Конфронтацията между Атина и Брюксел се задълбочава

Представители на новото гръцко управление на крайно лявата партия СИРИЗА продължиха в понеделник да настояват за нова европейска финансова подкрепа, но без условията, с чието изпълнение бе свързана досегашната спасителна програма. От ЕС обаче отговориха, че Гърция не може да се надява исканията ѝ да бъдат удовлетворени безусловно.

Гръцкото правителство е уверено, че ще постигне компромис с европейските си партньори през следващите дни, заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас след разговори с австрийския канцлер Вернер Файман във Виена, където използва случая, за да поиска отново "мостово" споразумение с партньорите за периода от края на февруари до юни, докато Атина успее да замени с нова сегашната си спасителна програма.

"Уверен съм, че ще има споразумение с нашите партньори въз основа на нашия план", заяви Ципрас. "Все още не сме чули никакво конкретно и осъществимо предложение", добави той.

Ципрас обеща, че планът на Гърция няма да е за сметка на европейските данъкоплатци и допълни, че не иска сблъсък с кредиторите. "Не смятам, че има някаква основателна причина за това да няма споразумение между Гърция и нейните партньори - само политически причини", каза той.

Междувременно в Атина гръцкият финансов министър Янис Варуфакис продължи в изказване пред парламента острата реторика срещу спасителната програма, заявявайки, че въздействието ѝ е "отровно". "За съжаление т.нар. лекарство е отровно", заяви министърът и добави: "А най-лошото е, че лекарят е наясно с това".

Варуфакис каза също, че Атина възнамерява да запази първичния си бюджетен излишък тази година на ниво от 1,5 процента от БВП, каквото беше през 2014 г. Няма да направим никаква стъпка, която да извади от релси бюджета, никаква стъпка, която да намали първичния бюджетен излишък за 2015 г. под нивото от 1,5 процента, каза Варуфакис. Той обеща да приложи "дълбоки реформи", включително 70 процента от предписаните в кредитното споразумение. По думите му останалите 30 процента са неприемливи.

В неделя Варуфакис заплаши, че ако Гърция бъде принудена да напусне еврозоната, неизбежно и други страни ще я последват и валутният съюз ще се срине. В интервю за италианската телевизия РАИ той заяви, че дълговият проблем на Гърция трябва да бъде решен в рамките на отхвърляне на мерките за икономии в цялата еврозона.

"Еврото е неустойчиво, това е като да строиш дворец от карти: ако изтеглиш гръцката карта, останалите ще рухнат", посочи гръцкият министър. Еврозоната е заплашена от фрагментация и разрушение, ако не приеме факта, че Гърция, и не само тя, е неспособна да плаща дълга си при настоящите условия, посочи Варуфакис. "Бих предупредил всеки, който обмисля стратегическа ампутация на Гърция от Европа, защото това е много опасно", каза той.

Интервюто на гръцкия финансов министър последва вчерашната първа програмна реч на премиера Алексис Ципрас пред парламента в Атина. Представяйки цялостната политика на кабинета си, Ципрас увери, че ще удържи всичките си предизборни обещания и за пореден път поиска от ЕС междинна програма за страната си, която да се различава коренно от досегашните спасителни планове.

Гърция е изправена пред несигурност около способността си да се самофинансира след изтичането на 28 февруари на кредитното ѝ споразумение с ЕС и МВФ. Тя отхвърля възможността за удължаване на програмата, която определя като "жестока", но европейските ѝ партньори отказват да приемат плановете на Атина да изостави договорените в програмата реформи.

Хладен отговор от Берлин и Брюксел

Германският министър на финансите заяви, че "ако Гърция иска нашата помощ, необходима е програма" според правилата, а не спешно финансиране, за каквото настоява Атина.

"Ако искат нашата помощ, нужна е програма", договорена с кредиторите, главно за да се отпусне финансиране от Европейската централна банка, посочи Шойбле пред журналисти при пристигането си в Истанбул за министерската среща на Г-20. "Все още не съм разбрал как гръцкото правителство възнамерява да действа", подчерта той.

Настроението в еврозоната не предполага безусловно удовлетворяване на исканията на управляващата в Гърция радикална левица, предупреди председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Говорейки за "приятелските дискусии", водени миналата седмица в Брюксел с Алексис Ципрас, Юнкер уточни, че от това не бива да се прави заключение, че общите настроения в Европа са се променили до такава степен, че еврозоната да отстъпи безусловно пред програмата на правителството на Ципрас.

Отговаряйки на въпрос при участието си в семинар на Германската социалдемократическа партия, организиран в Науен, източно от Берлин, Юнкер изрази скептицизъм по шансовете да
се постигне споразумение още на европейската среща на високо равнище в четвъртък, на която гръцкият дълг ще бъде основната тема.

"Не мисля, че бихме могли да постигнем толкова бързо окончателно споразумение", каза Юнкер.

Германският министър на икономиката Зигмар Габриел пък отново отхвърли вероятността Германия да изплати военни репарации на Гърция, както поиска снощи гръцкият премиер в програмната си реч пред парламента. Алексис Ципрас заяви, че страната му има исторически и морален дълг да поиска военни репарации от Германия.

Въпросът бе окончателно решен преди 25 години и възможността /Германия да изплати репарации/ е нулева, заяви Зигмар Габриел.

Стойността на евентуални репарации може да достигне 152 милиарда евро, което е почти половината от огромния дълг на Гърция според данни, разпространени в Атина. Според Сметната палата на Гърция Германия дължи 11 милиарда евро от окупационния заем, предоставен принудително на нацистите през 1942 г., по време на окупацията на Гърция.

Германското правителство винаги е подчертавало, че въпросът за военните репарации е уреден в рамките на междудържавните споразумения на конференцията в Париж през ноември 1945 г.