И омбудсманът се кани да сезира КС, но ще изчака изборните промени

Депутатите от ГЕРБ се надяват президентът да не избързва със сезирането на Конституционния съд за ограниченията на вота в чужбина, които мнозинството прегласува в сряда, отхвърляйки ветото на Плевнелиев. Намерението на ГЕРБ, управляващото крило на Реформаторския блок и Патриотичният фронт е да внесе промени в същите текстове, които препотвърди под натиска на ПФ, който заплаши да напусне правителството. Омбудсманът Мая Манолова заяви, че между правата на българите в чужбина и партийните сметки, политиците са избрали второто. Тя също възнамерява да сезира КС, но след като види как точно ще бъде променен Изборният кодекс (ИК) в тази му част. Манолова също президента Плевнелиев да не избързва с КС.

"Анонсът, който се чу за предстоящи промени, не е обнадеждаващ, защото на практика няма да се промени нищо съществено по отношение на режима, срещу който сега роптаят българите в чужбина", прогнозира Манолова, която посредничи в преговорите между българи, живеещи в чужбина, и парламентарните партии и премиера.

Надявам се колегите от президентството да имат малко търпение да изчакат да внесем новите текстове в Изборния кодекс и ако по отношение на тях имат възражения, да ги атакуват пред КС, коментира в четвъртък пред журналисти Данаил Кирилов, шеф на правната комисия в парламента и депутат от ГЕРБ.

Тоест, да няма един кух ход във времето - да се внесат текстове, които ще действат формално няколко дни, и да се образува дело, което ще остане скоро без предмет, поясни той.

Кирилов се опита да отхвърли твърденията на БСП за разнобой между ГЕРБ и президента като декларира, че те работят в една посока - да увеличат възможностите на сънародниците ни зад граница да гласуват. Нещо повече - управляващите обмисляли по-активна предизборна кампания в чужбина.

Кирилов добави, че се надява КС да потвърди практиката си отпреди, когато пак е имало подобни питания и да приеме, че провеждането на изборите е организационна дейност на държавата.

Председателят на правната комисия призова президента да обърне внимание, че ветото е имало сериозен ефект при парламентарните дискусии, подкрепено е от правната комисия, включително сериозният повод да продължат дебатите в коалиционния формат, за да се стигне до една още по-добра, според него, редакция на оспорения чл.14 от кодекса.

Управляващите се надявали, че редакцията ще реши казуса с вота зад граница справедливо, наравно и по отношение на всички държави, в които България би образувала избирателни секции.

Идеята на управляващата вече тройна коалиция е във всички страни в чужбина да бъдат отваряни до 35 избирателни секции извън посолствата и консулствата. Това ще се прави при наличие на поне 60 подадени заявления, вместо досега изискваните 100.

Във варианта, приет от парламента през април и потвърден в сряда, в страните от ЕС, където няма посолство или консулство, могат да се откриват секции, но при най-малко 100 подадени заявления за това. В страните извън ЕС ще може да се открива, но само една секция и само в градовете с над 1 млн. жители, в които няма дипломатическа мисия на България, като пак се изискват поне 100 заявления.

В четвъртък Данаил Кирилов посочи още, че в повечето от половината европейски демокрации или не се допуска гласуване извън тяхната територия, или, ако има такова, то става при строго определен ред, много по-рестриктивен от нашето законодателство.

Каракачанов: Много ми е интересно какво точно ще атакува президентът

"Честно казано, не ми се занимава с предизборната кампания на Плевнелиев", коментира в четвъртък съпредседателят на Патриотичния фронт и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов намеренията на президента да сезира Конституционния съд.

Той също отбеляза, че управляващото мнозинство готви други промени в Изборния кодекс, които, по думите му, няма как да бъдат върнати от КС.

И ми е много интересно какво точно ще атакува в КС президентът - един закон, който още не е обнародван, или предполагаемите промени, които ще направим след това, каза Каракачанов.

