Градовете постепенно стават "компютри на открито”

Повече от половината население на света днес обитава градовете, като миграцията от малките селища към  по-големите продължава и според последните прогнози на ООН до 2050 г. в големите населени места  ще се преселят 70% от хората на Земята. Само за век броят на гражданите ще е нараснал от 1 млрд. души на почти 6 милиарда.

Мегаполисите с жители над 10 млн. души, които преди три години са били 28, ще стават все повече и през 2030 г. вече ще са 41, като боят на населението на всеки един от тях ще расте все повече. Тенденциите за разрастване са валидни за всички градове и тези с над 1 млн. жители ще се увеличат от близо 500 през миналата година до над 650 през 2030 г.

Тъй като разрастването на градовете се съпътства от недостиг на жилища, автомобилни задръствания, неадекватна инфраструктура, несигурно енерго- и водоснабдяване, смог и други, все повече от кметствата започват да разчитат на дигитализация на процесите по управление на градската среда.

Ефектът от цифровизацията и "поумняването" на градовете може да е както екологичен и да  повишава удобствата на жителите, така и има чисто финансови измерения. Скорошно проучване на германския енергиен и технологичен гигант "Сименс" (Siemens) и базираната в Лондон световна инженерингова компания Arup, извършено в британската столица, която е приемана за еблематичен пример за умен град, показва, че внедрена система за управление на паркирането може да спести на шофьорите годишно 33 хиляди часа обикаляне по улиците в търсене на место. Изчислено в пари това прави 870 хил. евро, посочват от "Сименс".

Компанията е разработила софтуер, който на базата на събирани данни за трафика в  града, осветлението, функционирането на комуналните услуги и качеството на въздуха може да прави връзка между получаваната информация и да предлага на градската управа екологични решения. Доколкото все повече софтуерните програми включват невронни мрежи, които са вид изкуствен интелект, е възможно системите да бъдат обучени да разпознават взаимовръзките между получаваните данни и да правят прогнози например какво ще е нивото на замърсяването след няколко дни, посочват от компанията. Така в аванс могат да се вземат мерки за предотвратяването на смог или да се компенсират колебанията в електрозахранването.

Прилагането на Интернет на нещата (IoT) като мрежова  технология за дистанционно управление на електроуредите ще позволи много прецизно координиране на производството и потреблението на електроенергия. Това означава обединяване на пазарите за отопление и електроенергия, интегриране на промишлените съоръжения, сгради  и превозни средства като доставчици на енергия.

Налице е разработена отворена облачно базирана IoT операционна система, която предоставя както свързаност, така и разнообразие от индустриални приложения, така че всяко предприятие, независимо от индустрията и размера му, да може да започне да анализира данните, за да оптимизира операциите си. По подобен начин градовете и операторите на инфраструктурата могат да разработят свои IoT приложения, за да облекчат задръстванията, да опазят водата и енергията и да подобрят инфраструктурните услуги.

От "Сименс" дават пример как със Сингапур обединяват усилията си, за да превърнат този град-държава от Югоизточна Азия в "умна нация”. Въвеждайки за първи път въпросната IoT операционна система и откривайки на 11 юли 2017 г. там хъб за цифрови технологии, Сингапур има уникалната възможност да се превърне във водещата напълно интегрирана градска екосистема на планетата.

Това отваря нови пазари за технологии и услуги. Според доклад на McKinsey от 2016 г., до 2030 година трябва да бъдат инвестирани общо 49 трилиона долара за инфраструктурни проекти в световен мащаб, за да се подкрепят очакваните темпове на икономически растеж. Това възлиза на 3.3 трлн. долара годишно или около 3,8% от световния БВП (въз основа на средно увеличение на БВП от 3,3% годишно).

Приблизително 60% от тези инвестиции трябва да бъдат направени на развиващите се пазари. Тази тенденция насърчава ръста на глобалния пазар на решения за умните градове. Според Navigant Research този пазар ще нараства с 10% годишно – от 40 млрд. долара през 2017 година на 98 млрд. долара през 2026 година.

Градовете и техните жители могат да бъдат свързани помежду си в мрежи, които имат потенциал за оптимизиране не само на използването на енергия, но и на транспорта, логистиката, здравеопазването, развлекателния сектор и много други. В крайна сметка обаче всички тези услуги се основават на събраните данни, а това поражда опасения, че се намираме под постоянно наблюдение (един вид "Биг Брадър”). Според Герхард Енгелбрехт, експерт в "Сименс", няма опасност светът от романа "1984" на Джордж Оруел да стане реалност.

Енгелбрехт отговаря за интелигентните информационни технологии в проекта Асперн във Виена, където повече от 100 домакинства участват в проучване и предоставят своите данни за потреблението на енергия, качеството на въздуха и стайната температура. "Ние сме наясно с тази "чувствителна” тема и сме разработили съответната система така, че само анонимна и обобщена информация да може да се използва за изследване”, посочва той.

Според Карло Рати, архитект, инженер и професор в катедрата по градоустройство и планиране на  Масачузетския технологичен институт, градовете няма да изглеждат много по-различни в бъдещето – по същия начин римските градове не се различават толкова много от съвременните. Според него промяната ще е в начина на възприемане на градовете заради всеобхватното използване на цифровите технологии. Тези технологии вече са въведени във всички области на управление на градовете през последните 10 години и сега са гръбнакът на една голяма, интелигентна структура, посочва Рати. Според архитекта градовете все повече ще се трансформират в "компютри на открито”.