Главният прокурор може да бъде питан по конкретни дела, смята ССБ

Парламентът може да изисква информация от главния прокурор по конкретни дела. Това становище застъпва Съюзът на съдиите в България (ССБ) по делото, образувано от Конституционния съд (КС) по искане на ръководителя на държавното обвинение Сотир Цацаров.

Според ССБ тълкуваната по делото разпоредба на чл. 84 от Конституцията обхваща както обобщени данни по определен вид дела, група от дела, така и доклад по конкретно наказателно дело.

Както е известно, след последната редакция на основния закон през 2015 г., този текст регламентира, че "Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика".

Цацаров сезира КС, аргументирайки се, че превратно тълкуване на основния закон може да доведе до "настъпването на неблагоприятни за националната правна система последици". Той открито се противопостави на възможността на депутатите да го питат за конкретни наказателни производства.

Според съдийския съюз обаче за разлика от съда, прокуратурата би следвало да подлежи ан по-сериозен контрол и отчетност, тъй като има активна функция в правораздаването – сама преценява дали да се задейства по конкретен казус, независимо дали е сезирана.

"С промените от 2015 г. законодателят е предвидил, че, освен тези доклади (годишните отчети – бел.ред.), Народното събрание може да изслушва и приема и допълнителни доклади от главния прокурор, а именно такива за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Приемането на тази разпоредба разкрива еднозначно волята на конституционния законодател да вложи различен смисъл в докладите, които НС може да изисква след 2015 г. В противен случай, приемането на тази разпоредба би било безпредметно", се казва в становището на ССБ.

Посочва се още, че прокуратурата и съдът имат различни правомощия в съдебната власт и рискът от накърняване на независимостта им трябва да се разглежда поотделно и в рамките на установените им правомощия.

"За прокуратурата е отредено, че единствена може да ръководи разследването и да привлича към отговорност лица, които са извършили престъпления и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. В тази насока, изискването на доклад за прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика по конкретно дело по никакъв начин не накърнява независимостта на прокуратурата, тъй като Народното събрание не се намесва и не изземва правомощията на прокуратурата", смятат от съдийския съюз.

Авторите на становището се аргументират и с това, че възможността парламентът да пита главния прокурор по конкретни дела не им дава право да "поеме ръководството на разследването, нито да задължи определен прокурор да привлече към наказателна отговорност конкретно лице".