Гръцката криза възобновява дебатите в Полша за присъединяване към еврозоната

Възможното излизане на Гърция от еврозоната възроди дебатите в Полша за това доколко разумно е Варшава да приеме единната валута. При това до такава степен, че полският президент тази седмица предупреди, че страната му рискува да изгуби политическия си авторитет, ако запази собствената си парична единица – злотата, пише в петък агенция Асошиейтед прес.

Коментарите на президента Бронислав Коморовски са свързани с опасенията в Централна Европа, че крайният резултат от кризата в Гърция може да доведе до Европа на две скорости, при което съюзът да е постоянно разделен на страни, способни на влияят на курса му (повечето използващи еврото) и такива, които са извън тази група.

Европейският съюз се състои от 28 държави, които си сътрудничат по въпроси като външната политика, селското стопанство и международната търговия, но едва 19 от тях използват еврото. Сред деветте страни извън еврозоната са Великобритания и Дания, които според договора за създаването на ЕС имаха възможност да избират да не приемат еврото, и Швеция, която пък не се присъедини, тъй като жителите ѝ гласуваха против членството ѝ в еврозоната преди повече от десет години.

Останалите членове на ЕС, които продължават да използват собствената си валута, са все бивши комунистически страни от Централна и Източна Европа. Унгария, Румъния, България, Хърватия и Чехия се ангажираха да приемат общата валута, но никоя от тях няма определени дати или реалистични изгледи да направи това скоро.

Дилемата за присъединяването вероятно е най-критична за Полша - най-голямата от източните страни членки и шестата по големина икономика в ЕС. Тя храни амбиции да стане влиятелен играч в блока и бележи значителен икономически растеж, което я прави претендент да стане следващата страната, присъединила се към еврозоната.

"Без членство във валутния съюз ще бъде много по-трудно и дори несигурно да мислим за по-значителна роля на Полша в ЕС", каза Коморовски в понеделник във Варшава на годишна среща на полските посланици. "Ако някой има друга идея как да си осигурим по-силна позиция, да я сподели".

Коморовски, който освобождава поста следващия месец, направи това изявление на фона на решителната смяна на настроенията в Полша, чиито граждани се обявяват срещу еврото.

И новоизбраният президент Анджей Дуда, който ще замени Коморовски през август, и водещият кандидат за следващ премиер на страната Беата Шидло са опоненти на еврото. Миналата седмица Шидло призова премиера Ева Копач и нейната проевропейска партия "Гражданска платформа" да се откажат от плановете за евентуално членство в еврозоната, "за да не се превърне Полша във втора Гърция".

Полша остава много проевропейски настроена благодарение на ползите от европейските субсидии и свободното движение на работна сили. Има опасения обаче, че еврото може да навлече страната със същата икономическа усмирителна риза, която не остави много възможности за финансово маневриране на по-слаби икономики от еврозоната като Гърция, Испания и Португалия.

Някои анализатори допускат, че ако Гърция в крайна сметка напусне еврозоната, това може да накара останалите 18 членове на еврозоната да интегрират икономиките си по-дълбоко. "Като не е в еврозоната, Полша може би ще бъде изключена от този процес", казва Себастиан Плоченник, експерт по ЕС в Полския институт за международни отношения. "Това е доста сериозно предизвикателство за външната ни политика: как да имаме влияние върху решенията без всякакъв шанс да станем член на еврозоната?"

Полша иска гласът ѝ да се чува в ядрото на Европа, за да защитава интересите си, които често се различават съществено от интересите на останалите страни в съюза. Ето и пример: Полша иска да повлияе на подхода на ЕС към Украйна и Русия - държави, с които тя граничи и които имат огромно значение за чувството ѝ за сигурност. В Полша се шири усещането, че западноевропейците не разбират заплахата откъм Русия и не проявяват необходимата ангажираност към Украйна, пише Асошиейтед прес.