Горанов: Корупцията е вестникарско внушение

"Корупцията е предимно емоционална категория. По този показател България далеч не държи първото място. Корупцията остава вестникарско внушение". Такава теза разви финансовият министър Владислав Горанов по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от в. "Капитал". Той коментира темата най-вече в контекста на въпроса дали корупцията не е пречка пред присъединяването на България към еврозоната.

На тези, които твърдят, че корупцията е основната пречка пред България, той заяви, че би казал, че са чели неактуална социология. По думите му не е възможно да не се спазват правилата в държава, която регистрира сред най-високите икономически ръстове в ЕС.

"Корупцията е проблем на всяко едно общество и тя е предимно емоционална категория дотолкова, доколкото ако се превърне в реалност, трябва да е предмет на наказателно преследване. И ако погледнем към данните от последните социологически изследвания, се вижда, че ние далеч не държим първото място. Едно общество като българското, което постига един от най-високите ръстове на икономиката, няма как да е най-неуспешното от гледна точка на правилата", каза Горанов, като впоследствие добави, че "корупцията остава вестникарско внушение".

Ще подадем заявка за ERM II, дори да бъде отхвърлена

Владислав Горанов потвърди намерението на правителството да подаде заявка за присъединяването на лева към предверието на еврозоната – т. нар. валутно-курсов механизъм II (ERM II) до юни 2018 г. На журналистически въпрос дали заявката ще бъде направена дори без гаранции, че ще бъде одобрена, Горанов потвърди и заяви, че в такъв случай поне ще е ясно каква допълнителна работа ще трябва да свърши София по пътя към еврозоната.

Въпросът за присъединяването към единното валутно пространство бе коментиран и от управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев.

"По темата за еврозоната мога да кажа, че трябва да продължим с изпреварващия икономически растеж и дисциплинираната фискална политика. Останалото е въпрос на време", каза той, като подчерта, че на експертно ниво БНБ и Европейската централна банка нямат различия по тази тема.

Радев бе категоричен, че няма никакъв вариант, при който да се позволи плаване на курса на лева в ERM II.

Западна Европа е скептична за присъединяването на България към еврозоната

По-песимистично изказване направи анализаторът от базирания в Брюксел неправителствен институт "Брюгел" Гунтрам Волф.

По думите му основният страх в Германия е, че ако България се присъедини към еврозоната, тя може да се превърне в "следващата Гърция".

"Има много скептицизъм в Западна Европа за членството на България в еврозоната въпреки оптимизма на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Общественото мнение в Германия е по-скоро скептично", посочи Волф, като уточни, че това не е неговото мнение, а той просто докладва фактите.

По думите на анализатора на "номиналния фронт" нещата изглеждат добре, защото България изпълнява критериите за еврозоната – валутата е фиксирана към еврото, дългът е нисък, лихвите също, а инфлацията е умерена. Реалният растеж на икономиката също показва добро възстановяване, производителността на труда се увеличава.

Големият въпрос е дали всичко това е устойчиво и колко дълго може да бъде поддържан този растеж, посочи Волф.

По думите на анализатора друг неписан критерий за членството в общото пространство е качеството на институциите. "Тревогата е да не се повтори случаят с Гърция. Когато влизаше в еврозоната, тя показа дисциплина, но след това дисциплината изчезна. Така че Гърция е лошият пример и хората се притесняват. Не казвам, че тази тревога е оправдана, но хората се притесняват. Скептицизмът все още е твърде голям и в Европейската централна банка, и във финансовото министерство на Германия", посочи Волф.

Минималните доходи ще продължат да се вдигат

Основен акцент в изказването на финансовия министър Владислав Горанов по време на срещата с бизнеса бяха човешките ресурси в икономиката. Министърът подчерта, че и в следващите години бизнесът може да очаква, че настоящото правителство ще води политика на увеличаване на минималните доходи. "Целта е да напаснем структурата на производството в България към средноевропейската, защото при този отворен пазар на труда ще изгубим всички шансове да се справим сами на тази прекрасна територия България", каза Горанов, който имаше предвид изтичането на трудовите ресурси зад граница.

По думите на министъра трябва да се използа шансът, който в момента има България, за допълнителна подоходна конвергенция, тоест за догонване на средноевропейските доходи.

"В момента нагряването на пазара на труда дава шанс качеството на бизнес процесите да се подобри. Изпреварващото увеличаване на минималната работна заплата може да бъде критикувано, че уврежда пазара на труда, но се видя, че ниските доходи също увреждат пазара на труда, защото на него остават тези, които не могат да получат достатъчно квалификация", каза Горанов.

По думите му България е постигнала значителни успехи по отношение на конвергенцията към ЕС, защото от 28% от средния за съюза БВП на глава от населението през 2007 г. страната вече е достигнала 50% през 2017 г.

От 2012 г. до 2017 г. 40 000 души нетно са се върнали в България и участват в пазара на труда. Към деветмесечието на 2017 г. ръстът на заетостта е забележителен, а безработицата е близка до минимума, каза още Горанов.

Управителят на БНБ: Рецептата за българската икономика е проста

Макроикономическата ситуация в страната е много добра, потвърди и управителят на БНБ Димитър Радев.

По думите му рецептата за успеха на българската икономика е "много проста" - България да продължи да поддържа изпреварващия икономически растеж при сегашната дисциплина на публичните финанси. "Това е най-добрият ни отговор по пътя към еврозоната", посочи Радев.

Той заяви, че 2017 г. е била добра за банковата система, чиято ликвидност е 39%. Ръстът на кредитите е 4.8%, а печалбата на банките – 1.2 млрд. лв. Лошите кредити са под 11% при ниво от 17% през 2014 г., макар че все още това ниво е значително по-високо от средноевропейското.

Очакванията на БНБ са лихвеният тренд да се обърне и процентите да започнат да се покачват през 2019 г., което ще създаде потенциал за по-висок кредитен риск.

Пазарът на труда е най-голямата тема в средносрочен и дългосрочен план, смята Радев. По думите му благодарение на позитивните процеси в икономиката може да се очаква, че изтичането на българските трудови ресурси към чужбина ще стане двупосочна улица и те ще започнат да се връщат.