Ти си това, което четеш

Хапчетата, които задавиха здравната каса

Къде е балансът между обществения, личния и бизнес интереса в главоломния ръст на разходите за скъпо лечение?

Разходите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за лекарства бележат грандиозен ръст през последните години. За 2015 г. сумата гони 900 млн. лева. Това е годината, в която вследствие на предприети мерки темпът на нарастване на тези разходи бе донякъде овладян, но тенденцията е красноречива. Платените от касата пари за лекарствата за домашното лечение са се увеличили двойно за период от пет години (2009-2014) и също двойно при онкологичните медикаменти в болниците за период от две години (2012 – 2014 г).

Какво означава това? Гарантиран пазар на медикаменти, достигащ близо милиард лева, които се покриват с постъпленията от здравни вноски, нарастващ практически безконтролно през последните години. Опитите да бъдат удържани разходите в определени рамки се сблъскват с различни форми на явна и прикрита съпротива.

Многократно през изминалата година здравният министър Петър Москов къде директно, къде с половин уста, намекваше и обвиняваше фармацевтичния бранш в лобистки интереси и извиване на ръце. Той говореше и за съглашателство  на лекари с индустрията срещу екзотични командировки, но без да разобличи или извади конкретни факти за тези връзки. Наяве и то без да влиза в подробности, министерството извади някои по-дребни случаи на злоупотреби в болнични аптеки и надписване на разходи за лекарства.

Mediapool постави въпроса за наличието на определени интереси пред различни засегнати страни – фармацевти, представители на бизнеса и институциите, пациенти. Почти всички описват и споделят наличието на определени интереси и взаимовръзки в процеса по изписването, отпускането и плащането на лекарствата, без обаче да признават своя лична отговорност. Става въпрос за практики като включване на скъпи лекарства в позитивния списък без да се гледа дали ефективността им отговаря на цената и последващи неадекватни ограничения за предписването им. Срещу всичко това много по-богати държави от нас отдавна прилагат различни мерки, за да защитят максимално интереса си. 

Ръстът на разходите естествено има и своето логично обяснение и то е, че през последните години в страната ни влязоха много нови и скъпи терапии. Все повече хора започват да се лекуват с тях, което е безспорен напредък за българската медицина и качеството на живот на пациентите. Наред с това обаче специалисти наблюдават тенденция за изписване на все повече скъпи медикаменти на все по-голям брой хора, без да се спазват утвърдените световни алгоритми и без да се ползват като първа терапия утвърдените базови лечения.

Държавата и НЗОК се оказват в трудната позиция едновременно да осигурят бърз и навременен достъп до модерно лечение на пациентите, но да бъде защитен максимално и общественият интерес, така че да са гарантирани интересите на всички осигурени, а не само на определени кръгове, които са най-гръмогласни или зад които стоят сериозни финансови интереси.

Възходът на скъпите терапии

Разходите на НЗОК за лекарства през миналата година са близо 900 млн. лева, като над 600 млн. лева са за лекарства за домашно лечение, а близо 250 млн. лева са разходи за онкологични медикаменти в болниците. Увеличението на разходите за лекарствени продукти за домашно лечение през 2015 г. спрямо 2014 г. е над 48 милиона лева, сочат данни на касата, предоставени на Mediapool.

Основна част от увеличението се дължи на иновативни лекарствени продукти, които са скъпа лекарствена терапия. Преглед на справките показва, че през 2014 г. НЗОК е заплатила 9 милиона лева за медикаменти, включени в позитивния списък в предходната година, а през 2015 г. разходът за същите тези продукти е нараснал до 28 млн. лева или повече от три пъти. Тоест – броят на болните, които ги ползват, се е утроил.

Увеличението на средствата е основно при лекарства, които са сами в група и за които няма генеричен еквивалент.

Затова, макар и с известно закъснение и съпротива, през 2015 г. бяха приети законодателни промени, които задължават фармацевтичните фирми да връщат в бюджета на НЗОК средства, с които солидарно да бъде посрещан ръстът на лекарствените разходи. През миналата година компаниите върнаха 44 млн. лева в касата.

Данните на касата сочат, че най-сериозно повишение има при медикаментите за множествена склероза, артрит, диабет.

При множествената склероза увеличението през 2015 г. спрямо 2014 г. е над 4.8 млн. лв., основно заради заплащаните нови лекарствени продукти - Natalizumab и Fingolimod, тъй като средномесечната стойност на лечение с имуносупресор е два пъти по-висока от стойността на стандартното лечение на множествена склероза.

