ГЕРБ се умълча около промените в конституцията за ревизия на приватизацията

Заканите на ГЕРБ за ревизия на приватизацията, прокламирани усилено в края на миналата година и довели до поредни шумни сблъсъци с БСП, неусетно утихнаха. В началото на новия политически сезон дори изглежда, че управляващите тихомълком са се отказали от изключително спорните си предложения за промени в конституцията, които да премахнат давността за престъпления при приватизационни сделки в периода 1992-2017.

Решението за екзотичната поправка в основния закон бе представено в средата на ноември от шефа на правната комисия в парламента Данаил Кирилов (ГЕРБ), ден след като зам.-председателят на парламентарната група на ДПС Йордан Цонев обяви, че започват да събират подписка за същата конституционна промяна.

Съгласно конституцията извън всякаква давност са престъпленията срещу мира и човечеството. Идеята на ГЕРБ и ДПС бе като равностойни на тях ще се добавят и приватизационните престъпления.

Два месеца по-късно обаче се оказа, че разговори по темата между двете партии, които обмисляха общи текстове, не се водят. Проверка на Mediapool показа, че ГЕРБ не възнамеряват да внасят такива предложения. Нито един от представителите на партията, с които Mediapool разговаря, не пожела да застане официално с името си зад "тихото отстъпление". Неофициалните обяснения гласят, че "инициативата засега остава на заден план".

Не е ясно дали дали поправката е "замразена" само за шестте месеца на европредседателството, за да не предизвика интереса на европейските партньори и медии към това поредно откровено посегателство върху правовата държава, а и за да не се провокират излишни конфликти с БСП.

Представители на ГЕРБ обаче твърдят, че партията никога не е имала сериозно намерение да ревизира приватизацията. "Имахме политическа цел – Корнелия Нинова и приватизацията на "Техноимпекс". Освен това е много вероятно, че дори да внесем такава поправка, тя да падне в Конституционния съд", коментира пред Mediapool депутат, близък до ръководството на ГЕРБ.

ГЕРБ и ДПС: Блокираме се взаимно уж с политически аргументи

В същото време представители на ДПС смятат, че ГЕРБ сами са саботирали възможността за подобни конституционни поправки.

"Ние имахме готов проект за конституционни промени, хората на Борисов казаха, че няма да подпишат нашия, а си имат техен, но така и не го представиха за преговори", казаха депутати от движението.

Същите упреци обаче отправят и ГЕРБ, като твърдят, че ДПС не са изразили желание да подпишат техния проект.

"Блокираме се взаимно уж с политически аргументи", разтълкуваха ситуацията управляващите.

За БСП битката е вътрешна

В крайна сметка обаче ГЕРБ твърдят, че винаги могат да извадят картата с промени в конституцията, защото темата не е официално затворена. "Но сега така или иначе ще се караме с опозицията за вота на недоверие, защо да продуцираме скандали и ние самите по време на председателството?" - обясняват хората на Борисов.

От БСП също отказаха да говорят официално по темата, но от думите им се разбра, че за тях битката на тема "приватизация" е по-скоро вътрешнопартийна. "Партията трябва да се определи тя самата на каква позиция е за приватизацията" и чак после да дава мнение, поясниха източници от ръководството. Със сигурност обаче за БСП темата не е затворена, защото веднъж повдигната от ГЕРБ, тя вече се ползва и ще бъде ползвана от вътрешните противници на лидера Корнелия Нинова, които при всеки сгоден случай ще ѝ напомнят, че е участвала в "разграбването на България".

За ГЕРБ е удобно да поддържа огъня на конфликта вътре в БСП, но проблемът е, че рано или късно трябва да реши дали влиза в мача срещу приватизацията заедно с ДПС и какви ще са по-широките последици за бизнес средата в България, ако поправката все пак бъде приета. А за да се стигне до там, отново ще се даде гласност на исканията на Нинова за ревизия на целия преход, включително с групировките и мутрите (и тези в ръководството на държавата).

Генезисът на идеята

Първоначалното ГЕРБ реши са внесе промени в Наказателния кодекс за снемане давността на приватизационни престъпления. Партията обаче се отказа от тези предложения, тъй като са чиста проба правна нелепост заради противоречието им с основния закон.

Така за ГЕРБ не остана друг ход, освен да прегърне идеите на ДПС за конституционни поправки, макар че депутати от ГЕРБ многократно увериха, че не са заимствали от ДПС и случайно стигнали до едни и същи изводи.

Предложението бе в конституцията да бъде създадена нова алинея 8, която казва, че не се погасява по давност наказателно преследване и изпълнението на наказанието за тежки престъпления, извършени при или по повод на приватизацията в периода 1992 - 2017 г.

Крайният срок бе фиксиран до 2017 г. защото, както заяви тогава Данаил Кирилов, към момента има около 20 нераздържавени държавни търговски дружества и те са в забранителния списък. Няма да бъде създаван специален орган, извън тези в конституцията - съд и прокуратура, разясни още шефът на правната комисия и подчерта, че не става въпрос за разваляне на приватизационни договори, а за наказания на виновните за неизгодни сделки лица. Според ГЕРБ тези действия се налагали, защото престъпленията, свързани с приватизацията, имали специално значение за българското демократично развитие. Освен това с предлаганите промени трябвало да се даде яснота за разпределението на огромното държавно и общинско имущество (не стана ясно как точно).

Законодателният устрем на ГЕРБ вероятно е бил охладен и от предупреждението на главния прокурор Сотир Цацаров, че планираните конституционни промени няма да решат проблема с възможността на държавата да разваля неизгодни приватизационни сделки.

"Искаме ревизия на приватизацията и я искаме заради справедливостта или я искаме защото това ще реши един или друг персонален проблем или ще постави един или друг персонален повод за политически нападки", каза Цацаров на 6 декември пред парламентарната правна комисия. След това, вече като гражданин, той коментира какви въпроси решава падането на давността за приватизационни сделки: "Да, добре, ще организираме. И какво? Ще привлечем лица, които все още могат да бъдат привлечени и то лица, които са изпълнявали някаква длъжност, защото човекът, който е получил нещо, той не е извършил престъпление, само че сделките сами по себе си ще останат".

Това не е първият път, в който ГЕРБ се заема с "престъпната приватизация". Преди година премиерът Бойко Борисов за пореден път обяви, че след президентските избори ще нареди на ДАНС и МВР да извършат ревизия на всички приватизационни сделки. Заканата му бе провокирана от атаките срещу него за продажбата на "Булгартабак" през 2011 г. на фирма, чийто собственик остана в тайна, но зад който прозираше политикът от ДПС Делян Пеевски, който впоследствие продаде официалния си дял в дружеството. Намерението на Борисов за такава проверка на преватизацията чрез МВР и ДАНС така и не се реализира, за да излезе сега отново на дневен ред.