ГЕРБ предлага електронно гласуване, ама друг път

Да има електронно гласуване на редовните парламентарни избори през 2018 година, но резултатите от него да не бъдат отчитани. Това предлага парламентарната група на ГЕРБ в проект за изменение на Изборния кодекс (ИК), който в тази си част се разминава с внесения преди седмица от Реформаторският блок, който предвижда електронното гласуване да бъде въведено  пълноценно от 2018 г.

Проектът на ГЕРБ е подписан от председателя на парламентарната група Цветан Цветанов, шефа на правната комисия Данаил Кирилов, депутатите Станислав Иванов, Георг Георгиев, Джема Грозданова, Иван Чолаков и Анна Александрова. Промените предвиждат да се гласува по интернет в до 20 избирателни секции, които се определят от Централната избирателна комисия чрез жребий, а избирателят да може трикратно да промени вота си преди потвърждаването му. След третия вот достъпът до дадения IP-адрес се блокира автоматично.

Мотивите са, че така ще отпаднат много от въпросите за откриването на избирателни секции извън страната и ще се осигури на повече сънародници зад граница да упражнят правото си на глас. Посочва се също, че онлайн гласуването ще намали разходите на държавата за вота в чужбина.

Изрично е записано, че резултатите от гласуването по интернет не се взимат предвид при определяне на резултатите от изборите. След вота ЦИК трябва да обобщи данните и да направи анализ на електронното гласуване.

Подобен текст на практика означава, че ГЕРБ изключва възможност за електронно гласуване на парламентарен вот преди 2022 година. Което пък е в конфликт с първоначално демонстрираната активност на партията по темата, след проведения референдум за дистанционното гласуване в края на миналия октомври. И въпреки, че с гласовете именно на ГЕРБ бе прието до края на април да бъдат разгледани текстове в ИК, регламентиращи електронния вот, още при дебатите в пленарна зала Цветан Цветанов заяви, че въвеждането му може да бъде отложено дори с 10 години.

Проектът за промени в изборния закон на ГЕРБ предвижда обаче още към Министерския съвет се създаде специализиран орган за техническо осигуряване и технически контрол на електронното гласуване. Той ще трябва да открие електронен интерактивен сайт за регистрация и гласуване - не по-късно от 7 дни от датата на насрочване на изборите. Позволява се гласуване в продължение на 72 часа, които изтичат в 21 часа в деня, предхождащ изборния ден на територията на България.

Избирателят, който желае да гласува по интернет, трябва да заяви това, чрез специалния сайт не по-късно от 25 дни преди изборния ден, като посочи трите имена, единен граждански номер, пощенски адрес, електронен адрес и телефонен номер. Отбелязва и желания от него начин да получи паролата за гласуване - препоръчано писмо или лично чрез общинската администрация.

Създаване на избирателен район "Чужбина"

И въпреки, че на практика проектът на ГЕРБ не улеснява подаването на глас на българите в чужбина, партията им предлага "стимул" – да могат да избират депутати и с преференция, като се обособи 32-ри многоманадатен избирателен район "Чужбина".

Събирането на всички гласове от чужбина в отделен избирателен район е сериозна промяна и дълго обсъждана идея, за която настояваше РБ.

Броят на мандатите ще бъде определен по методиката на ЦИК, но се очаква да са около 3-4 мандата. За база вероятно ще се вземе броят на гласувалите зад граница на последните парламентарни избори - 144 208 по положени подписи в избирателните списъци. В мотивите си вносителите посочват, че броят на депутатските места в един избирателен район се определя на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението във всеки избирателен район.

Прагът на преференцията не се пипа, засега

Очевидно засега ГЕРБ са се отказали и да повишават прага на преференцията. Единствената промяна, свързана с прага на преференциите, е за общинските съветници. Прагът от 7% се запазва, но не от общинската избирателна квота, а от подадените гласове за съответната листа, както е във вота за депутати и евродепутати.

Въпреки това обаче все още съществува възможността ГЕРБ да подкрепи повишаване на преференциалния праг, ако предложението е направено от друга политическа сила. Именно това бе и един от спорните въпроси при обсъждането на мемронадума между ГЕРБ и РБ за препотвърждаване на управлението, след като ДСБ излезе в опозиция.

С промените в кодекса ГЕРБ предлага още изборният ден да започва в 7 часа, а не в 6 сутринта, както досега, и да приключва в 20 часа вместо в 19 ч. Предвижда се скъсяване на предизборната кампания и тя да е 21 вместо 30 дни преди деня на вота, защото анализът досега избори показвал, че кампанията започвала прекалено рано и в последните дни всички били изморени, а избирателите отегчени.

В същото време обаче се запазва таванът за финансиране на предизборните кампании.

Според друга промяна печатните и онлайн медии може да отразяват безплатно предизборната кампания на партии, коалиции и инициативни комитети.

Освен това се предлага и затворниците, които не са извършили тежки престъпления, също да могат да гласуват. Промяната е мотивирана с решения на Европейския съд за правата на човека и с довода, че на конституционно ниво няма разлика между пълно и частично запрещение.