Ти си това, което четеш

Граждански съвет ще определя политиката и партньорите на Реформаторския блок

Вратата към БСП и ДПС била зазидана, към останалите партии – не
Полина Паунова | 16:06 | 10 септември 2013 | 247 коментара

Сн. БГНЕС

Заявка на нов тип политика и реално взаимодействие с гражданското общество направиха седемте партии от Реформаторския блок, които учредиха Граждански съвет, съставен от авторитетни публични фигури, и му дадоха правомощия да определя политическите позиции на блока и да решава бъдещите му партньорства.

Двадесет и петте представители на Гражданския съвет бяха официално представени във вторник. Те ще разработват управленски политики по 12-те принципа, около които реформаторите се обединиха при създаването си в началото на юли, и ще "създават легитимна платформа" за взаимодействието на блока с гражданското общество в страната.

В състава на съвета влизат икономистът Георги Ганев, социологът Цветозар Томов, журналистът Ралица Ковачева, проф. Михаил Неделчев, режисьорът Стоян Радев, изпълнителният директор на "Риск монитор" Стефан Попов, бившият министър на икономиката в правителството на ГЕРБ Трайчо Трайков, кандидатите за вицепрезиденти на Меглена Кунева и на Неделчо Беронов – Любомир Христов и Юлияна Николова, и други (пълният състав – в карето към статията). Освен 25-те представители на гражданското общество, в съвета влизат и по двама представители на всяка партия (ДСБ, СДС, БЗНС, "Движение България на гражданите" (ДБГ), "Зелените", "Свобода и достойнство" и "Синьо единство"), а решенията на органа ще се вземат с консенсус.

"Започваме да правим нещо различно по много различен начин. Политическите партии отстъпват. Гласът на Радан Кънев (лидер на ДСБ -бел.ред.), зад който стоят сто хиляди избиратели, и гласът на Михаил Неделчев имат еднаква тежест", заяви зам.-председателят на ДСБ Петър Москов. По думите му така партиите ще да се научат да се вслушват в гласа на гражданите.

Чисто формално това означава доста утежнена процедура за съгласуване и взимане на решения, тъй като ръководството на всяка партия е длъжно по устав да се съобразява с решенията на членовете си.

Начинът на работа

Журналистът Ралица Ковачева, която е част от съвета, обясни, че той е разделен на няколко групи, които обсъждат предлагането и провеждането на определени политики.

Сред приоритетите на групите са реформа в съдебната система, на първо място и тази в държавната администрация, която според Юлияна Николова, също член на съвета, трябва да бъде не деполитизирана, а департизирана и професионална.

Според представителите на икономическата група трябва да се постигане по-голяма икономическа свобода и налагане на законността, повишаване на жизнения стандарт, дълбока пенсионна реформа, защита на потребителите. За медийната среда реформаторите препоръчват гаранции за публичността на медийната собственост, на финансирането и произхода на средствата за медиите, независима медийна регулация.

Въпреки желанието всичко да бъде открито, а заседанията на Съвета и отделните му работни групи да се предават онлайн, гражданите и политиците са се обединили около идеята, че това не трябва да се случва.

На този етап "показването на целия дебат може да убие самия дебат, тъй като понякога човек спори със самия себе си", поясни Юлияна Николова. Тя даде пример със стенограмите от заседанията на Министерския съвет, публикуването на които е довело до това, че никой не се изказва или не желае да изкаже лично мнение.

Бетонирани и открехнати врати към партньори

Политическите позиции на РБ и гражданския му борд към момента са следните: Вратата към БСП и ДПС е зазидана. Те я зазидаха с действията си в настоящото управление, заяви председателят на ДСБ Радан Кънев в отговор на въпрос дали блокът би си партнирал с ГЕРБ в случай, че правителството подаде оставка и РБ влезе в следващия парламент.

Той допълни, че за всички останали важи принципът, че хората, които не приемат реформаторското мислене, не могат да са партньори на блока.

"За всеки друг зависи доколко може да следва реформаторските политики, които предлагаме. За момента те са много различни от това, което сме виждали досега от ГЕРБ. Много различни", уточни Радан Кънев при повторно задаване на въпроса.

Отговаряйки на същия въпрос, проф. Михаил Неделчев предпочете да не споменава ГЕРБ. Той посочи, че една от целите и на блока, и на съвета, е създаването на реформаторско мнозинство. Отговор на въпроса дали в такова мнозинство евентуално влиза ГЕРБ – нямаше.

"При евентуално участие на избори ще се борим за първото място", допълни го Найден Зеленогорски от ДПГ и уточни, че въпросът трябва да е обратният - не с кого биха си партнирали реформаторите, а кой би се съгласил да работи с тях.