Разходите за артрит през 2015 г. са 69.7 млн. лева срещу 57.6 млн. лева през 2014 г., което е 21% ръст и за този разход отиват над 11% от разходите за домашно лечение на касата. От 2012 -та разходите за тези продукти са нараснали близо 6 пъти, като тогава са били едва 12 млн. лева. Ръстът се дължи най-вече на лечението на все по-голям брой болни с биологични продукти, чиято стойност през 2015 г. представлява 99.77% от общата стойност на лекарствените продукти прилагани за лечение на артрит. Броят на болните, ползващи биологична терапия, се е утроил през последните години.

А средната стойност на лечение на един пациент с ревматологично заболяване е по- висока, отколкото стойността за лечение на един онкоболен пациент.

При диабета ръстът на разходите през 2015 г. е 6.2 млн. лева. Той е резултат от преминаването от терапия с човешки инсулин на лечение с аналогови инсулини за болните от захарен диабет; а при неинсулиновото лечение се дължи на по-скъпата терапия с Инхибитори на дипептидил пептидаза 4 (DPP-4).

През 2015 г. разходите за лекарствени продукти за домашно лечение на редки заболявания надхвърлят 89 млн. лв., което представлява 14% от общия разход на НЗОК за лекарства.

Нарастването през 2015 г. е с 16.7 млн. лева или 23% ръст спрямо предходната година.

В доклад на Световната банка от миналата година за необходимите реформи във фармацевтичния сектор у нас се посочва, че част от най-скъпите лекарства, които българската здравна каса плаща, във Великобритания са с ограничена употреба, за да се осигури икономически ефективното им използване или изобщо не се плащат. Докато у нас те отчитат бърз ръст на разходите без да е ясно как е ограничена употребата им, за да се постигне икономическа ефективност. За някои от лекарствата цената у нас дори е по-висока отколкото във Великобритания, което според анализаторите вероятно се дължи на високата ставка от 20% ДДС.

През 2015 г. първите 10 медикамента за онкологично лечение в болниците, за които НЗОК е заплатила най-високи стойности, са погълнали приблизително 50% от общия й бюджет по това перо, сочи справка на касата, предоставена на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация.

През миналата година за десетте онколекарства в болниците, генериращи най-голям разход, касата е платила 118 млн. лева. Година по-рано разходът за тях е бил с 10 млн. лева по-нисък – 108 млн. лева. Това е горе-долу половината от общия бюджет за тези лекарства, възлизащ на близо 246 млн. лева през 2015 г. и 220 млн. лева през 2014 г. За сравнение, през 2013 г. касата е платила за онколекарства в болниците 162 млн. лева или над два пъти по-малко.

В последните години се наблюдава бум в разкриването на частни болници с онкологична насоченост, всички желаещи да се финансират от здравната каса. Последната – онокологичната клиника на “Сити клиник“ отвори врати в края на миналата година, хващайки последния влак, за да си осигури финансиране от здравната каса.

В същото време данни на НЗОК констатират шокиращ ръст в разходите на някои болници за онкомедикаменти в последните четири години, като при някои те са нараснали над седем-девет пъти. Такъв е примерът болница “Сердика“ в София и “Централ онко хоспитал“ в Пловдив. Първата е увеличила постъпленията си от касата в периода 2012-2015 г. от 2.5 млн. лева на 18.5 млн. лева, а втората от 2.3 млн лева на 21.5 млн. лева. При други като онкологичния център в Пловдив ръстът е двоен – от 12 на 24 млн. лева.

Това обяснява главоломния ръст в разходите на касата за онкомедикаменти в последните години, като се има предвид, че това е една от малкото дейности, която НЗОК плаща без никакви ограничения и лимит.

Експерти смятат, че ако бъде въведен реален контрол над дейността, част от нароилите се частни онкологии едва ли ще се задържат на пазара.

Според експерти в бранша е възможно в някои болници да има надписване на медикаменти за онкоболни, част от които впоследствие стават обект на паралелен износ към западноевропейски държави.

Безспорно, лечението с нови и скъпи медикаменти е желателно, стига да се изписват само на хора, които действително се нуждаят точно от този вид терапия. Според специалисти обаче това не се случва, включително и заради финансови интереси.

