Газовата връзка с Гърция напредва с ново финансиране

Газовата връзка между България и Гърция напредва в реализацията си с очаквано идната седмица допълнителни 35 млн. евро финансиране от българската оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК), стана ясно по време на инфраструктурен форум в София в четвъртък. Това бе съобщено от енергийния министър Теменужка Петкова след два месеца безвремие в проекта около планираната от служебното правителство, но нереализирана смяна на българския директор в международната компания за строежа на интерконектора Теодора Георгиева.

Работата по проекта върви по план, каза тя пред форума и отчете приключили отчуждителни процедури по трасето на газопровода от Стара Загора през Хасково до Комотини. От българското регионално министерство се очаква да бъде издадено през септември разрешително за строежа на тръбата, а от гръцка страна това трябва да стане през октомври. За четвъртото тримесечие на годината се очаква да бъде обявен и търг за избор на доставчик на материалите и на фирма, която да изгради интерконектора, чиято крайна стойност вече е 240 млн. евро заради актуализация на разходите.

Отделни търгове за доставчик и строител

Георгиева уточни пред Mediapool, че още се обмисля дали да са две отделни обществени поръчки за материали и строител на цялото трасе – и на българска, и на гръцка територия, или да е една процедура с две обособени позиции на двете дейности отново за пълното 183-километрово трасе.

Очакваните 35 млн. евро от ОПИК са за сметка на планираните средства за строежа на междусистемната газова връзка със Сърбия, за която вече са заделени 45 млн. евро, но проектът няма шанс да бъде приключен в рамките на този бюджет на оперативната програма до 2020 г., обясни Теодора Георгиева. Остатъкът от парите за сръбската връзка ще са за техническото разработване за проекта.

Още пари и от гръцките еврофондове

Отделно интерконекторът с Гърция очаква други 10-12 млн. евро от гръцките еврофондове, чието одобряване трябва да стане в скоро време. По време на планирани за идната седмица посещение на енергийния министър Теменужка Петкова в Гърция и среща с гръцкия ѝ колега ще се иска реципрочен ангажимент, каза Георгиева пред Мediapool.

Тази осигурени от българската и гръцката оперативни програми ще заместят искани от европейския механизъм "Свързана Европа" средства за 47 млн. евро, които макар и да са били сред топ приоритетите на Брюксел се оказало, че не могат да се отпуснат по тази линия.

Така с предоставените още през 2010 г. от европейския фонд за възстановяване 45 млн. евро за българо-гърцката газова връзка осигурените средства за проекта ще надхвърлят 90 млн. евро.

В българския бюджет от две години има държавна гаранция за 110 млн. евро, която да се използва при търсене на заем от Европейската инвестиционна банка за набиране на половината от остатъка на необходимото финансиране, съответстващо на 50-процентния дял на "Българския енергиен холдинг" в проектната компания "Ай Си Джи Би". Останалите акции са на дружеството "Посейдон", в което равен дял имат гръцката ДЕПА и италианската "Едисон".

Еврофинансирането и държавната гаранция се очаква да осигурят нисколихвен заем за остатъка от 148 млн. евро за необходимото финансиране на проекта.

Възможни са още корекции в цената

Цената на поръчката може да претърпи корекции и реално ще зависи от офертите на кандидатите в търга. Очакванията са до края на 2017 г. да има избрани изпълнител и доставчик на материали за строежа на трасето, но компанията си остава буфер за обжалване на поръчката и планира най-късно през март 2018 г. да тръгне изграждането.

До края на 2017 г. вероятно ще стартира и процедура за набиране на количества и търговци, които да запълнят капацитета от тръбата, който остана свободен след резервираните в края на миналата година обеми от 1.57 млрд. куб. м от общата годишна мощност на тръбата от 3 млрд. куб. м. Предварителните споразумения с петте компании, подали оферти, вече са подписани и банковите гаранции по тях са внесени. Когато започне експлоатацията на тръбопровода те ще бъдат трансформирани в договори, някои от които са за по 20 и дори 25 години, коментира Теодора Георгиева пред Mediapool.

Плановете на проектната компания са при добро развитие на газопровода капацитетът му да бъде увеличен на 5 млрд. куб. м и дори до 10 млрд. куб. м. годишно, ако се развие проектът за изграждане на газов хъб край Варна.

Заявка към ЕК да освободи тръбата от регулации

Пускането на останалите свободни капацитети за момента се отлага до момента, в който проектната компания договори с Европейската комисия статута на газопровода. Акционерите още от 2012 г. са в преговори с Европейската комисия по получаване на право да изключат поне половината от капацитета на газопровода от регулирания пазар. Това означава, че за резервираните от оператора мощности тарифите за пренос няма да се определят от българския и гръцкия  регулатори.

Според компанията при освобождаването на тръбата от задълженията за регулиран достъп проектът ще стане по-привлекателен за търговците с тарифите си и тогава лесно може да се намерят търговци, които да запълнят към момента оставащия свободен капацитет от 1.43 млрд. куб. м.

Изчистени политически недоразумения

Георгиева признава, че върху проекта са се отразили негативно предприетите от служебното правителство на Огнян Герджиков действия по отстраняването ѝ от "Ай Си Джи Би" и замяната ѝ с непознатия в бранша Валентин Хамбарлиев. Мотивът за смяната бе, че Георгиева е забавила проекта, но решението срещна отпора на "Посейдон", който поиска редовно правителство да потвърди оттеглянето на Георгиева. Петкова обаче я остави на поста.

Според Георгиева тези действия са били плод на недоразумение относно изпълнението на техническия график, който е свързан със специфики, но са подкопали доверието в реализацията на проекта и всъщност се е стигнало до изоставяне от плановете, за чието ускоряване и наместване се работи в момента.