Грешки и трудности съпътстват оперативната програма "Наука"

Допреди 2-3 години научната общност проглушаваше ушите, че България нямала оперативна програма за научните изследвания. След съответни сондажи в ЕК, МОН стига до заключение, че е осъществима оперативна програма на основата на иновационна стратегия с пари от Фонда за регионално развитие. Възможно ли е това да стане желаната програма за стимулиране на образованието и науката?

Възникват ред проблемни въпроси:

1.Иновациите и интелигентната специализация са подопечни на Министерството на икономиката;

2.Необходима е нова Стратегия за научните изследвания с ново приоритизиране в съответствие с Иновационната стратегия на Министерството на икономиката (МИ);

3.Науката и иновациите имат различни мотивации и движещи сили. Иновациите не се базират на научно-изследователски подход, те използват резултати както от науката, така и от практиката; научните области с иновационен потенциал не съвпадат с областите с изявен научен потенциал.

4.Фундаменталните научни изследвания не би трябвало да могат да бъдат стимулирани по такава програма;

5.Какви трябва да бъдат експертите - администратори и оценители – опитни учени-изследователи или специалисти в иновативна и развойна дейност и на какво ще акцентират – научна стойност или икономически ефект.

От МОН, очевидно, решават, че могат да администрират програма на базата на Иновационна стратегия на МИ и средства от Регионалния фонд с която да стимулират образованието и научните изследвания – включително фундаменталните изследвания с четири центъра за върхови научни постижения - и да отговорят на искането на научната общност. Не знаем дали по този начин са представени нещата на ЕК и дали тя би благословила такова решение. Но с такова намерение се ражда новата оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж“.

Така, програмата в частта си по ос 1 за научните изследвания се оказва базирана на едно вътрешно противоречие – научните изследвания трябва да бъдат подчинени на пазарната им реализация, всичко трябва да бъде подчинено на поощряване на икономиката, а пък поощряването на науката не значи автоматически поощряване на икономиката. Може да се предположи, че преговарящите от МОН не са представили ясно намеренията си пред ЕК и не са си давали сметка какви проблеми ще последват – че всичко трябва да се нагажда към стратегия за стимулиране на икономиката и че де факто фундаментални изследвания в традиционни за българската наука области няма да могат да бъдат стимулирани.

Ще се окаже, че програма за научни изследвания може да бъде създадена и ръководена само от опитни учени, а не от “опитни“ чиновници.

Сега МОН трябва да отчете, че в конструирането на Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР) е проявена некомпетентност, че е създадена програма с противоречие между базата и целта, да покаже отговорността на съответните ръководители и администратори за серията последващи грешни ходове и недомислия, които довеждат до необходимостта за промяна на документи, указания и поръчки:

• МОН изработва една “обновена” национална стратегия за научните изследвания, в която приоритетните области за българската наука са заменени с “потенциални технологични сфери за иновационно развитие”. Това е защото приоритетите на ОП НОИР трябвало да съответстват на приоритетите в Иновационната стратегия. Но ако в оперативната програма може да се ограничи фронта на научните изследвания с акцент върху приложните, в национална стратегия за научните изследвания това е недопустимо. Научната общност единодушно възнегодува срещу този проект. Сега предстои изработването на нова стратегия, приемането на която е предварително условие (което изтича) за продължаване на финансирането както на ОП НОИР, така и на ОП “Иновации и конкурентоспособност”.

• Управляващият орган на програмата неколкократно променя насоките за кандидатстване с проекти, което води до забавяне.

• Налага се МОН да представи “План за отстраняване на проблеми по ОП НОИР” като реакция на предупредително писмо на ЕК, включващ различни варианти за разделяне на функциите при управлението на програмата, както и за промяна на правила, привличане на експерти, обучение.

• Управляващият орган е принуден да спре обявената обществена поръчка за оценители поради явно несъответствие между изискваната квалификация на оценителите и тази на потенциалните участници с проекти (оценителите да можело да бъдат само с “бакалавър“, па макар и с 10-годишен стаж и публикации).

• МОН обявява нов конкурс за оценители на мястото на обществената поръчка, в който обаче ще могат да участват само активни учени с високи наукометрични показатели, а е изключена възможността за специалисти в иновативна и развойна дейност без активна научно-публикационна дейност. При това, конкурсът е обявен за оценители както за ОП НОИР, така и за ОП “Иновации и конкурентоспособност”. Възниква проблемът, че отново не са поставени подходящите изисквания за съставянето на публичен регистър на експерти-оценители за двете програми.

• Става ясно, че МОН е подвело научната общност, че с ОП НОИР и специално с проектите за четири центъра за върхови научни постижения, ще може да се стимулира фундаменталната наука в България. Министър Денков трябваше със закъснение официално да заяви, че програмата е само за приложни изследвания.

Поради всичко гореизложено цялата програма е обвита с несигурност, със заплахи от непредвидени проблеми и забавяния като изпълнението както на предварителните условия (приемане на стратегия за научните изследвания, анализ и пътна карта за научната инфраструктура), така и на самата програма (усвояване на 30% от средствата по приоритетната ос до края 2018 г) е под риск и силно застрашено.

Много е съмнително, че ще излезе нещо от цялото това начинание. Програмата е под риск поради вътрешно заложени противоречия и много слабия административен капацитет на МОН за такива програми.

*Авторът е доктор на химическите науки, бивш Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, основател и модератор на сайта ‘bulgarianscienceproblems’.