Ген. Макмастър знае къде греши Западът и може да помогне на Тръмп да го поправи

Стана модерно в някои кръгове да се гледа на избора на Доналд Тръмп за президент почти като на смъртоносен удар срещу либералния международен ред, предвождан от Запада. Проблемът на този подход е, че позволява да останат без внимание хронични грешки, залегнали в сърцевината на западното стратегическо мислене.

Има обаче и изключения от правилото и най-актуален в това отношение е новият съветник на президента Тръмп по националната сигурност генерал Хърбърт Макмастър. В една от последните си публични изяви в предишната си роля на главен стратег за бъдещето на армията, ген. Макмастър представи преди три седмици пред аналитичния център Policy Exchange проект за стратегическия подход на Америка към предизвикателствата на глобалната сигурност.

Дори преди встъпването в длъжност на новата администрация, някои ключови военни стратези като Макмастър посочиха ясно колко несигурна е станала за Запада новата стратегическа ситуация.

Генералът каза, че на фона на "сложните стратегии, развити от Русия и Китай", ние сме изправени пред "най-високия риск от война за последните 70 години". Идеята, че "ние трябва да започнем да печелим отново", бе във въздуха още преди Донлад Тръмп да я възприеме като слоган на кампанията си. Това в крайна сметка е една от областите на консенсус между Белия дом и по-широкия кръг институции и личности, свързани с националната сигурност.

Ген. Макмастър заяви на дискусията в Policy Exchange, че "нашата отбранителна политика до момента се базира на три заблуди". Първата, по думите му, е била идеята, че "можем да разчитаме на нашето технологично преимущество, за да поддържаме стратегическо военно предимство". Това е признание от най-високо ниво, че някои модни концепции като "пълен спектър на доминация", вече са изтекъл срок на годност.

Противниците на Съединените щати вече ги застигат в ключови военни технологии, като в същото време запазват своето традиционно преимущество по отношение на численост.

Според ген. Макмастър акцентирането върху технологиите в подхода съм военната стратегия води не само до по-малки конвенционални сили, но също така до "рейдърски манталитет" с интензивно използване на специални сили и дронове. По думите на генерала, ние трябва "да интегрираме всички елементи на силата: военна, политическа/дипломатическа, икономическа" и да преминем отвъд тесния военен фокус при справянето с днешните заплахи.

Второ, ген. Макмастър обърна внимание на погрешното схващане, че светът е "самобалансиращ се", което доведе администрацията на Обама до "добродетелта" на "по-смирената външна политика" и отказ от ангажиране. Самият Макмастър е историк, автор на авторитетни книги за периода на войната във Виетнам. Той говори за продължаващото влияние на "новите леви интерпретации на историята", със самоненавистнически фокус върху "вината" на Запада като първопричина за външнополитическите проблеми. Това, отчасти, обяснява отказа от ангажиране като решение в Близкия Изток.

Корективът, от гледна точка на Макмастър, е да се акцентира върху по-нататъшното позициониране на силите, тъй като "сдържането чрез отрицание" е ефективният подход.

Ако се възприеме такава главна стратегия, Америка се нуждае от по-тясно сътрудничество със своите съюзници. Да се пишат некролози на западния съюз е преждевременно и безполезно.

Обобщавайки заблудите, които според него отслабват стратегическото мислене на САЩ в последно време, ген. Макмастър атакува идеята, че Америка може да преследва своите интереси предимно – или дори в някои случаи единствено – опосредствено.

Поуките, които могат да се извлекат са, че няма заместител на американската сила. Докато проксита и съюзници остават същина на стратегическия подход на САЩ, също така има ясна необходимост да се "подчертае нашата способност за влияние" върху тях, като за целта се използва целият спектър на националната ни мощ.

Какво означава това?

Към края на своята реч генералът спомена и необходимостта "отново да се мисли в конкурентни категории", предупреждавайки, че е налице сериозна политическа конкуренция за регионална и стратегическа доминация.

Това може да се окаже най-значимия индикатор за промяната в основната стратегия на САЩ, която вероятно ще бъде следвана.

По-широкият проблем за западното стратегическо мислене вече е налице- казано просто, след Студената война спряхме да мислим за нашите противници от конкурентна гледна точка и превключихме на модел, основан на "риск" или "базиран на заплаха", докато те не направиха това.

Съревнованието между великите сили никога не е спирало. Ние просто избрахме да го игнорираме когато ни осени "еднополюсният момент" и когато Западът и особено Америка – се радваха на своя несравним статут. Ние консервирахме усъвършенстваната си способност, която бяхме придобили по време на Студената война, за калкулиране на военните баланси – или, както Съветският съюз я наричаше, "съотношение на силите" – и за разбиране на истинската мощ на нашите противници, във всичките ѝ проявления.

Интересът на най-високо ниво към такъв подход на "нетна оценка" явно е започнал да се съживява сред членовете на новия Съвет по национална сигурност на САЩ още преди пристигането на ген. Макмастър, макар и да не е имал особен успех. През 1990-те години не би имало нужда от това, тъй като в полезрението не се долавяше съревнование на силите. И след терористичните нападения на 11 септември 2001 г., когато борбата с тероризма стана топ приоритет, мисленето, рамкирано от риска, бе водещо за западните стратези.

В съчетание с други заблуди от подобен характер, изброени от ген. Макмастър, това се оказа особено пагубно за Америка и за стратегическото позициониране на Запада през последните 15 години. Всяка формула, базирана на риска, по дефиниция не е стратегическа: освен другите ѝ недостатъци, подобни чисти категории на риска силно опростяват сложния пейзаж; те водят до пасивен, краткосрочен подход, вместо справяне с фундаменталните причини. Не е трудно да де види, че подобен възглед за света ще затвори очите на западните стратези за възникване на неща като "хибридната война"; възобновяването на руските конвенционални военни способности или експанзията на иранското военно присъствие в Близкия Изток.

Най-важното е, че подход, базиран на риска, прави трудно да се види голямата картина на интегрираната стратегия на противника, който използва пропагандни кампании, проксита и други форми на сила заедно с военната. Ето защо този подход е от ограничена полза при предлагането на ефективни контрамерки или превенция срещу нежелани изненади.

Речта на ген. Макмастър в Policy Exchange е ясен знак, че тези реалности се конфронтират челно на най-високо ниво в Пентагона – и сега, благодарение на неговата нова роля, и в Белия дом. Тази важна промяна на перспективата идва в момент, когато тревогите за бъдещата посока на Запада са напълно оправдани. Онова, от което се нуждае западното лидерство, е разбиране за реалните проблеми.

*Авторът на статията Габриел Елефтериу е изследовател в областта на националната сигурност в аналитичния център Policy Exchange

** Превод: Mediapool, с незначителни съкращения