Навлизането на скъпи терапии повлича главоломен ръст на болните

През миналата година НЗОК се опита да въведе по-строги критерии кои хора имат право да използват скъпата терапия с биологични продукти при артрит. Това естествено доведе до съпротива от страна на пациентски организации, които обвиниха касата, че ограничава правата им и им причинява страдания, заради което дори успяха да я осъдят, но междувременно успяха да договорят нови, по-приемливи за тях правила. По време на свой протест през юли те дори се явиха с ковчег пред централата на институцията и обявиха, че тя забива последен пирон в ковчега на болката им.

Това е ярък пример за възможността на пациентските организации да оказват натиск при вземането на едно или друго решение, което е нормално – това е тяхната работа. Когато финансирането им обаче зависи в голяма степен от фармацевтичния бранш, колкото и уговорки да се правят, че даренията са безусловни, вратата за съмнения чий интерес защитават – обществения или този на донорите си, остава отворена, на което е посветен следващ материал по темата.

Д-р Евгени Тасовски от Българската генерична фармацевтична асоциация, който представлява КРИБ в Надзорния съвет на здравната каса, разказва за стремежа на НЗОК да наложи критерии за отпускането на скъпоструваща биологична терапия на пациентите с ревматоиден артрит. Казусът породи сериозно недоволство и отпор от страна на пациентски организации и стигна до Върховния административен съд (ВАС).

Д-р Тасовски смята, че ако държавата беше създала необходимите условия на касата, нямаше да й се налага да пише критерии.

“Например, ако имаше единна информационна система, регистър на болните, който да се води стриктно и да се спазват световните и европейски алгоритми за лечение на тези заболявания. Писането на критерии за определени заболявания се налага, защото се наблюдава много голям ръст както в броя на пациентите, така и на разходите за медикаменти“, казва той.

Броят пациенти в групата на ревматологичните заболявания нараства до парадоксална степен. Европейските медицински и фармакологични информационни издания под въпрос отбелязват колко се е увеличила заболеваемостта в България от анкилозиращ спондилит, известен още като болест на Бехтерев - форма на хронично възпаление на гръбначния стълб, вид ревматологично заболяване.

Според утвърдените световни алгоритми при лечение на дадено заболяване първо се използват утвърдените базови терапии преди да се премине към последните иновации. Тасовски посочи, че старите медикаменти са с много по-малко странични ефекти и доказана ефективност.

В Европа има страни, в които за да се започне лечение с биологични препарати, пациентът с ревматично заболяване трябва да е бил лекуван преди това неуспешно с повече от две синтетични лекарства. Има и държави, в които е достатъчно прилагането на едно такова лекарство и при неуспех достъпът до биологично лечение става възможен. Такива са правилата в Дания, Естония, Норвегия, Португалия, Словакия, Чехия, Швеция.

Най-често срещаното установено изискване е да е проведено лечение без резултат с две синтетични лекарства, преди да се отиде на биологична терапия. Тази норма се прилага в Полша, Белгия, Великобритания, Гърция, Литва, Унгария, Холандия. Предварителна терапия с повече от две такива лекарства се изисква в Литва, Турция, Финландия. В останалите страни няма предварителни изисквания.

НЗОК също предлагаше биологично лекарство да се изписва едва след две години от поставянето на диагнозата и лечение с по-леки лекарства. Това предложение, заедно с изискването за диспансеризация на пациентите, предизвика тяхното недоволството.

"Преминаването директно на трети или четвърти етап от алгоритъма, тоест на последното и най-скъпо лечение няма кой да го контролира. Би трябвало да го контролира самата гилдия и да изпълнява професионално своите задължения. Ако има регистър, може и контролният орган по регистъра да го следи и да попита как така изведнъж пациентът започва от трето ниво на терапия и кое налага това“, коментира Тасовски.

“В същото време на пациентите се вменява, че те трябва да преминат през едни стари медикаменти, вместо директно да отидат на лечение с най-новите терапии. Самите пациентски организации не развиват сред своите членове възпитанието, ерудицията за познаването на собствените заболявания, за да опитат първо доказалата се във времето терапия, която е и по-безопасна и след това да преминат на последното поколение. Самите биотехнологични медикаменти въобще не са безопасни и те трябва да бъдат прецизирано назначени, защото те имат своите странични действия след известно време. И това неразбиране в цялата тази система води до залпово увеличаване на заболеваемостта при определени заболявания“, изтъква д-р Тасовски.

