Гласуването в чужбина: как пропагандата на Патриотите победи доводите

Протестите на българи в чужбина срещу ограничените им възможности за гласуване и наложеното от президента вето именно върху тези промени в Изборния кодекс засенчиха останалите недомислици като задължителното гласуване, дерегистрация на избиратели и пр. След като и ГЕРБ, и управляващото крило на Реформаторския блок се поддадоха на шантажа на Патриотичния фронт и отхвърлиха президентското вето с обещание да облекчат ограниченията за вота в чужбина, в обществото остана убеждение, че тези ограничения не са насочени към българските граждани, а към възможностите на турската държава да контролира изселническия вот.

Ако досега зад граница можеха да се разкриват неограничен брой изборни бюра, съществуваха т.нар "автоматични секции" (там, където на последните избори са гласували над 100 души) и нова секция се сформираше след подадени 40 заявления за гласуване, в по-либерализираната (внесена като законопроект) версия на Изборния кодекс във всяка държава извън България ще могат да се разкриват до 35 секции, като за изборните бюра извън дипломатическите и консулски представителства ще се изискват 60 заявления. За държавите в ЕС е дадено право на ръководителите на дипломатическите и консулските мисии да определят къде ще са секциите, но за страните извън ЕС, сред които Турция, това ще се решава от Централната избирателна комисия. Предложение за броя и мястото на секциите ще се прави от посланика или консула, но крайното решение ще е на ЦИК.

Според новите поправки за разкриването на секция се необходими 100 заявления, а "автоматични секции" няма да има.

Основният аргумент за затягането на режима са декларираните опасения на Патриотичния фронт за "пробив в националната сигурност", когато "друга държава (Турция) организира на своя територия избори за български парламент". Патриотите повтаряха този мантра и в парламентарните обсъждания, и в телевизионните студиа, а премиерът Борисов и представители на РБ признаха опасенията им за основателни.

По закон организирането на изборите в чужбина е от начало до край задължение и отговорност на българската държава. След като се приема, че в някои страни като Турция това не е така, най-логично е българските власти да кажат кои български институции и длъжностни лица са виновни това и необходими ли са някакви допълнителни законодателни промени, за да се гарантира този контрол.

В момента обаче такива аргументи не се вадят. Разговорът, както винаги, е на едро, за заплахата от Турция. Случайно или не, той върви паралелно с кампанията на Патриотичния фронт за забрана на бурките.

За националната сигурност и изборните нарушения

Проверка на Mediapool показа, че до момента няма изявление на официалните институции, ангажирани с провеждането на избори или с опазване на националната ни сигурност, от което да се направи извода, че тя е застрашена заради гласуването на българските изселници в Турция. Нещо повече – извън касираните 18 000 гласа през 2009 година, отнети на избрания тогава от ДПС депутат Рушен Риза, нито Централната избирателна комисия, нито Министерството на външните работи (което по закон има по един свой представител във всяка секция, разкрита в чужбина) са съобщили за нарушения на вота в Турция или която и да е друга държава по света.

Нещо повече – най-големите привърженици на тезата, че "Ердоган се меси във вътрешната ни политика, организирайки изборите за български парламент в Турция", а именно НФСБ и ВМРО, нямат изпратени застъпници в секциите в Турция на парламентарните избори през 2014 година.

Според данни, публикувани на сайта на ЦИК, застъпници там са имали само "Атака", "Движение 21" и ДПС.

По думите на Красимир Каракачанов обаче партията му е изпратила "десетина души" наблюдатели. Тук трябва да отворим малка скоба – според Изборния кодекс политическите партии имат право на застъпници, а неправителствените организации - на наблюдатели. Самите партии обаче откриха тази разлика и започнаха да си регистрират неправителствени организации, за да могат легално да ползват и двата вида "контрол" на изборите и да имат поне по двама души в секция у нас, защото законът позволява само един партиен застъпник на секция.

