"Гражданинът" Цацаров иска разваляне на приватизационни сделки

Държавата трябва да има възможност да разваля неизгодни приватизационни сделки, но евентуалното премахване на давността за разследването на престъпленията, свързани с приватизацията, няма да реши този проблем.

Това мнение изрази "като гражданин" главният прокурор Сотир Цацаров в сряда, след като бе изслушан от парламентарната правна комисия за броя на проверките по съмнителни приватизационни сделки.

"Приватизацията създаде основата за частната собственост и пазарното стопанство, но дяволът, както обикновено, е в детайлите. Проблемът е в измененията на договорите. Навремето прокуратурата е можела да предизвиква граждански дела за разваляне на сделките", коментира Цацаров пред журналисти.

Той напомни, че премахването на давността би ангажирало единствено наказателната отговорност на държавните или общински служители, които са участвали в сключването на приватизационни сделки. Сделките обаче биха си останали в сила, а и хората, които са се облагодетелствали от тях, не биха били засегнати, защото те не са извършили престъпление.

"Вариант според мен е да се търси някакъв вариант, по който държавата да търси разваляне на тези сделки или изпълнението им. Иначе се постигат някакви наказателно-правни последици, но измененията със собствеността си остават общо взето", добави Цацаров. "И аз като гражданин имам право на някакво мнение", уточни той, макар че бе поканен в правната комисия не като гражданин, а конкретно в качеството си на главен прокурор.

Пред депутатите той изнесе подробности от неоповестявания до този момент доклад на ДАНС от миналата есен, посветен на приватизацията. Тогава от службата са представили на премиера Бойко Борисов основните проблеми по темата, констатирани от тях, както и 25 сделки, които били особено проблемни.

На 1 декември 2016 г. докладът на ДАНС е стигнал до прокуратурата, която веднага започнала проверка. В най-общи линии тя установила, че има нередности, но заради изтеклата давност нищо не може да се направи. ДАНС била готова да предостави още приватизационни сделки с проблеми, допълни Цацаров, но това така и не станало, след като било установено, че давността им е изтекла.

Всъщност, изтичането на абсолютната давност по въпросните казуси е обстоятелство, което ДАНС и сама можеше да установи, ако служителите ѝ, ангажирани с доклада, бяха прочели закона.

Пред депутатите Цацаров разкри още, че приватизацията най-общо засяга малко над 14 000 договора, свързани приблизително по равно с държавни и общински дружества. Извършени са били 700 проверки, но информацията нямало как да е пълна, защото базата данни не поддържала статистика по ключова дума като "приватизация".

Това уточнение на Цацаров, на практика, напълно опроверга твърдението на председателя на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ), според когото прокуратурата е разгледала всички приватизационни сделки.

Главният прокурор говори и за разследването на строежа на оградата с Турция. До седмица наблюдаващият прокурор по делото щял да реши дали да се образува досъдебно производство. Той заявил, че ДАНС е предоставила доклад, в който се посочва, че има завишаване на прогнозната стойност заради занижен контрол от страна на тримата областни управители, на чиято територия се вдига съоръжението. Така се оказва, че ако има дело, то ще е за превишената цена.

По време на заседанието на правната комисия направи впечатление отношението на председателя ѝ Данаил Кирилов към Цацаров. В свое пространно изложение той установи, че депутатите нямали право да задават въпроси на главния прокурор. Кирилов се позова на правилника на парламента.

"Желателно е да не си поставяме въпроси, а да поставяме проблеми", заяви Кирилов, с което провокира депутати от БСП и ДПС да му обяснят, че в рамките на диалога главният прокурор може да реши дали да отговори на поставените въпроси.

Конфузна размяна на реплики имаше и по повод оградата с Турция. Крум Зарков от БСП се чудеше дали председателят на комисията му позволява да отправи вече зададен писмено въпрос за оградата. Цацаров, който се беше подготвил с отговора, също се чудеше дали може да отговори.

Тогава Кирилов каза, че "това ще стане, ако ме убедите, че няма да използвате отговора политически", при което Йордан Цонев от ДПС се намеси с думите: "Аз гарантирам, че ще използваме информацията политически. Това е работата на политиците – да интерпретират политически данните". В крайна сметка шефът на правната комисия се опита да излезе от ситуацията, обяснявайки, че ще допусне като реверанс задаването на въпроса.