Петър Москов посочи, че в тактически план пред блока и "смислените хора" стои единствената цел за оставка на правителството - "на второто след това на Любен Беров чисто мафиотско управление". Всяка партия, синдикална и професионална организация, съгласна с тази теза, трябва да бъде част от искането за оставка и няма значение дали се казва ГЕРБ, или не, допълни той и завърши, че не става дума за ангажимент за работа в бъдеще.

"Ние сме на този пожар, който наричаме протести, а всъщност това е едно национално усилие за сваляне на първото безотговорно мафиотско правителство от 2004 година насам", коментира преди това лидерът на ДСБ Радан Кънев пред БНР. "Говоря за политическа отговорност с напълно неясен произход на воля зад него, без абсолютно никаква воля на министър-председателя за промяна. Ние говорим за класическо мафиотско правителство. Последното такова беше на Беров и последиците от него още ги плащаме. Ние работим от началото във всеки час на протеста и който друг да дойде в помощ е добре дошъл. Нямаме никакви скрупули по този въпрос", посочи той.

Това не е съвет на мъдреците, част от тези хора ще влязат в изборните листи

Обяснявайки какво представлява Гражданският съвет, лидерът на ДСБ Радан Кънев заяви, че тези хора влизат в политиката.

"Те не са съвет на мъдреците, нито са консултанти, защото си имаме такива. Техните функции няма да са съветнически, а заедно с нас ще взимат решения и те вече го правят. Искрено се надявам, че част от тези имена ще влязат в листите ни за народни представители. Това е важно, защото смятам, че българската политика е доста изхабена откъм експерти и доверие и има нужда от промяна и в листите", посочи той пред БНР.

Според него това няма да усложни отношенията сред партиите в РБ. "Поради намалялото доверие към нас в последното десетилетие, сме се научили добре да изчисляваме шансове, да решаваме проблемите си при намаляващи шансове за парламентарно представителство. В случая обаче имаме политически субект с непрекъснато покачващо се, а не спадащо доверие. Уверявам ви, че никой политически субект с покачващо се доверие не е имал проблем с реденето на листите", каза лидерът на ДСБ.

Повечето от 25-те представители на Гражданския съвет са известни публични фигури и репутацията им не подлежи на съмнение. За други се появиха колебания, като в социалните мрежи вече се дискутира присъствието на социалния антрополог Харалан Александров, който през последните години стана по-известен като доверено лице и параван на самозвания "консултант" по енергийни и всякакви други въпроси Стефан Гамизов, считан от своя страна за довереник и изпълнител на поръчки на енергийния бос Христо Ковачки, на съветника на бившия премиер Сергей Станишев Росен Карадимов и пр. Имената им се споменават в "загубения" доклад на ДАНС, заради който бе заведено дело срещу Сергей Станишев. Въпросният доклад потвърди много слухове от управлението на Тройната коалиция. В него са описани и поредица разговори между Харалан Александров и Стефан Гамизов, в който те двамата обсъждат политическата ситуация в страната и виждат Гамизов като "държавен глава".

Списък на членовете на Гражданския съвет на Реформаторския блок:

Анатолий Замфиров – собственик на верига ветеринарни клиники
Атанас Славов – доктор по конституционно право, преподавател в СУ
Виктор Лилов – издател и мениджър в областта на културата
Генади Кондарев – икономист, екосдружение За земята
Георги Ганев – доктор по икономика, Център за либерални стратегии
Георги Стефанов – еколог, WWF - България
Горан Стойковски – политолог, преподавател в НБУ
Гроздан Караджов – юрист, предприемач
Деян Кюранов – д.ф.н., Център за либерални стратегии
Димитър (Димо) Бечев – доктор по политичиски науки, Директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика
Евгени Кънев – доктор по икономика, управляващ съдружник на ЕИСИ
Ергин Емин – общественик, председател на сдружение ЕВЕТ
Иван К. Иванов – социален психолог, преподавател в НБУ
Иво Ивков – юрист, член на Арбритражната комисия на УЕФА
Калин Терзийски – писател
Любомир Христов – доктор по икономика, Институт на финансовите консултанти
проф. Михаил Неделчев – литературен историк, критик и текстолог
Ралица Ковачева – журналист
Стефан Попов – социолог, изпълнителен директор на РискМонитор
Стоян Радев – режисьор
проф. Тодор Танев – доктор по политология, преподавател в СУ, НБУ, АУБ, ръководител катедри Политология и Публична администрация в СУ
Трайчо Трайков – икономист
Харалан Александров – социален антрополог, преподавател в НБУ
Цветозар Томов – социолог, агенция Скала
Юлияна Николова - публична администрация и мениджмънт, Директор на Центъра за модернизиране на политики

Още по темата
Още от България

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?