Германия планира 5-годишна забрана за помощи на мигранти от ЕС

Властите в Германия планират да забранят на мигранти от други държави от ЕС да ползват помощи за безработни за срок от 5 години след пристигането им. "Само така ще спрем миграцията по бедност", казва министърът на труда Андреа Налес. Новите мерки ще засегнат и хиляди българи.

Новите мерки са реакция на критики от популистката "Алтернатива за Германия" спрямо либералната имиграционна политика на канцлера Ангела Меркел, пише "Файненшъл таймс".

Изданието обръща внимание, че недоволството и споровете сред избирателите растат не само заради вълната от близо 1 милион души, дошли от страни извън Европа, но и заради пристигането на бедни имигранти от Източна Европа и особено на румънци и българи след отпадането през 2014 г. на забраната да работят в Германия.

Министърът на труда и социалните грижи – социалдемократът Андреа Налес казва, че напълно подкрепя принципа за свободно движение на хора в ЕС, но добавя, че "свободата на достъп до социални помощи е нещо друго".

Според правителствени данни през януари помощи са поискали около 440 000 имигранти от други страни в ЕС – предимно от Полша, Италия, Румъния, България и Гърция.

Нито един гражданин на ЕС да не идва в Германия само заради социалните помощи

Нито един гражданин на ЕС не бива да идва в Германия само заради социалните помощи. Това е най-новата цел на Андреа Налес, предаде Дойче веле. За да бъде постигната, тя предлага да се въведат законови промени, според които преселниците от ЕС да добиват право на социални помощи чак след пет години престой в Германия - и то, ако са плащали нужните осигурителни вноски в социалните каси. Тоест, тези промени биха засегнали единствено гражданите на ЕС, които никога не са работили в Германия и не си търсят работа, поради което не са добили право да получават социални помощи.

С предложението си Налес реагира на едно решение на Федералния социален съд, който беше постановил, че съгласно действащото законодателство след шест месеца престой в Германия чужденците следва да получат право на социални помощи. Евентуалните поправки в закона ще отрежат клона на онези мигранти, които се възползват от свободното придвижване в ЕС и идват във Федералната република само заради социалното подпомагане.

Само така ще може да бъде сложен край на миграцията по бедност в рамките на ЕС, убедена е министър Андреа Налес.

Помощи за четири седмици?

Промените предвиждат въвеждането на нови краткосрочни помощи, които биха могли да се изплащат на всички граждани на ЕС, нямащи право на стандартните социални помощи. По-конкретно: мигрантите от ЕС биха имали право на еднократна помощ за период до четири седмици, която би покривала разходите за храна, подслон, медицинско обслужване и хигиенни артикули. Освен това се предвижда да бъдат покрити и част от разходите по връщането в родината. "Съответният мигрант би могъл тогава да подаде молба за социални помощи в родината си", е записано в предложението на Налес.

Общините в Германия приветстват планираните ограничения, опозицията е против

Германските общини приветстват с радост плановете на министърката. Защото в Германия по правило социалните помощи са част от бюджета на общините. Опозицията в Бундестага обаче отхвърля категорично предложението. Говорителят по социалните въпроси на Зелените в германския парламент Волфганг Щренгман-Кун обяви, че тези планове "са в противоречие с правото на осигуряване на екзистенц-минимума на хора, живеещи на територията на Германия". Пред агенция Франс прес той заявява, че, според едно решение на Конституционния съд, с това право се ползват всички живеещи на територията на Германия - независимо дали са германски граждани или не.

Същевременно обаче и Зелените настояват за въвеждането на някакви промени в изплащането на социалните помощи. Те са убедени, че общините трябва да бъдат облекчени финансово. Затова Зелените предлагат следното: "Всеки гражданин на ЕС, търсещ работа в Германия, да има право на т.нар. помощи Харц 4 след три месеца престой в страната, които ще бъдат изплащани не от общините, а от федерацията. Така екзистенц-минимумът е гарантиран, а и общините ще бъдат облекчени финансово", казва Щренгман-Кун.

Колко българи взимат помощи в Германия?

По данни на германското Бюро по труда, през януари 2016 година общо 440.000 чужденци са получавали социални помощи в Германия. Най-много са поляците - 92.000, следвани от италианците (71.000) и от българите (70.000). Оказва се, че броят на румънците е по-нисък от този на българите. През януари тази година 57.000 румънци са получавали социални помощи, предаде Дойче веле.

Същевременно делът на българите и румънците, които работят, но са зависими от социалните помощи, тъй като печелят твърде малко, е подозрително висок. 42% от получаващите социални помощи в Германия граждани на тези две страни всъщност работят. Те са регистрирани на т.нар. мини джоб със заплата от 400 евро на месец или пък имат т.нар. гевербе, което им позволява да упражняват самостоятелна дейност в различни браншове, например в строителството.

Германската министър на труда не планира промени по тази точка, тъй като според нея оказването на помощ на хора, които работят, но печелят твърде малко, е изключително важно.

През януари кметът на Хамбург, който е и водеща фигура в Социалдемократическата партия, предложи 1 година без достъп до помощи.

Министър Налес дава за пример и две решения на Съда на Европейския съюз, одобрили спирането на социални помощи. Първият случай бе на румънка, която никога не бе работила нито в родината си, нито в Германия, а вторият – на испанец, който през 2012 г. поискал помощи преди да си потърси работа.