Ако оставим настрана лекото заобикаляне на закона и приемем на доверие думите на Каракачанов, трябва да се вслушаме в това какво са забелязали тези "десетина души". В секциите, по думите на лидера на ВМРО, се говорело на турски, давали се указания да се гласува "за ДПС", а "местните турски медии агитираха и в деня на размисъл". Как са документирани тези нарушения и защо по тях ЦИК не е направила нищо – остава загадка.

Друг необясним момент е защо националистите не са опитали да изпратят свои представители в секционните комисии в Турция, при положение, че законът им дава такава възможност.

През 2014 г. нито ВМРО, нито НФСБ бяха парламентарно представени, за да получат места в секционни комисии, но чл. 102 от Изборния кодекс дава възможност на извънпарламентарните партии да участват в консултациите за съставяне на комисиите и дори за попълване на незаети места в тях.

Вероятно обяснението се крие в малката подробност, че по закон, ако някоя партия желае да участва в организация на изборите в чужбина, трябва да плати от собствения си бюджет разходите на своите представители.

По думите на Красимир Каракачанов, когато секциите в Турция са 136 (както на последните избори) "трябва да бъдат командировани поне 136 души, поне за два дни, а хотелът само на един от тях струва по 60 евро, защото не могат хората да спят в публични домове до гарите".

"Сега, когато в Турция ще има 35 секции, е напълно поносимо да осигурим 35 души за тях", каза още лидерът на ВМРО пред Mediapool.

Само за сравнение – държавната субсидия на коалиция "Патриотичен фронт" е около 2.5 млн лева. Но явно предпочита да си къта за други нужди, но не и за да допринесе за националната сигурност.

Каракачанов обаче смята, че и самите български служби знаели, че чрез изборите може да се осъществи пробив в националната сигурност, защото "не са никак смотани".

Какво казват числата

Какво ще се постигне с по-малкото избирателни секции, които ще бъдат откривани в Турция и във всички останали държави (предложеният таван е до 35 за държава)? Макар че темата стана обект на разгорещени спорове, протести и дори заплаши стабилността на правителството, никой в парламента не сметна за нужно да поръча някаква по-сериозна експертиза, на базата на която да се обсъжда и да се взимат решения. Каквито и да е експертни прогнози не е поискала нито една партия, нито самото Народно събрание.

Какво показва наличната информация?

Когато предходният парламент даде повече възможности за гласуване в чужбина (Изборния кодекс на Мая Манолова), според данните на ЦИК ръстът на вота е значителен. През 2014 г. извън България са отворени 428 секции. А в тях са гласували 144 990 души. Само година по-рано общо гласувалите извън пределите на България са 115 737 души.

През 2013 г., когато в Турция има 86 секции, упражнили глас там са 66 000 души. Година по-късно, при 136 секции, броят гласували е 62 500 души, което с 5 на сто по-малко.

Облекченият режим обаче увеличава в пъти вота в Западна Европа и САЩ.

При гласували едва 3431 души в САЩ през 2013 г., през 2014 те вече са 9424. Облекченият режим преди две години увеличава двойно гласувалите и в Обединеното кралство: от 5656 през 2013 до 14 100 година по-късно. Подалите своя вот българи в Германия през 2013 г. са 4273 души, а на последните избори - 10 503.

Допълнителните възможности за гласуване обръщат и една тревожна до миналата година статистика: подадените гласове в Турция да са над 50% от общо гласувалите българи в чужбина. Ако през 2009 г. вотът от Турция е съставлявал 59 на сто от всички упражнили конституционното си право зад граница, то миналата година тази тенденция вече е обърната: от Турция идват 62 хиляди глава, а от останалите страни – близо 90 000.

Кой знае защо тези данни не се чуха в снаряжението аргументи на Патриотите. По-лошото е обаче, че не се чуха в тезите на системните партии. И, както се казва, здравите сили отново надделяха над здравия разум.