЛИ ДВА БРОЯ ДА ГО КОМАНДВАТ-силна ръка?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.