Германия пита как България изразходва европейската помощ за бежанците

Малтретиране, изтезания и многомесечни арести: в българските бежански центрове кандидатите за убежище често се натъкват на "шокиращо по мащабите си, нечовешко и унизително третиране”, твърди правозащитната организация "Про Азил” в свой доклад, оповестен в Берлин, предаде Дойче веле. В доклада се цитират многобройни свидетели, които разказват за униженията и малтретирането зад решетките в България. По този повод Гюнтер Буркхард, ръководител на "Про Азил”, призова германското правителство занапред да не връща в България нито един бежанец, достигнал оттам до Германия. В същото време германското правителство възнамерява да постави въпроса как се използват милионите европейска помощ, предоставени на България и други засегнати страни за справяне с бежанската криза.

"Двоен тормоз"

Бежанците, с които са разговаряли правозащитниците, твърдят, че в българските затвори са били подлагани на изтезания, ритници и побой. Някои от тях са били принудени да спят на пода в мръсни килии, не получавали храна и медицинска помощ, нямали дори достъп до санитарни помещения. "Про Азил” и Църковната благотворителна организация твърдят още, че след пристигането си в България мнозина бежанци попадали за цели месеци зад решетките, а после били "изхвърляни без никакви средства на улицата, където никой не ги защитавал срещу расистки посегателства”. Според Буркхард, в разказите на различни бежанци се появявали едни и същи обвинения. Да, българските власти навярно се опитват да стигнат до каналджиите, но в тези си опити определено прекрачват границата, отвъд която са униженията и изтезанията, смятат правозащитниците. "Бежанците стават жертва на двоен тормоз: първо в собствената си страна, после в България”, предупреждава Буркхард.

Все повече хора търсят спасение от гражданската война в Сирия и напират към държавите от ЕС. България, която икономически не е в завидно състояние, също трябва да приема все повече бежанци. По данни на "Про Азил” през 2012 година 1 400 души са потърсили политическо убежище в България, докато през 2014 година броят им е вече 11 хиляди. Повече от половината са сирийци.

Според Дъблинската конвенция, бежанците искат убежище в първата страна от ЕС, на чиято територия стъпят. Това важи и за бежанците, пристигащи в Германия от България. И тъкмо по тази причина Германия има право да ги върне в България. Според "Про Азил”, само през миналата година е имало 4 400 подобни случая, но германската страна е върнала в България едва 14 бежанци. Съдилищата са блокирали многобройни процедури за връщане на бежанци в България.

В началото на януари българската редакция на Дойче веле отправи запитване до германското външно министерство, чийто говорител заяви, че през 2014 г. към България е било отправено искането да приеме обратно общо 2 775 сирийски граждани, които са влезли на територията на ЕС през България.

Налице е очевидно разминаване в цифрите: "Про Азил” съобщава за 4 400 случая, докато според Външното министерство в Берлин те са били 2 775.

Нерешен обаче си остава главният въпрос: справедлива ли е Дъблинската уредба? Председателят на Църковната благотворителна организация Улрих Лилие е категоричен: време е тази договореност да бъде ревизирана. Редно е да гледаме не само цифрите за разпределението на бежанците по страни, но и политическите реалности, каза той на срещата, организирана от "Про Азил” в Берлин.

Германия е загрижена как се изразходват евросредствата

Пълномощникът по човешките права на германското правителство Кристоф Щресер също разкритикува Дъблинската система. Той смята, че тя трябва да бъде замразена, докато не се създаде единна процедура за даване на политическо убежище и не се уеднаквят критериите във всички страни от ЕС. Той обеща, че ще постави тези въпроси в дневния ред на Бундестага и на правителството. Щресер настоява освен това да се оповести публично информацията за това как се харчат европейските пари, предназначени за облекчаване на положението с бежанците в особено засегнатите държави. Милиони, ако не и милиарди от структурните фондове на ЕС бяха насочени към България, Румъния и други страни, за да се подобрят условията на живот, каза Щресер и добави, че според него невинаги тези средства се използват по предназначение.