Гражданският сектор в България продължава да бъде нестабилен

Гражданският сектор в България все още е нестабилен, показват данни от доклад за Индекса за устойчивост на неправителствените организации в страната за 2014 г., обявен във вторник от директора на Българския център за нестопанско право (БЦНП) Любен Панов.

Индексът съществува от 1997 г. и се прилага в 29 държави от Централна и Източна Европа и Евразия. Методологията е разработена от Американската агенция за международно развитие (USAID), а БЦНП е партньор при разработване на индекса за България.

През 2014 г. развитието на гражданския сектор у нас бележи застой, като от 2012 г. той остава на ниво 3.3 в седемстепенната скала.

Така за трета поредна година страната ни е в категория "Развиваща се устойчивост", в която са и Румъния, Албания, Босна, Хърватия, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора. В категория "Стабилна устойчивост" са Естония, Чехия, Полша, Словакия, Литва и Латвия.

Индексът за 2014 г. показва още, че се е влошила правната среда, която урежда функционирането на неправителствените организации (НПО). Основната причина за това е по-слабото прилагане на законодателството и забавянето на изпълнението на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации. Влошаване се забелязва и по показателя "обществен престиж", има неразбиране в обществото за същността на работата на гражданския сектор. Леко се подобрява финансовата устойчивост, но като цяло диверсификацията на източниците на финансиране за повечето НПО остава ограничена, сочи докладът.

В момента държавата изпълнява много и понякога несвойствени функции, а прехвърлянето им към неправителствения сектор ще направи "общата тъкан" между държавата и гражданското общество, коментира вицепремиерът Румяна Бъчварова.

"През 2013 г. гражданското общество показа, че е живо в България и може да бъде политически фактор", посочи Бъчварова, според която протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски са "едно от основните събития на последните 10 години".

Вицепремиерът обаче посочи, че сме станали свидетели и на опити да се спекулира с гражданското общество – не става ясно дадена организация каква е, какво защитава, от кого се финансира и т.н.

"Диалогът е много важен, но още по-важно е да знаеш с кого го водиш", заяви вицепремиерът и обяви, че в новия проектозакон за гражданските организации има мерки в тази посока. По думите ѝ трябва да се преосмислят отношенията между НПО, гражданите и управлението.

С този закон ще бъде въведена и оценка на въздействието на нормативните и законодателни актове на правителството и парламента, каза Бъчварова като призна, че това може би ще забави парламентарната дейност, но крайният резултат ще е по-добро законодателство.

НПО ще могат да дават своята оценка и експертиза и така пряко да влияят на законодателната дейност, допълни тя.

Междувременно стана ясно, че държавата ще продължи да финансира само определени неправителствени организации, без да е напълно ясно как и защо именно те са подбрани.

Министерството на правосъдието се отказва от дискутираната повече от година и подготвена поправка в закона за юридическите лица с нестопанска цел, според която държавата щеше да създаде фонд с бюджетни средства, от който трябваше на конкурсен принцип да бъдат финансирани проекти на граждански организации.

По време на дискусията в понеделник съветникът от политическия кабинет на министъра на правосъдието Атанас Славов съобщи, че заради съпротивата на различни ведомства и организации текстовете засега няма да бъдат внасяни. Отстъплението се налагало, за да минат поне други много важни и подготвени изменения - преминаване на регистрацията на НПО от съдилищата към Агенцията по вписванията, което ще спести на сектора около месец разтакаване при всяка регистрация или пререгистрация. За съжаление независимо от над година усилия, дискусии и убеждаване, другите текстове от подготвения законопроект засега са блокирани и се налага да ги отложим, каза Славов.