Георги Лозанов: Кампанията е повтаряне до втръсване на самохвални клишета

В момента т.нар. агитация е ръсене от всички страни на повтарящи се до втръсване самохвални клишета, които не само не генерират, а амортизират волята за гласуване. Това коментира в интервю за Mediapool председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов. Той разкри, че по времето на кабинета "Орешарски" членовете на СЕМ са би привиквани от властите с искане да не се закача журналистът от БНР Петър Волгин. Лозанов обясни, че Волгин е останал в ефир заради либералното отношение на СЕМ, но в предизборна кампания трябва да се спазва плурализма.

Г-н Лозанов, по-интересна ли беше тази предизборна кампания от предишната?

Още по време на предишната кампания стана ясно, че регламентираните форми на агитация вече не вършат работа. Тогава аферата "Костинброд" – едно единствено съобщение в един единствен ден, успя да умножи по нула резултатите им. Дори само защото излезе извън тях и влезе в новините. Това, край другото, трябваше да бъде много ясен знак за политиците, че начинът за правене на кампании, който се е запазил от началото на прехода, спешно се нуждае от преформулиране. Трябва да има ясно обозначена политическа реклама и платени пиарски материали, а оттам нататък да се даде право на журналистите сами, по законите на своята професия, да осъществяват комуникацията между политиците и избирателите. В момента т.нар. агитация е ръсене от всички страни на повтарящи се до втръсване самохвални клишета, които не само не генерират, а амортизират волята за гласуване. Като не бива да забравяме, че те са платени с парите на данъкоплатеца, дадени на партиите, минали през медиите и в последна сметка са хвърлени на вятъра.

Само че има журналисти в обществените медии, които не са доволни и казват, че тяхната свобода е ограничена.

Това е вярно, тъй като по време на кампания политиците за един месец извършват нещо като политически преврат в медиите и сами започват да диктуват как да бъдат отразявани. От журналистите се очаква да изпълняват желанията им, защото "нали са си платили”. Това е по замисъл порочна практика – точно когато е най-важна ролята на журналистиката, тя е "качена на трупчета". Медиите - обществените, а и частните - трябва в предизборните кампании да си върнат свободата, при спазването на един железен европейски принцип – равнопоставеност и обективност при представянето на кандидатите, т.е. да не играеш за никого. За да могат журналистите да си свършат работата и да направят кампанията интересна за гледане и слушане, да я превърнат в „рейтингов продукт”. Сега политическата агитация е по-досадна и от рекламните блокове, веднага превключваш канала. Впрочем трябва да се признае, че някои медии правят опити за комуникативни безплатни формати. Но там пък основно участват представители на по-малките партии, тъй като големите са усетили слабата ефективност на кампанията, от което в резултат на отсъствието им тя става още по-неефективна. Омагьосаният кръг се затваря. Работата е там, че регламентите на медийната кампания в Изборния кодекс трябва да засягат не само медиите, но и политиците, като най-малкото изискват от водачите на листи да участват в нея.

Говорейки за журналисти от обществените медии, аз имах предвид г-н Волгин. Той казва, че неговата свобода е ограничена, че се е опитвал да спазва плурализма на мненията и въпреки това е спрян.

Първо, разбира се, че не той е спрян, звучи си все същият в "12+3". По време на кампанията ръководството на БНР е спряло само три-четири издания на предаването му "Деконструкция". И аз ги разбирам, защото именно там Волгин не само, че не се опитва да спазва поне някакъв плурализъм, а обратното – демонстративно, в героическа поза го нарушава седмица след седмица, въпреки императивното за обществените медии изискване на закона. И щом прави това в "мирно" време, какво остава в предизборна кампания, когато фанатизмите допълнително се фанатизират. Предаването му има всички шансове да влезе в учебниците по журналистика като пример как не трябва да се държим в обществена медия. Във всяко предаване той лансира една единствена гледна точка, веднъж защитена от него самия, втори път от дежурния му коментатор Калина Андролова, трети път от редактора му и четвърти път от събеседниците му. Темите и сюжетите могат да бъдат различни, но различни гледни точки към тях не се появяват. Те, според него, се застъпвали достатъчно в други предавания, с което фактически сам признава, че не спазва закона, който за БНР и БНТ изисква плурализъм във всяко едно предаване.

