ГЕРБ и БСП в спор за новия външен дълг от 8 млрд. евро до 2017 г.

Нов спор между депутатите от БСП и ГЕРБ предизвика предложението на правителството за одобряване на договори с няколко международни банки за дилърство и агентство по издаването на новите държавни облигации за 8 млрд. евро или около 16 млрд. лв. за периода 2015 - 2017 г. Според БСП управляващите подготвят "скандално" нов външен дълг, за да си осигурят бюджета, финансов лукс и спокойствие, обявиха от БСП в сряда. От ГЕРБ отговориха, че сумата е за 3 години, голяма част от нея е за покриване на стари задължения, чиито падеж настъпва в този период, а останалите средства са за финансиране на дефицита в бюджета.

От Министерството на финансите също се включиха в задочната размяна на реплики, провокирани от "неблагоразумните спекулации относно управлението на държавния дълг от страна на политици, с което се застрашава финансовата стабилност на държавата и се поставя под съмнение възможността държавата да финансира основните си функции". Ведомството пусна справка за предстоящите погашения на държавния дълг и размера на дефицита в бюджета за периода 2015 - 2017 г. Според нея за финансирането на стари задължения и на недостига в хазната за трите години ще са нужни около 9 млрд. евро. Държавният дълг ще нарасне номинално с 3.25 млрд. лв. от 2015 до 2017 г.

Спорът между управляващи и опозиция се разгоря няколко часа преди насроченото за сряда заседание на бюджетната комисия в парламента, на което трябваше да се разгледат договорите със "Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид", "ЕйчЕсБиСи Банк Пи Ел Си", "Сосиете Женерал" и "Уникредит Банк АГ". Обсъждането беше отложено, тъй като депутатите удължиха пленарното си заседание заради гласуването на промените в Закона за МВР.

Според БСП управляващите скандално бързат с одобрението на договорите и принуждават парламента да подпише "празен чек" за дълга за следващите години. В същото време задълженията щели да се изплащат десетилетия наред от българските граждани. "Изведнъж управляващите предлагат на бюджетната комисия и на парламента тегленето на още 8 млрд. евро външен дълг, който правителството поема през 2015 г.", съобщи Румен Гечев. Това по думите му е рекорд в историята на България - кабинетът за година да предлага до 2016-17 г. още 8 млрд. евро (16 млрд. лв.) задължения.

От левицата определиха предложените за одобрение договори с международните банки по бързата процедура като "неуважение към парламента и бюджетната комисия", защото се правели извънредни заседания "за колосални суми, които ще поеме българският народ и ще плаща 20-30 години". По сметките на БСП всяко живородено дете у нас през следващите десетилетия ще трябва да плаща по 10 000 лв. за изплащане на задълженията. Техен мотив срещу одобрението на договорите с международните банки посредници при издаването на облигациите е, че една от институциите е HSBC, която по думите на Гечев била компрометирана. Банката беше замесена в скандал, след като стана ясно, че швейцарското ѝ поделение е помагало на свои клиенти да укриват данъци. Сред хората със сметки в швейцарския клон на HSBC има и българи.

Размерът на новия външен дълг за 2015 - 2017 г. е общо 8 млрд. евро и е определен в средносрочната програма на правителството за външния дълг. 6 млрд. евро от сумата или около 12 млрд. лв. ще се използва за рефинансиране на стари задължения, чиито падежи ще настъпят през трите години, обясниха преди дни от Министерството на финансите. Останалите 2 млрд. евро или 4 млрд. лв. ще се използват за покриване на бюджетния дефицит през периода. Според финансовото министерство в договорите е записано, че новите задължения за всяка година ще зависят от лимитите, заложени в съответния годишен бюджет. Лихвата по облигациите ще до 10%, но е посочено, че таванът е доста по-висок от пазарните реалности в момента. Не се поставяло по-ниско ограничение, за да не се дават насоки на пазарите за лихвата. Максималният матуритет на емисиите не трябва да надхвърля 30 години.

Подобно обяснение даде и председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. Според нея обаче 14 млрд. лв. от новия тригодишен външен дълг ще се използват за погасяване на стари задължения. Тя подчерта, че сумата на новия външен дълг от 16 млрд. лв. е за три години. "Дългът не ражда дефицит. Той е начин да се финансира дефицит", посочи Стоянова. Тя каза още, че какъвто дефицит предвижда правителството за 2016 година и 2017 година в тригодишната програма, толкова е и размерът на заема.

Според справка на министерството на финансите само през тази година трябва да бъдат изплатени близо 7 млрд. евро стари задължения, от които около 5 млрд. лв. са външен дълг. През 2015 г. трябва да бъдат погасени около 1.7 млрд. лв. задължения, повечето от които са поети на вътрешните пазари. Сумата за 2017 г. е над 3 млрд. лв., включително 2.21 млрд. лв. външен дълг. За финансирането на дефицита в бюджета тази година ще са нужни 2.52 млрд. лв. Според средносрочната бюджетна прогноза през 2015 г. ще трябва да бъдат покрити още 2.175 млрд. лв., а през 2017 г. - 1.8 млрд. лв.

Държавният дълг ще се увеличи от 24.1 млрд. лв. през тази година (29.3% от БВП) на 25.97 млрд. лв. (30.8% от БВП) през 2016 г. и 27.35 млрд. лв. (31.3% от БВП) през 2017 г.

В края на миналата седмица финансовото министерство съобщи, че средносрочната програма за външния дълг е получила предварителен рейтинг Baa2 със стабилна перспектива от рейтинговата агенция "Мудис" (Moody's). Анализаторите от агенцията отбелязват, че рейтингът на програмата отразява от една страна перспективата на страната за нисък икономически растеж и предизвикателствата пред банковата система, а от друга отбелязват стабилната фискална позиция, ниския държавен дълг и устойчивите нива на фискалния резерв. От "Мудис" казват още, че в перспектива рейтингът може да бъде повлиян позитивно от редуциране на влиянието на неблагоприятни външни фактори. Това е възможно при евентуално присъединяване на страната към чакалнята за еврозоната, или при доказано намаляване на дела на външния дълг в брутния вътрешен продукт.