Гласуването за Брекзит почти не е повлияло на настроенията в Европа

Гласуването на Великобритания да напусне Европейския съюз на практика не е оказало почти никакво влияние върху настроенията в повечето европейски държави.Даже в някои от най-големите европейски държави процентът на онези, които на евентуален референдум биха гласували за напускане на ЕС, през последната година е намалял.

Същевременно висок процент от европейците смятат, че страните им се движат в погрешна посока.

Това показва проучване на европейските членове на световната асоциация УИН/"Галъп интернешънъл" за нагласите след Брекзита в 15 европейски страни, съобщи "Галъп интернешънъл България".

От агенцията отбелязват, че данните са калкулирани на база на далите отговор "да" или "не", без далите отговор "не знам". Далите отговор "да" или "не" са и онези, за които с най-голяма вероятност може да се очаква, че биха гласували на референдум за оставане или напускане на ЕС.

Делът на хората в Германия, Франция и Белгия, които биха гласували страната им да напусне ЕС, е спаднал през последните 12 месеца. В Швеция и Дания също значително по-малък процент биха гласували страната им да излезе от съюза в сравнение с предходната година.

За разлика от тях във Финландия и Гърция се наблюдава известно увеличаване на желаещите за напускане на Евросъюза - във Финландия от 24% на 40%, и в Гърция - от 38% на 46%. В Италия през изминалата година бяха регистрирани сериозни настроения за напускане на ЕС и осезаем ръст на евроскептичните нагласи. Сериозният дял се е запазил и сега даже изглежда по-чувствителен - от 40% в края на 2015 г. до 42% сега.

Ирландците и испанците (по 20% гласували в полза на напускане) са най-проевропейски ориентираните сред  включените в проучването страни.

Сред проевропейските страни остава и България. Веднага след Брекзит (още през юли) "Галъп интернешънъл" зададе сходен въпрос и делът на искащите напускане беше 25% - срещу 75%, които са за оставане. Сега, в края на годината, тези дялове са съвсем сходни. В края на 2015 г. пък делът на искащите напускане беше 18%. Покачването от 18% на 25% сочи известно разколебаване в подкрепата за ЕС, но като цяло структурата на мненията остава с очевиден превес на нагласите за оставане в ЕС.

По-рано тази година "Галъп интернешънъл" публикува данни, според които доверието в ЕС у нас е в най-ниската си точка поне от влизането на България в съюза. Това обаче не променя факта, че като цяло доверието в ЕС остава високо, особено на фона на доверието в българските институции.

Респондентите във Великобритания бяха запитани как биха гласували, ако се проведе втори референдум. 54% от тях заявяват, че предпочитат страната им да остане част от съюза, докато 46% са на противоположното мнение (а през миналата година те бяха 54%).

Изследването показва, че 48% от респондентите във Великобритания вярват, че страната им се движи в правилна посока (оценка, която през последните три години традиционно е била около 33%). Оптимистичните нагласи са най-разпространени в Ирландия (62%) и в Исландия (57%).

Усещането в по-голямата част от европейските страни обаче е, че посоката, в която вървят, не е правилна. Най-добре личи това в Гърция (89% негативни отговори), Франция (82%) и Италия (79%).

Според изпълнителния директор на "ORB International" (основен партньор в изследването) Джони Хийлд през 2016 г. основните на ЕС са били разклатени. Откроява се категоричното мнение на много европейци, че страните им се движат в грешна посока и това създава благоприятна почва за десните популистки партии.

"Българите продължават да са сред ентусиазираните спрямо ЕС страни в Европа. Дори сега, когато подкрепата за съюза изглежда разколебана, еврооптимизмът остава преобладаващ у нас", коментира изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл България" Първан Симеонов.