Според него липсва интерес за откриване на скрити, латентни болни, който обаче се изостря при появата на ново скъпо лекарство. “Всички нови терапии, които във висок процент решават проблема на пациента, водят до този повишен стремеж да бъдат откривани нови и нови пациенти. От една страна е добре да бъдат открити латентните болни, но от друга страна не трябва да се спекулира с това, т.е. болният трябва да е наистина болен. Извън професионалната етика е да набедиш здравия човек, че има някакъв проблем, а пък той да не ревматологичен, а някакъв друг. Тогава този пациент получава скъпо лечение, което не е чак толкова безобидно“, допълва той.

Съвпадат ли личния и обществения интерес?

Тезата за безконтролно изписване на най-скъпите възможни терапии в случаи, когато това не е медицински обосновано, се подкрепя и от представители на фармацевтите, пред чиито очи минава потокът от пациенти.

“Стимулирани от фармацевтичните фирми, колегите лекари могат да изпишат неконтролирано произволно лекарство, тъй като не са въведени т.нар. фармако-терапевтични наръчници. Тези наръчници в Западна Европа представляват правила, които описват, че като се появи пациент със заболяване "А", вие първо го лекувате с медикамент "А". Ако той не е ефективен, тогава преминавате на лекарство "В". Ако и то не е ефективно, тогава се преминава на лекарство "C". В България това не съществува и един пациент, който се появи със заболяване "А", директно може да отиде на лечение с най-скъпото лечение – "C”, коментира пред Mediapool магистър-фармацевтът Антон Вълев от Националната аптечна камара.

По думите му това обикновено се случва, тъй като най-скъпото лечение в повечето случаи е 100% платено от касата, защото се приема, че в тези случаи пациентът не може да доплаща и фондът поема цялата стойност. “Но по този начин се стимулира източване на касата, защото всички пациенти, които могат да бъдат лекувани с частично доплащане и с много по-малък разход за фонда, се прехвърлят на безплатни терапии, но безумно скъпи за здравната каса“, обяснява той.

“Това направи така, че разходът за тези скъпо струващи лечения в последните години се качи шест пъти. Последната статистика показва, че 10 лекарства консумират 60% от бюджета на касата за медикаменти, като най-вече става въпрос за онкологични медикаменти“, посочва Антон Вълев.

“Пациентите смятат, че след като са болни, заслужават най-качественото и най-скъпо лечение. Това е естественият пациентски интерес, но това не е общественият интерес“, обобщи той.

Пациентите: Нормално е да отстояваме правата си, но не ние изписваме лекарствата

Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация, който е представител на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК, обаче смята, че отговорност и вина за изписването на скъпите лекарства в никакъв случай не може да се вмени на пациентите, защото решението как да се проведе дадено лечение е на лекарите.

По думите му е нормално пациентските организации да отстояват правото на пациентите за достъп до най-модерно и ефективно лечение, до каквото имат достъп останалите европейски пациенти, и не могат да бъдат обвинявани за това.

Според него натискът, оказван от тези организации върху институциите, цели да осигури бърз достъп до качествено лечение, тъй като у нас то достига прекалено бавно и за навлизането на иновативни терапии се чака по две години. В същото време Хасърджиев е съгласен, че не винаги най-скъпото лечение е най-подходящото за даден пациент, но отново посочи, че е работа на лекарите да предписват лечението.

Хасърджиев също признава, че фармако-терапевтичните ръководства не винаги се спазват и че контролът може да бъде на по-високо ниво и даде пример, че с медицинските стандарти по определени специалности здравното министерство се е опитало да въведе алгоритми за лечение. Част от стандартите обаче се оспорват в съда от организации на болници и лекари и пациентската организация Център за защита правата в здравеопазването. Според Хасърджиев именно зад това действие прозират истинските интереси.

“Защото олигархията в медицината няма никакъв интерес да се въведат правила“, коментира той.

Какво да избира лекарят – лекарството или фирмата?

Медицинското съсловие от своя страна трудно приема обвиненията в лобизъм, но и горещо се пали, когато му се отнемат права. За да се стимулира изписването на евтини лекарства, здравното министерство е на път да прокара през своя наредба изискването лекарите да предписват напълно покриваните от здравната каса лекарства по международно непатентно наименование (INN) , а не по търговската марка на продукта, както правят сега. Очаквано срещу това предложение има сериозна съпротива сред лекарите.

