Година след взривовете в Челопечене още няма виновни

Година след взривовете във военното поделение в Челопечене, които разтърсиха София, все още няма виновен и неизвестните около инцидента остават. На днешната дата точно преди година се взривиха около 1400 тона боеприпаси, складирани в поделението край Челопечене. Експлозиите не взеха жертви, но предизвикаха паника сред столичани.

Наблюдаващият военен прокурор по делото Евгени Иванов съобщи за Mediapool в петък, че държавното обвинение работи по всички възможни версии, като "всеки момент" се очаква да бъде готова пожаротехническата експертиза. Едва след това би могло да се посочи основната версия.

Военните обвинители обявиха първоначално, че водещата версия за инцидента е икономически интереси, но се проверяват и неизрядности при съхранението на боеприпасите и други. Вътрешната проверка на МО пък бе направена за отрицателно време и установи само неспазване на технологията на съхранение на мунициите.

Отговорността за инцидента отнесе само зам.-шефът на Генералния щаб по ресурсите ген.-лейт. Румен Цоков, който подаде оставка малко след взривовете. По-късно военната прокуратура повдигна обвинения срещу бившия командир на гръмналото военно поделение край Челопечене майор Мирослав Митов за незаконно изсичане и продажба на дървесина от района на поделението, присвояване на чужди вещи в големи размери, собственост на Министерството на отбраната, и превишаване на властта с цел имотна облага. Делото обаче е в застой, след като защитата на Митов представи свидетелство за неговото здравословно състояние, според което той е в болница със "смесено тревожно-депресивно разстройство“.

Вътрешната проверка на военното министерство показа, че майор Митов е имал девет наказания, сред които една година понижаване в длъжност и мъмрене, но въпреки това не е бил уволнен. Един от случаите, за които е наказван, е свързан с това, че при проведен търг за продажба на месингови гилзи, Генералният щаб и Министерството на отбраната (МО) са ощетени с 350 хил. лв.

Сред спряганите версии за инцидента са прикриване на далавери или подготвянето му за приватизация. В периода 2002-2007 г. гръмналото поделение в Челопечене е продало боеприпаси за 3.5 млн. лв на цени от 1998 година.

В петък от Министерството на отбраната съобщиха, че се очаква до седмица да приключи операцията по прочистване на района около поделението в Челопечене. Предстои обаче да бъде извършено дълбочинно прочистване на земния слой в епицентъра на взривовете, както и да бъдат прочистени водните басейни в района.

Инцидентът принуди правителството спешно да отпусне 30 млн. лева за утилизация (унищожаване) на излишните боеприпаси. В началото на януари стана ясно, че четири фирми (две, от които в консорциум) ще вземат общо 28 млн. лева за утилизацията на 14 945 тона боеприпаси, излишни за Българската армия.

В хода на процедурата по избор на изпълнителите кандидатстващите чужди компании отпаднаха, тъй като предложиха утилизацията да се извършва на работни площадки извън територията на страната. МО прие, че това противоречи на нормативни актове, според които боеприпаси, собственост на Българската армия, не могат да бъдат изнасяни зад граница.

Унищожаването на останалите излишни боеприпаси обаче спря поради липса на средства.