И тук няма никакво значение каква е гледната му точка – за протестиращите или против протестиращите, за Путин или против Путин, за Орешарски или против Орешарски, въпросът е, че е само неговата, което от само себе си превръща предаването му в макулатура спрямо стандартите на обществената медия.

Вижте, плурализмът не е заклинание. Той е единственият измислен механизъм да пазиш правото на избор на слушателите, а изборът е синоним на свобода. Тоест, да се грижиш не толкова за собствената си, колкото за тяхната свобода като ги информираш, представяш им различните гледни точки и ги оставяш да направят своя избор сами. А не да им набиваш твоя с чук в главата. Защото така журналистиката изчезва и става пропаганда, позната от въодушевяващите за Волгин революционни времена. Затова всички апели за журналистическа солидарност с него в случая са безпочвени. Тя ще е пропагандна солидарност.

Но не звучи като добра реклама нито за България, нито за БНР да бъде спиран журналист, който не иска да прави предаване по начина, по който другите разбират, че той трябва да го прави.

Това не е въпрос на нечие разбиране, а на законова норма, която е пряко относима към европейското общностно право. В много обществени медии в други страни от ЕС дори има изискване към журналистите да бъдат напълно неутрални и да си пазят позициите за себе си. Ние в това отношение сме изключително либерални. Волгин има свободата да представи своята гледна точка, а единственото му задължение като водещ е да представя и други. Което той категорично отказва да направи и гледа да докара всичко до политически скандал, белким му се размине въпросът защо не спазва закона. И белким не стане ясно, че той ползва ресурса на обществената медия за свой частен интерес. При това поне позицията му да беше критическа, което винаги е в полза на журналистиката. А по време на правителството на Орешарски той се занимаваше с попътна на властта пропаганда, която громеше враговете ѝ. В центъра на обществената медия, кой знае защо със самочувствието на дисидент, беше създал предаване-официоз. Като при това, преобръщайки изцяло значението на думата, наричаше официоз не друг, а хората, които протестираха срещу официалната власт.

В частните медии има много такива случаи, но в цялата ми не малка регулаторна практика помня само още един. Подобно демонстративно незачитане на плурализма в обществена медия се случваше в предаването "Гласове" на Явор Дачков в БНТ по времето на Костов. И Дачков като Волгин допускаше само една гледна точка и също така в предана подкрепа на властта. Само че тогава още законовото изискване за плурализъм не беше към всяко отделно предаване, а към медията като цяло. То стана такова именно заради прецедента "Дачков".

Странното беше, че свалянето на предаването съвпадна с падането от власт на кабинета "Орешарски".

Не е странно, доколкото именно след падането на един кабинет идва предизборната кампания, заради която предаването е свалено. По-странното е, че докато беше БСП на власт, за първи път в историята на регулатора ни извикаха в парламентарната комисия по медии, за да ни държат сметка защо се занимаваме с Волгин и да настояват да не спазваме закона по отношение на него.

А вие тогава защо не го спазихте?

Защото на мен лично, а мисля и на моите колеги, ми е много трудно да съучаствам в свалянето на когото и да било, винаги съм търсил либералния подход в регулацията. И Волгин много добре знае това – ние се познаваме отдавна, в други ситуации съм го бранил убедено, затова сега му е лесно да издевателства, да разчита на либерализма, който иначе сам отрича. Уверен съм дори, че след изборите "Деконструкция" трябва да се върне в ефира на БНР. Стига, разбира се, водещият ѝ да започне да спазва Закона за радиото и телевизията.

Имаше два случая на свалени клипове с деца. Първи беше свален клипът на партията на Боян Расате, а едва след това на ДПС. Защо стана така?

Да кажа първо, че въобще, този път има изненадващо много нарушения. Получава се следния парадокс – вяла кампания, скандални клипове. А може би това не е парадокс, а обяснение: в агитационната скука авторите на клипове, за да направят някакво впечатление, са готови да преминат границата на закона. В един от клиповете дори се чува: "Да живее конопът!" (клип на партия "Зелените" – бел. ред.).

