Германия и Австрия искат „временните“ гранични проверки в ЕС да се запазят

Германия и Австрия заявиха, че въведените извънредно заради мигрантската криза гранични проверки в свободната за движение зона в Европа би трябвало да се запазят и след изтичането на сегашния срок - средата на ноември, предаде Ройтерс.

Европейският съюз отмени частично миналата година правилата в т.нар. Шенгенско пространство на свободно движение, за да се справи с безконтролния наплив на около 1,3 милиона души, повечето от които тръгнали от Гърция за Германия, след като са прекосили Средиземно море, бягайки от конфликтите в Близкия изток и Африка.

"Действието на сегашната система за граничен контрол приключва в средата на ноември. Според мен този срок трябва да се удължи", заяви германският вътрешен министър Томас де Мезиер, пристигайки за среща с европейските си колеги в Люксембург. Би трябвало да удължим възможността за гранични проверки на европейско равнище и ние ще обсъдим това в кулоарите на днешната среща, добави той.

Всички незаконни мигранти, които спасители и военни изваждат от водите на Средиземно море, би трябвало да бъдат връщани в Северна Африка, каза Де Мезиер.

"Хората, спасявани в Средиземно море, трябва да се пренасочват към временни убежища в Северна Африка, където да се проверява дали им е нужна защита, а ние бихме могли да създадем механизъм за преселване в Европа. Онези, за които се установи, че са икономически мигранти, трябва да бъдат връщани в страните им“, каза германският министър.

Германия, Швеция, Норвегия, Дания и Австрия въведоха извънредни гранични проверки, а базирани в Брюксел дипломати от няколко страни от ЕС казаха в последните дни, че все още не очакват свободното движение да бъде възстановено изцяло.

"Смятам, че трябва да сме реалисти. В Гърция има 50 000 бежанци, голям брой има и в Балканските страни. Не мога да си представя, че системата ще работи до 15 ноември. Струва ми се, че ще е необходимо да удължим действието или да обмислим други стъпки", заяви австрийският вътрешен министър Волфганг Соботка.

Европейската комисия изрази желание да се върне към обичайните си правила до края на годината, но миналия месец призна, че подходящите условия все още не са налице въпреки значителния спад в числеността на новопристигащите.

Масовата и безконтролна имиграция миналата година породи политическа криза в ЕС. Въпреки че делът на мигрантите е малък на фона на населението от 500 милиона души на съюза, между страните възникнаха спорове кой трябва да има грижата за бежанците. Впоследствие блокът затегна режима по външните си граници и възприе по-рестриктивен подход към предоставянето на убежище.

Според доклад на разходите за еднократното възстановяване на границите в Шенгенското пространство се изчисляват на близо 20 милиарда евро, а годишните оперативни разходи по-нататък биха възлизали на 3 млрд. евро. Като се вземат предвид щетите върху туризма и търговията, общите разходи за икономиката на ЕС са много по-големи и трудно могат да се изчислят, отбелязва Ройтерс.

Евентуален край на Шенген би струвал струва десетки милиарди евро

Краят на споразумението от Шенген и възстановяването на националните граници в ЕС би струвало около 20 милиарда евро като първоначална еднократна стойност. Към тази сума следва да се добавят допълнителни разходи от два до четири милиарда евро годишно. Това се посочва в доклад, изготвен от неправителствената организация РАНД, поръчан от Европейския парламент и представен в четвъртък от него.

Уточнява се, че посочените суми се равняват на 0,02-0,03 на сто от БВП на държавите от пространството без гранични проверки.

Отчита се, че действителните загуби от връщането на границите е почти невъзможно да бъдат изчислени, както и че статистиката досега не показва повишаване на престъпността заради отпадналите граничните проверки.

Отбелязва се, че посочените цени включват физическото възстановяване на границите, административните разходи покрай връщането на проверките, както и загубите за пътуващите и търговците.