БСП: Управляващата коалиция работи срещу Росен Плевнелиев

Вижда се, че коалицията все още работи и то срещу нейния президент (излъчен от ГЕРБ-бел.ред.), че продължава досклукът в нея, ще видим до кога, коментира социалистът Филип Попов.

Очевидно е, че корабът на ГЕРБ потъва и аз мисля, че предсрочните избори са вече факт, въпросът е кога, добави Попов.

Според левицата отново става въпрос за договорки, за нови обещания и ново разпределяне на властта - нищо повече, нищо по-малко.

Защото, обясни Филип Попов, ако президентът беше наложил вето и върху други текстове от ИК - за задължителното гласуване, например, щях да повярвам, че наистина е защитник на обществения интерес.

Все пак от БСП признават, че това е негово право. Те не са се отказали също да атакуват текстове от кодекса пред КС, но щели първо да изчакат да видят за кои разпоредби ще сезира Плевнелиев.

Според оттеглилата се в опозиция партия АБВ президентът е в правото си да се обърне към Конституционния съд за Изборния кодекс. Лъчезар Никифоров коментира, че бързите, чести промени в законодателството, част от които са правно атакуеми, създават проблем в юридическото пространство. Такива били и поправките в ИК, които, според АБВ, са били приети доста бързо.

Ние от парламентарната група предупреждавахме, че няма наличие на достатъчна експертна оценка, припомни Никифоров.

Той даде и пример с Изборния кодекс в Германия, който е бил приет през 1953 г. и през годините е претърпял само около 20 поправки, докато в нашия случай през 2011 г. има гласуван нов ИК, през 2014 г. - още един.

Мая Манолова: Всичко това е обидно за българските граждани

В Прага, където е гост на 12-ата световна среща на българските медии, омбудсманът Манолова коментира анонсираните от управляващите редакции на закона няма да променят нищо съществено по отношение на режима, срещу който сега роптаят българите в чужбина.

"На практика ще има по една секция в голям град, защото самата възможност да се събират над 60, 80 или на колко се спазариха заявления, означава една секция. Изобщо тази бакалска сметка, при която не 100, а 60, не 50, а 35, а може би 40, защото толкова са секциите в момента в по-големите европейски държави. Това всичкото е обидно за българските граждани, те наистина го възприемат изключително болезнено, те са възмутени и са гневни, защото не може такъв пазарлък, в който няма някаква ясна мисъл и ясна цел", каза Манолова.

"Поведението на народното представителство е обидно за българските граждани, които живеят в чужбина", смята тя. Преди десетина дни премиерът Бойко Борисов, както и парламентарни партии без ПФ, се съгласиха с аргументите на българите в чужбина, поеха ангажимент да се съобразят с тях и в пленарната зала и не удържаха на думата си.

"След като бъдат направени допълнителните промени в Изборния кодекс ще преценя и в случай, че бъдат ограничени правата на нашите сънародници, ще подам конституционна жалба”, допълни Манолова.

"Не искам да коментирам в аванс намеренията за промените в Изборния кодекс, защото както видяхме, това, което се обещава, не е ясно дали, как, какво и кога ще се случи", каза още тя.

Прибързано е в момента да се подава конституционна жалба

Но изтъкна, според нея е "в момента е прибързано да се подава конституционна жалба, защото предполагам, че текстовете ще бъдат променени, т.е. каквото и да се атакува сега, в този момент, до момента на разглеждане на жалбата, то ще бъде променено.”

"Нека видим какви ще са промените и дали изобщо ще бъдат взети под внимание исканията на нашите сънародници. Те искат да се запази режимът, при който автоматично се създават секции там, където вече са съществували, и са гласували над 100 български граждани. Те искат да не се променя броят на заявленията, защото 40 е нормалният брой, който работи, те искат също така по преценка на дипломатическото и консулското представителство да се откриват секции, когато тези условия не са налице, но има сериозна българска диаспора. Те искат техните организации в чужбина да участват в целия изборен процес. И всичко това работеше и се видя, че не създаваше никакви промени, на практика то увеличи вота в Западна Европа и в Америка с близо 80 %”, поясни Мая Манолова.