ГЕРБ и Реформаторите са против исканото от Борисов отлагане на цените на тока

Опитът на премиера Бойко Борисов за политически натиск върху цените на тока срещат отпор в парламента, включително от страна на председателя на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев от ГЕРБ. Той, както и Мартин Димитров от Реформаторския блок (РБ), се обявиха срещу поисканото от Борисов отлагане на новите цени за август и оспориха мотивите, с които той настоя за това. Таско Ерменсков от БСП също се изказа против парламентарна намеса в ценообразуването. За административен натиск върху тарифите обаче настоява Патриотичният фронт и това е едно от условията в ултиматума му за подкрепа на кабинета.

На открито обсъждане в сряда Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) защити решението си за вдигане на цената на тока средно с около 2% и намаляване на тарифите на топлофикациите между 0.2 и 6% от 1 юли 2015 г. Малко по-късно премиерът настоя по време на правителствено заседание новите цените да бъдат отложени с един месец, а преди това въпросът да се обсъди при вицепремиера Томислав Дончев и независимият енергиен регулатор да даде обяснения пред партиите в парламента.

Председателят на КЕВР Иван Иванов се съгласи, че има основания за отлагане в две посоки – финализиране на сделката на НЕК с американските ТЕЦ-ове за намаление на цената на техния ток срещу плащане на 800 млн. лв. дълг на държавната компания и очакваните наредби в сектора, едната от които касае изкупуването на тока от когенерациите.

Шок няма, не трябва отлагане

Не трябва да има отсрочка за цените на тока и новите тарифи трябва да влязат в сила от средата на годината, когато започва новият регулаторен период, заяви в четвъртък бившият енергиен министър от ГЕРБ Делян Добрев. "Шок няма, не трябва да има и отлагане", каза настоящият шеф на ресорната парламентарна комисия.

Според него поскъпването на тока за индустрията няма да е 20 процента, както твърдят бизнес организациите, а ще е едва 2 процента. Държавата ще покрие 85 на сто от разходите на промишлеността за планираното от 1 юли двойно увеличаване на добавката за покриване на разходите на НЕК за изкупуване на зелена енергия и на тази от двете "американски" централи.

"Всяка средна фирма, която консумира над 10 гигаватчаса и отговаря на критериите за държавна помощ, ще получи отстъпка от зелената компонента", обясни Делян Добрев.

По думите му това означава, че ако една малка фурна използва над 10 гигаватчаса, тя може да влезе в условията за помощ и да получи отстъпка.

Добрев: Стоките поевтиняха ли като паднаха тарифите на свободния пазар

Делян Добрев не е съгласен и с твърдението, че малкият и среден бизнес, който ползва по-малко енергия, ще загине. "Същият този сектор на услугите на най-малките компании, които няма да попаднат в наредбата, допреди шест месеца бяха на регулирания пазар и плащаха не с 8-9 процента повече, а с 15 процента повече. За определен период от време те излязоха на свободния пазар и се наредиха до индустрията. В този смисъл дори и след 1 юли техните условия пак ще са по-добри с около 5-6 процента, отколкото когато бяха на регулирания пазар. Спекулира се с това, че стоките щели да поскъпнат. Никой не забеляза поевтиняване на стоките, когато тези фирми започнаха да плащат с 15 процента по-малко ток, нали?", коментира депутатът от ГЕРБ.

Според него за индустрията тези 1-2 процента увеличение на цената на тока не би трябвало да са проблем и заяви, че когато идния понеделник енергийното министерство приеме наредбата за компенсациите, реално компонентата, наречена такса "задължение към обществото", няма да е над 40 лв. за мегаматчас, а от сегашните близо 19 лв. ще стане 21.64 лв.

Бизнесът недоволен, че му вземат 1 млн. лв.

Дори и с предоставянето на държавната помощ обаче бизнесът е недоволен от вдигането на таксата "задължение към обществото", защото очакванията му бяха разходите за тази добавка да намалеят и това да повиши конкурентността му на външните пазар. "Сега реално облекчение няма да има, а ще плащаме с 3 лв. повече за мегаватчас, което значи от бизнеса да се отнемат над 1 млн. лв. годишно", коментира пред Mediapool председателят на Федерацията на индустриалните енергийни консуматори и директор "Стратегическо планиране и инвестиции” в "Стомана Индъстри” Константин Стаменов.

