Германия затваря ядрените си централи до 2022 г.

Всички атомни електроцентрали в Германия ще бъдат затворени до 2022 г., заяви в понеделник управляващата коалиция на канцлера Ангела Меркел след продължило почти 12 часа заседание.

С това решение, мотивирано от ядрената катастрофа в Япония, Германия става най-голямата индустриална държава, която обявява, че се отказва от атомната енергия.

Министърът на околната среда Норберт Ротген съобщи след среща на коалицията, започнала в неделя следобед и продължила до ранните часове в понеделник, че осемте реактора, които бяха спрени след аварията на японската АЕЦ "Фукушима“ през март, няма да бъдат пускани отново.

Шест други централи ще бъдат затворени до 2021 година, а трите най-модерни централи в Германия през 2022 година.

Дотогава ще бъде разширено използването на алтернативни източници на енергия и изграждането на необходимите електропроводи.

Седем от спрените след инцидента във “Фукушима“ реактори са най-старите в страната, построени преди 1980 г.

Преди въвеждането през март на мораториума върху по-старите ядрени реактори, атомната енергия осигуряваше 23 на сто от електропотреблението в Германия.

Според предишни информации паралелно със затварянето на реакторите, които в момента са в експлоатация, ще бъдат въведени девет газови електростанции. Освен това се предвижда да се въведат преференции за производителите на “зелена“ енергия . Според проекта на екоминистерството това ще позволи да се увеличи делът на енергията от възобновяеми източници от сегашните 17 на сто до 35 процента.

Обявеният отказ от атомната енергетика идва след първоначалните планове на федералния канцлер Ангела Меркел за удължаване на живота на съществуващите ядрени централи до 2035 г. Нейното правителство отмени плана на предшественика ѝ Герхард Шрьодер, предвиждащ затваряне на атомните централи в Германия именно до 2022 г.

За предстоящия завой в енергийната политика на страната стана ясно още преди месец, когато Германия обяви план от шест точки за трансформиране на енергетиката си. Сред тях освен увеличаване на дела на енергията от слънце, вятър и биомаса и разполагане на перки в морето, се предвижда и германците да бъдат спонсорирани за саниране на жилищата си, както и да се финансират научните енергийни изследвания.

Решението на управляващите християндемократи на Меркел и младшият им партньор в коалицията е базирано на заключенията на етичната комисия. Преди заседанието Меркел каза: "Мисля, че сме на добър път, но трябва да се обсъдят изключително много въпроси".

Ако искате да излезете от нещо, вие също така трябва да докажете как ще работи промяната и как можем да осигурим трайно и устойчиво енергийно предлагане, добави тя.

Представителите на ядрената енергетика в Германия предупредиха, че ранното затваряне на реакторите ще е изключително опасно за индустрията на страната.

Надигналата се обществена вълна срещу атомната енергетика засили политическите позиции на Зелената партия в Германия, която на изборите в края на март спечели в Баден – Вюртемберг – провинцията, която беше твърдина на християндемократите.

"Нашата енергийна система трябва да бъде фундаментално променена и може да бъде фундаментално променена. Ние искаме в бъдеще електроенергията да бъде по-безопасна и в същото време, надеждна и икономична", заяви Меркел пред репортери в понеделник.

Излизането от атомната енергетика в Германия е съпътствано от планове за съкращаване на електропотреблението с 10 процента до 2020 г. и удвояване на дела на възобновяемите източници до 35% в същия период. Това предвиждат разчетите на правителството, предаде Ройтерс.

Меркел не даде допълнителни подробности по плана, но според документа, който Ройтерс цитира, целта за намаляване на вредните емисии с 40% до 2020 г. остава.

Спорният данък от 2.3 млрд евро годишно за изразходвани горивни пръти в АЕЦ няма да бъде отменен, независимо от плановете на управляващата коалиция да затваря атомните централи, заяви министърът на околната среда Норберт Ротген.

"Окончателно е: най-късният срок за последните три атомни централи е 2022", каза Ротген след правителственото заседание, от което си тръгна с велосипед.

Концернът RWE, който е най-големият производител на електроенергия в Германия, предложи краен срок за затваряне на АЕЦ до 2025 г. След като правителството обяви своето решение за 2022 г., говорител на компанията съобщи, че са против този срок и си запазват открити всички опции за обжалването му.

Възможно е RWE да обедини усилията си с останалите немски енергийни гиганти E.ON, Vattenfall и EnBW, които оперират 17-те атомни централи в страната.

Акциите на E.ON и RWE се понижиха съответно с 2.2 и 2.4 процента при откриването на търговията в понеделник.

Излизането от атомната енергетика ще коства по 2 млрд. евро годишно

Разчетите показват, че ускореният отказ от експлоатация на атомни централи ще струва 2 млрд. евро годишно на федералното правителство. "Сумата се оказа доста по-малка, отколкото се опасявахме", поясни зам.-председателят на фракцията ХДС /ХСС в Бундестага Михаел Майстер.

Той напомни, че финансирането ще бъде осигурено от новите енергийни и екофондове, а не за сметка на федералния бюджет.

По данни на експерти, само незабавното спиране на седемте най-стари атомни централи ще струва 1 млрд. евро годишно. Енергийните и екологичните фондове би следвало да се формират от вноските, които извършват операторите на атомни реактори. Правителството от своя страна прави отчисления в тези фондове от печалбата, получена при продажбата на сертификати на въглеродни емисии.

Няма да има клауза за ревизия на отказа от атомна енергия

Някои политици настояваха да се запише клауза, позволяваща ревизиране на сроковете в бъдеще. Партията на свободните демократи, която е младши партньор в коалицията на Меркел, искаше да не се поставят твърди срокове, а гъвкава рамка за извеждане на ядрените мощности от експлоатация, плюс опция за промяна на решението по отношение поне на един от най-старите реактори, при извънредни ситуации.

Няма да има клауза за корекция на срока, заяви Ротген.

Правителството възнамерява да задържи един от по-старите ядрени реактори като "студен резерв" за 2013 г., ако преходът към възобновяеми източници не може да отговори на зимното търсене и ако нуждите не могат да бъдат покрити от въглищни централи.

Правителственото решение трябва да мине през парламента, което едва ли ще е проблем, тъй като лидерите на опозиционните СДП и на Зелената партия присъстваха на част от заседанието на кабинета, за да бъде осигурен широк консенсус.