Иначе сигналите до ЦИК за забраненото присъствие на деца в агитационни материали по отношение на Расате и Местан бяха изпратени от нас по едно и също време. ЦИК обаче има свой дневен ред и вероятно разглежда нарушенията според степента на тяхната тежест. В клипа на Расате имаше, освен употреба на деца и на държавни символи, което също е забранено. После, както можеше да се очаква, Расате вдигна шум в духа на стария пионерски въпрос: "Моля, другарко, защо наказвате мен, след като и други преписват?".

Значи проблемът е в ЦИК, че не може да санкционира всички едновременно?

Ами явно не може, а и едва ли е необходимо.

Проблемът е, че няма равнопоставеност.

В крайна сметка има, защото всички нарушители са санкционирани. Но тъй ли иначе ЦИК в предизборна ситуация е претоварена институция, понякога заседават по 120 точки. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) след предишните избори препоръча предизборната регулацията на електронните медии да бъде оставена в правомощията на СЕМ. Иначе тя отива в ЦИК и там попада сред огромния кръг от ангажименти на комисията. Но да спомена, че има и други агитационни материали, санкционирани от ЦИК по наш сигнал – вулгарни изрази и жестове, призиви за ограничаване на човешки права и прочие.

Кои бяха основните теми в предизборната кампания?

Напоследък се появиха нови теми, като цената на тока или ревизията на бюджета, но тази кампания ще се запомни с темата "КТБ", която е горещият картоф на тези парламентарни избори. Повечето от кандидатите хем искат да се възползват от нея, хем се чувстват заплашени. Затова се появи един нов жанр в кампанията – на предпазливото-агресивно обсъждане на въпроса, в което периодично се включва и самият мажоритарен собственик на банката, без да се знае какво ще пише в следващото му писмо.

Върху вота влияние, по-голямо отколкото в момента изглежда, има и кризата в Украйна с геополитическата ос на противопоставяне, която очерта. Тук се генерират различни страхове за бъдещето, а те в последна сметка винаги са държали ръката на избирателя пред урната.

А и да не забравяме, че предизборната кампания не е спирала още от предишните парламентарни избори и в нея има един играч извън кандидатите, но със силно влияние върху вота за тях – това са протестиращите граждани и техните публични говорители. Още повече, че нито една партия реално не успя да ги присвои, нито пък те успяха да създадат собствена (партия). Така че по-скоро имат ролята на хор в античната трагедия.

Как трябва да се реши проблемът с оповестяването на екзитпола в изборния ден?

Днес това е лицемерен въпрос, защото в интернет пространството общо взето няма особени ограничения за оповестяване на всякакви данни. Заедно с това обаче винаги съм смятал, че липсата на агитация и на други форми на информационен натиск върху избирателя в Деня за размисъл и изборния ден принадлежи на естетиката на демокрацията. Политическият вот в някакъв смисъл е интимно преживяване, част от личната неприкосновеност и не случайно се пази тайната му. Така че е привилегия в един момент човек да бъде оставен насаме със себе си, а не постоянно да му дуднат от всички посоки. Тя обаче вероятно ще изчезне, защото все по-трудно се регулира. И аз поне ще съжалявам за нея. Друг въпрос е, че медиите могат сами да решат да пазят тази естетика на демокрацията, а не постоянно да гледат как да прескочат закона. Да не говорим, че когато през целия ден не се съобщават резултатите, се създава една драматургия на изборите и съответно на вечерното шоу по телевизията. Другото е като да се напиеш на Нова година и да заспиш преди 12 часа.

Какви бяха битките в тази предизборна кампания?

Тази кампания е на малките партии, които са медийно активни заради държавните ваучери – една добра идея в полза на медийния плурализъм. А и заради отказа от предизборна публичност на големите, които внимават да не влизат в тежки сблъсъци, заради особено неясната конфигурация в бъдещия парламент. Така предизборната битка е оставена на малките, които воюват на два фронта – един път заедно в задочно разбирателство срещу големите, и втори път в битка помежду си. Въпросът е какво парче от вота ще отмъкнат от големите, които определят като партиите на статуквото, и как после ще си разпределят парчето. Но ако наистина на 25-та годишнина от началото на прехода, статуквото вече е станало непоносимо, а и, както казва Иван Кръстев, Берлинската стена се е сменила с Кримска, при следващите избори поне една от днешните малки партии ще е станала голяма. Не бих могъл да посоча коя, тъй като винаги съм спазвал изискването на институционалната ми роля за политическа безпристрастност.