Той обърна внимание на това, че КЕВР отново освобождава износителите на електроенергия от въпросната такса и заради приходи от 600-700 млн. лв. годишно от този експорт рискува да удари износа на стоки за 45 млрд. лв., на който реално разчита икономиката ни, за да възстанови растежа си.

Според Стаменов, проблемът в новото ценово решение на КЕВР е в това, че не се предприема достатъчно дълбока реформа в тарифирането и самия отрасъл, не са запушват всички пробойни на паричните потоци, създаващи дефицита в сектора, а отново се решават частични казуси за сметка най-вече на бизнеса.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев пък оспори границата от 10 гигаватчаса за получаване на държавната помощ.

"Най-голямата машиностроителна компания, листната на българската борса, изразходва 9.5 гигавата. Там работят над хиляда души. Трябва ли той да включи чушкопека денонощно, за да мине 10-те и да получи по-малко увеличение", коментира Велев.

Иван Иванов: Регулаторът няма да се огъне

"Ценовият модел за тока почива върху принципи - справедливост и реформаторски дух", заяви в отговор на критиките председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов.

"Както правителството не се огъна през март, когато имаше заплахи за стачки, така и регулаторът няма да се огъне пред натиск, който не почива върху идеята за спасяване на българската енергетика и върху определянето на справедливост за българското общество", заяви регулаторният шеф.

Отлагането на цените на тока би имало смисъл, ако имаше някакъв нерешим проблем, за който трябва повече време, смята Делян Добрев. Според него предстоящите избори нямат общо с регулаторните решения, особено когато регулаторът е независим.

Мартин Димитров от Реформаторския блок също не вижда основания за отлагане новите цени.

"Българската енергетика има 650 млн. лева дефицит на НЕК и този дефицит трябва да бъде решен. Ако КЕВР бяха взели решение този дефицит да бъде решаван изцяло с повишаване на цената на тока, щяхме сега да говорим за едни много сериозни увеличения, които са недопустими от гледна точка на състоянието на икономиката, доходите на хората и положението на бизнеса", коментира той пред БНР.

Според него е недопустимо, че таксата "задължение към обществото" е била различна за бизнеса и битовите абонати.

Мартин Димитров: Недопустима е парламентарна намеса

"Аз не смятам, че ще има сериозен удар върху индустрията по две причини. Първо, за малкия бизнес, който остава на регулирания пазар, на практика има намаление на таксата. Тя става от 52 лева на 40 лева. Освен това общото поскъпване на цената на тока е минимално – 1.5-2 процента. Колкото до голямата индустрия, за нея трябва да бъде приета наредба, в която според мен трябва да се приеме и регресивен подход, тоест – колкото повече се потребява, за да се стимулира потреблението, толкова повече да намалява тази такса и съответно цената. Не забравяйте, че голямата индустрия купува на свободен пазар, където са по-ниски цените. Има и програма "енергийна ефективност", по която могат да се ползват средства за подобряване енергийната ефективност на индустрията", каза той.

Мартин Димитров уточни, че парламентът не може да се меси в определянето на цените, което е задължение на КЕВР, но може да изкаже мнение. Предлаганите мерки са с оздравителен характер, каза още депутатът, според когото няма причини да се отлагат новите цени.

БСП иска държавна помощ за индустрията само срещу енергоефективни мерки

Народният представител от "БСП лява България" Таско Ерменков също се обяви против парламентарна намеса в ценообразуването на електроенергията и припомни: "Вече от една година, в това число и колегите от ГЕРБ, проглушиха ушите на всички как те били инициаторите на това да имаме независима КЕВР и как като бъде избрана от парламента, никой няма да ѝ се меси, и сега изведнъж всички тези колеги, които твърдят, че те са вносителите на това предложение, започнаха да дават заден ход и да викат: Хайде парламентът да се намеси. Което е абсолютно недопустимо".

Ерменков заяви, че би преименувал таксата "задължение към обществото" на "задължение на обществото". КЕВР е направила небалансиран подход по отношение на държавните и частни предприятия, смята той, но се надява шефът ѝ да не се подаде на външен натиск. Ерменков допълни, че АЕЦ "Козлодуй" пък е принудена да продава под себестойност.

Левият депутат не приема предложението индустриите с голямо потребление да плащат по-ниска цена за тока: "Ако само дотук спрем, това означава да стимулираме разхищенията в енергетиката и най-вече в едрото индустриално потребление. Според мен в тази наредба трябва да бъдат предвидени възможности, в които цената наистина да се намалява на големите потребители, но само след като те са взели мерки по енергийна ефективност".