ГЕРБ и ДПС окастриха устрема на БНБ да затегне свързаните кредити

ГЕРБ и ДПС окастриха устрема на Българската народна банка (БНБ) да затегне по-сериозно контрола върху кредитите към свързани лица. Именно по тази схема бяха източени милиарди от КТБ, което доведе до нейния фалит.

В средата на ноември, повече от три години след краха на четвъртата по големина банка у нас, БНБ се сети да затегне контрола върху свързаните заеми, и то не толкова по своя инициатива, колкото заради натиска на Международния валутен фонд и Европейската комисия.

За целта централната банка написа проект за промени в Закона за кредитните институции, който мина експресно през Народното събрание, и без междуведомствено съгласуване, за малко над две седмици.

След извънредно заседание на бюджетната комисия във вторник по предложение на депутата от ДПС Йордан Цонев от проекта е отпаднала една от най-важните разпоредби. Според нея в кръга на свързаните лица, които трябва да се наблюдават и докладват на БНБ на всеки три месеца, трябваше да влязат фирми в "икономическа и делова свързаност" със съответната банка-кредитор. БНБ дори трябваше да разработи с наредба индикатори за такъв тип свързаност, което е много по-широко понятие от критериите за свързаност през собствеността.

Благодарение на идеята на Цонев, която бе подкрепена от ГЕРБ и по време на второто четене на промените в пленарна зала в сряда, свързаността и занапред ще се следи само чрез по-тесния критерий (тоест през собствеността), който често удря в стената на офшорни фирми или подставени лица.

Целта на промените в законопроекта на БНБ бе не само да се разшири кръгът на свързаните лица, но и на видовете сделки, които ще подлежат на докладване и контрол.

И след окастрянето на текстовете за свързани лица ще се броят фирми, върху които акционерите или администраторите на дадена банка имат пряк или непряк контрол, а също и лицата, с които шефовете и служителите на трезорите живеят във фактическо съжителство.

Според друга разпоредба за свързани субекти ще се считат и "лицата, които упражняват пряко или непряко контрол върху банката".

В момента подобни заеми се отпускат с решение на управителния съвет на финансовата институция, докато занапред ще се иска и предварително одобрение от надзорния съвет.

Според текстовете банките ще приемат вътрешни правила за наблюдение и докладване на кредитите към свързани лица. От трезорите ще се изисква да изработят механизъм, по който да стигат до "действителния собственик" на кредитополучателите си.

БНБ пък ще разпише наредба, с която банките ще ѝ докладват на всеки три месеца в специален отчет свързаните си заеми.

По предложение на ГЕРБ, патриотите и ДПС се приеха и изменения в Закона за БНБ, според които централната банка би трябвало да стане по-прозрачна. Според текстовете БНБ ще трябва да публикува на интернет страницата си решенията на управителния си съвет освен когато те съдържат професионална, банкова, търговска или друга защитена със закон тайна.

В този си вид обаче текстовете ще доведат до сравнително слаби практически промени, защото централната банка си е разписала в сегашното законодателство, че почти цялата ѝ дейност по отношение на банковия надзор е "професионална тайна". За разлика от най-строго пазените държавни тайни с гриф "Строго секретно", които се пазят за срок от максимум 60 години, професионалната тайна на БНБ е за вечни времена.