Година от споразумението за иранската ядрена програма: твърде рано е да се празнува

Когато петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия постигнаха споразумение с Иран, за да предотвратят разработването на ядрени оръжия от Техеран, това бе приветствано като победа на дипломацията в един свят, сблъскващ се с войни в Близкия изток, заплахи от Северна Корея и напрежение между Запада и Русия.

Но няма много причини да се празнува годишнината от споразумението, което влезе в сила на 16 януари 2016 г.

На този ден САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Китай и Русия се съгласиха да отменят икономически санкции срещу Иран в замяна на дългосрочно ограничаване на ядрената му програма.

От тогава избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, удължаването на американския механизъм за санкции и липсата на икономически ползи, които да се усещат в Иран, породиха съмнения за бъдещето на споразумението.

Тръмп, който ще встъпи в длъжност на 20 януари, миналата година първо заяви, че иска да отмени споразумението, а по-късно, че ще го предоговори. Той смята, че документът носи прекалено много икономически ползи на Иран, а същевременно позволява на страната да разшири ядрената си програма след 15 години.

Освен от неяснотите, свързани с Тръмп, първата годишнина на споразумението е помрачена и от скорошното удължаване на американския закон за санкциите срещу Иран с още 10 години.
В началото на декември 2016 г. Сенатът единодушно реши да останат в сила тези мерки, които забраняват големи чужди инвестиции в Иран.

Дългогодишните санкции всъщност бяха преустановени с дерогации (въвеждане на изключения) от президента. Но тези дерогации изискват удължаване, което дава на Тръмп преимущество в преговорите с Техеран.

В отговор Ислямската република свика консултации, които са част от механизмите по споразумението за ядрената програма за разрешаване на разногласията между Иран и шестте сили.

"Удължаването на закона за санкциите срещу Иран е в нарушение на задълженията на САЩ", каза иранският заместник-министър на външните работи Абас Арагчи на разговорите във Виена за американските санкции миналата седмица.

"Разбира се, това не е много благоприятно" за споразумението по ядрената програма, каза руският пратеник Владимир Воронков. "Но такъв е животът", допълни той, очертавайки позицията на участващите сили, че не могат да направят почти нищо по отношение на американските санкции.

Въпреки че законът за санкциите влезе в сила в средата на декември, светът все още очаква конкретни действия от новото американско правителство.

Миналия четвъртък номинираният от Тръмп за министър на отбраната определи споразумението като "несъвършено", но каза, че САЩ трябва да го спазват. "Когато Америка даде дума, трябва да се придържаме към обещаното и да работим със съюзниците си", заяви Джеймс Матис на изслушването си пред Сената.

Номинираният от Тръмп за държавен секретар Рекс Тилърсън предложи преговори, с които да се предотврати обогатяване на уран или съхраняване на ядрени материали и след като изтече периодът на сегашните договорености.

"Ще сме наясно дали Иран е готов да начертае път, който изглежда по този начин, едва след като започнем дискусии", каза той.

От своя страна Техеран заплаши, че може да разшири програмата си за обогатяване на уран в рамките на 18 месеца в отговор на враждебни действия на САЩ. Такъв ход ще позволи на Иран да увеличи количествата материал, който може да бъде използван за ядрени оръжия.

Но основните тревоги на Иран не са от ядрен характер.

Заплахата от американски санкции и неяснотата около плановете на Тръмп държат потенциалните чужди инвеститори настрана от богатата на петрол страна, която има пазар с над 80 милиона потребители.

Иранската поръчка на повече от 180 самолета от "Еърбъс" и "Боинг" бе символ на нова ера без санкции, но големият икономически растеж, който президентът Хасан Рохани обеща, все още не е настъпил.

Преди изборите през май, на които Рохани ще се кандидатира за втори мандат, агресивните му опоненти вече обявиха споразумението по ядрената програма за провал заради липса на икономически ползи.

През следващите месеци и години за Тръмп може да е по-трудно да промени споразумението с Иран, тъй като в него участват всички големи сили.

"За Русия споразумението е важно не само заради икономическите ползи, които обещава, но е и въпрос на световен престиж на страната", каза Наби Абдулаев, висш експерт в Москва в консултантската организация "Контрол риск груп".

Русия, Китай и Европейският съюз възприемат пакта като ключов инструмент, който може да предотврати Иран да се превърне в ядрена сила, допълни той.

Ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини предупреди, че САЩ може да се окажат в изолация по въпроси като Иран, ако се опитат да очертаят сами външната си политика.

"Във всеки отделен случай ще откриете въпроси, по които няма да се изненадам да видя европейците и руснаците на една и съща страна - споразумението с Иран, мирния процес в Близкия изток, вероятно ролята на ООН", каза тя пред в. "Уолстрийт джърнъл".

По БТА