Меркел на крачка от трети мандат като канцлер

Германският канцлер Ангела Меркел има реални шансове да си осигури трети мандат начело на Германия след изборите за Бундестаг, които се провеждат в неделя. Според предварителните данни, Християн-демократическият съюз и Християн-социалният съюз печелят най-малко 42% от вота.

Свободната демократическа партия, доскорошен коалиционен партньор на Меркел, може да не успее да премине петпроцентния праг, необходим за влизане в парламента.

Според прогнозите, Германската социалдемократическа партия получава близо 26%. Предвид тези резултати, възможно е сформиране на голяма управляваща коалиция.

Според изследвания на общественото мнение в навечерието на изборите оглавяваният от Меркел консервативен блок между нейната партия Християн-демократически съюз (ХДС) и сестринската партия Християн-социален съюз (ХСС) се очаква да остане най-големият блок в парламента с около 40% от депутатските места, предаде ДПА.

Въпросът, който най-много тревожи консерваторите, е дали сегашният им партньор в правителството - ориентираната към бизнеса либерална Свободна демократическа партия (СвДП) - ще получи достатъчна подкрепа, за да остане в Бундестага. На местните избори в Бавария преди седмица СвДП не успя да прескочи прага от 5%, необходим, според германското законодателство, за участие в законодателната власт.

В навечерието на изборите социолозите дадоха колебливи прогнози за способността на ѝ да прескочи бариерата и на изборите за Бундестаг, така че основният въпрос, който вълнува Меркел и консерваторите, е дали от понеделник нататък ще останат с досегашната правителствена коалиция или ще трябва да влязат в тежки преговори за сформиране на "голяма коалиция" с Германската социалдемократическа партия (ГСДП), която, според социолозите, ще получи между 25 и 28% от гласовете на избирателите, което се и сбъдна.

Проучване на института "Емнид”, публикувано в седмичника "Билд ам Зонтаг" прогнозира само един процентен пункт преднина на сегашната правителствена коалиция ХДС/ХСС и либералите (45%) пред възможната лявоцентристка коалиция на ГСДП, "Зелените” и партия "Левите" (44%).

Втората интрига на днешните избори ще бъде представянето на новата евроскептична партия "Алтернатива за Германия". Според социолозите партията, учредена през април тази година и съставена предимно от представители на научните среди и бизнесмени, настояващи за "контролирано разформиране" на еврозоната, има потенциал да прехвърли прага от 5% и да стане първата евроскептична партия в германския парламент.

Основната мотивация на привържениците на "Алтернатива за Германия" е разочарованието от европейската политика на Ангела Меркел и усещането, че Германия непрекъснато плаща заради задлъжнелите страни от еврозоната.

Другото голямо послание на "Алтернатива за Германия" е, че вече установените политически партии са изгубили всякаква връзка с очакванията на електората.

Ангела Меркел, която е на 59 години, отива на изборите с одобрение от над 50% от избирателите. Това е резултат от възхода на германската икономика, на стабилните бюджетни показатели, увеличението на заплатите и устойчивото намаляване на безработицата, отбелязва ДПА. Икономическият възход затрудни опозицията в намирането на обичайните аргументи срещу всяко правителство с изтичащ мандат, допълва агенцията.

Външнополитическите събития през последната година от мандата на Меркел също се развиха благоприятно: заплахата от военен удар в Сирия, която би довела до нарастване на подкрепата за социалдемократическата опозиция, засега е само хипотетична.

Право на глас в Германия на днешните избори имат 61.8 милиона души. Социологически анкети обаче прогнозират нарастване на дела на неучастващите. Проучването на ZDF от петък показа, че до избирателните урни в неделя със сигурност ще отидат 66% от избирателите, което е чувствително по-малко, отколкото на предишните парламентарни избори през 2009 г., когато избирателната активност беше над 70%.

Вестник "Велт" цитира изследване на хамбургския институт за проучване на общественото мнение "Ипсос", според което 86% от германците се чувстват разочаровани от неадекватното представителство от страна на политиците. Ако по-рано не гласуваха бедните и безработните, днес в редиците на негласуващите прииждат все повече образовани хора, отбелязва "Велт".