Големите проблеми на малките кметства

На местните избори на есен за първи път селата с население повече от 100 души ще могат да избират свои собствени кметове. Тази промяна бе прокарана в Изборния кодекс "Манолова" и първоначално срещна одобрението на жителите на малките населени места. С приближаването на вота обаче все повече неуредици изскачат покрай тази дадена им възможност.

Недомислянето на закона създава редица трудности пред местната администрация, Централната избирателна комисия (ЦИК) и Министерството на регионалното развитие, които си прехвърлят топката за различни решения.

Основните проблеми, за които се обвиняват взаимно кметове, ведомството на Лиляна Павлова и ЦИК, са от най-различно естество - от това, че кметове не обявяват избори във всички населени места, където ГД ГРАО е изброила над 100 човека, до това, че и да се проведе вот евентуално избраните няма да успеят да встъпят в длъжност, тъй като не са налице необходимите условия, разписани в Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ).

Механично делене, механично събиране и села в нищото

Най-големият проблем, който стои непосредствено преди изборите, е самото определяне на населените места, в които трябва да се проведе вот. Така например в община Габрово за пръв път ще се проведат избори в 11 нови села. Заради досегашното законодателство обаче някои от населените места макар и отделни едни от друго са обособявани в едно кметство. За да се изпълни Изборния кодекс, сега селата трябва да бъдат раздробени, а половината им жители няма да имат право на глас за местния управник, като ще трябва да гласуват само за общински съветници и кмет на голямата община, към която принадлежат.

Такава например е ситуацията в селата Драгановци и Драгиевци (Габровско), които до момента са били обособени в едно кметство. Заради изискванията на ИК обаче се оказва, че към момента село Драгановци ще избира собствен кмет, тъй като по адресна регистрация надхвърля 100 души, а неговите земляци от Драгиевци няма как да гласуват за него, въпреки че на практика функционират като едно кметство. Те ще трябва да гласуват само за кмет на Габрово и за общински съвет в града. Като бонус - за да упражняват правото си на глас хората от Драгиевци ще имат собствена секция, но... на територията на съседното село - Драгановци. "Едва ли мотивацията им ще е особено силна - хем няма да могат да дадат гласа си за този, който пряко ги вълнува, хем ще трябва да се разходят няколко километра, за да го сторят", обясняват от ЦИК.

От комисията също така неофициално твърдят, че разпореждането за механичното делене е дадено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От общината в Габрово също обясняват, че имат подобно писмо. Междувременно от МРРБ обясниха, че ЦИК е институцията, която трябва да даде инструкции как да се проведат избори и те самите не са давали никакви указания. Потърсени отново от избирателната комисия заявиха, че не могат да прилагат закон, ресорен на министерство.

В тези казуси възниква и ситуация след вота. На въпрос какво ще се случва в тези села, които хем са отделни териториални единици, хем остават в нищото, от МРРБ обясниха, че "съдбата им ще се решава впоследствие". Опциите са две - или ще се назначава кметски наместник, или след като са разделени механично, ще се присъединят отново механично към по-голямото село.

Кмет на колела

Друг проблем, който възниква заради неуредици между Изборния кодекс и ЗАТУРБ, е изискването в член 16 от специалния закон да бъдат осигурени определени условия на кметовете да изпълняват служебните си задължения. "Съвсем скоро ще имаме кметове на колела", каза пред Mediapool кметът на Кърджали Хасан Азис.

По думите му в общината ще се проведат избори в 94 села, в 50 от които няма необходимите условия нито за обособяване на секции, нито след това за осигуряване на работата на избраните кметове.

От ЦИК обясниха неофициално, че ако се наложи, за секции може да се ползват дори частни домове, "стига да не са тези на някой от кандидатите".

След вота обаче отговорността за осигуряване на условия за встъпване в длъжност в малките населени места е на кмета на голямата община. Азис обяснява, че няма как да построи обществени сгради в 50 села. "От Министерския съвет казаха, че ще помагат с каквото могат, но с какво ще могат и аз не знам", допълни той.

По думите му, ако се реши, дори могат да се наемат фургони за кабинети. "Така ще имаме първите пътуващи кметства, което ще си е нововъведение", добави той.

Населени места с подобен проблем в общината са Бащино, Горна Крепост, Звезделина, Опълченско и още десетки села.

Подобен проблем с липсващи сгради има и в Смолянско. Кметът Николай Мелемов обясни пред Mediapool, че става дума за 6-7 населени места, но не можел да ги мисли, тъй като "след 20 дни излизам в отпуск, а после осигуряването на сгради няма да е мой проблем".

Решение да "няма избори"

Междувременно от стенограмата на Министерския съвет в сряда се разбра, че според министерството на Лиляна Павлова има "тенденция" кметове на общини да не назначават избори в населени места, за които ГРАО е констатирало над 100 души с постоянен адрес.

Цитираните примери са от Кърджалийско. Хасан Азис отрече пред Mediapool да не е изпълнил предписание на ГРАО. Оказва се обаче, че поне по документи в село Божак (което е присъединено към кметство Костино) постоянен адрес имат 103 души. Въпреки това там избори не са назначени, а двете села не са разделени по примера на другите общини. Подобна е ситуацията в село Бялка също със 103-ма души, село Звънче (104 души), Ахрянско, община Ардино, със 100 души и Седларци (108 души).

В Кърджалийско имат обяснение за това и то е, че законът не е помислен добре. "Дори и да се назначат избори няма кой да гласува, защото настоящият адрес на хората, които са с постоянен в тези села, е в Турция или в Западна Европа и те няма как да гласуват на местни избори", твърдят от общината.

В крайна сметка неуредиците около изборите в селата с над 100 души население и пречките пред провеждане на вот там се оказват драстично повече от предимствата, които подобна мярка дава.

И от ЦИК, и от МРРБ са категорични, че този текст от Изборния кодекс трябва или да се преосмисли и да се синхронизира с други закони, или просто да бъде премахнат и да бъдат върнати кметските наместници.

Съвсем отделен е въпросът, поставен от администрацията във Враца, а именно: "какво точно ще управлява кмет на кметство, който ще управлява по документи 100 души, а реално 20?".