“Изписването на активно вещество е по-правилно като методология, защото така лекарят избира терапията, но не избира фирмата. Защото в момента у нас лекарят избира от коя фирма да си купите лекарството. Това е в страни от всякаква здрава логика. Първо, защото съгласно квалификацията си лекарят е специалист по диагнози, а специалист по лекарствата е фармацевтът. И е много по-адекватно консултацията за лекарството да се проведе при фармацевта, а не при лекаря“, коментира Вълев. Освен това фармацевтът по стечение на обстоятелствата борави и с цени и знае по-добре от лекаря кое лекарство колко струва.

“Пациенти много често подават сигнали, че им изписват скъпо струващи лекарства и обикновено се страхуват да поискат по-евтино. Ние подкрепяме нормативната промяна лекарствата да се изписват по молекула, защото така се дава избор на пациента според неговите възможности“, коментира пред Mediapool Пенка Георгиева от алианса пациентски организации “Заедно с теб“.

“Наблюдавам от няколко дни едни много гневни реакции от страна на общопрактикуващите лекари срещу тази наредба, което показва, че тя наистина ги засяга финансово, което е много притеснително“, заяви тя.

Фармацевтът Вълев дава следния пример: “Ако на пациент му е изписан антибиотик ципрофлоксацин, той може да отиде в аптеката и да си избере между оригиналния немски препарат на “Байер“, който се казва “Ципробай“ и струва 20 лева или да си купи българския ципрофлоксацин на “Актавис“, който струва 5 лева и стотинки. И в двата случая, когато лекарят изпише ципрофлоксацин, и двете лекарства ще свършат работа. Има нюанси в лекарствата, които обаче ги познава фармацевтът."

Според него е лъжа, че отговорност за пациента носи само лекарят и затова той трябва да решава какво лекарство се изписва: “Фармацевтът и лекарят носят солидарно споделена отговорност, не е вярно, че отговорността е само на лекаря. Ако лекарят изпише грешно лекарство, носи отговорност, но фармацевтът също носи отговорност ако го отпусне, защото той има вменено от закона задължение да спре грешно преписано лекарство."

Вълев не приема упреците, че с прехвърлянето на правомощия паричните стимули на фармацевтичната индустрия ще се пренасочат от лекарите към аптекарите. “Лекарите нали отричат да има корупция?“, коментира иронично той.

И лекари, и пациенти, и фармацевти са единодушни, че в някои случаи не е подходящо генеричното заместване и тези случаи трябва да бъдат специално описани. Тук става въпрос за имуносупресорите, използвани при трансплантирани пациенти, биологичните терапии и др. Същото важи и за т.нар. лекарства с тесен терапевтичен интервал.

Има ли интереси срещу навлизането на евтините генерици?

“В предишни години действително имаше тенденции за много трудно налагане на визията в обществото и управляващите за прогенерична политика. Това е сложен процес – иновативни продукти, които са били толкова години на пазара се опитват да запазят своето присъствие на с най-различни подходи. Вменява се и на самите лекари, че това са истинските медикаменти, че всичко друго е под въпрос“, смята д-р Евгени Тасовски.

“Къде съзнателно, къде несъзнателно се създава такова възприятие и у пациентите. Самите лекари трябва да узреят до идеята, че генеричните медикаменти са еднакво качествени, еднакво безопасни, еднакво ефективни и на достъпни цени. Това е един процес. Всеки един участник на пазара – лекари, пациенти, фармацевти, управляващи, здравната каса трябва да изживее своя катарзис във възприятието и разбирането за генериката като реална възможност за лечение на българските граждани – качествено, безопасно, ефикасно на достъпни цени, за да могат по този начин да се освободят средства за скъпите терапии“, коментира той.

“Хората в други държави вече са открили определени ценности и правила но ние трябва да ги преоткрием сами и това става с много трудности и много проблеми в обществото. То трябва да преживее своя катарзис“, посочи още Тасовски.

По думите му в България се изписват висок процент генерични лекарства като брой опаковки. Средно за Европа този процент е 52-54%, ние изписваме дори повече. “Но за съжаление в стойност тенденцията е низходяща. Тоест при среден ръст на пазара на лекарства 5%-7% иновативните лекарства растат с 8%-11%, и повече, а генериците с 1%-1.5%“, каза той.

По повод предложението за изписване по INN Евгени Тасовски смята, че това това е крайна прогенерична мярка: "Изписването по INN не е панацея, за да кажем, че в дадена държава се провежда истинска прогенерична политика. Това е метод, за да се отпускат с предимство генерични медикаменти. Ако изписването формално се наложи и не се създадат изисквания към фармацевтите кога и какво да отпускат, при какви условия, тази мярка е безсмислена."

Как би изглеждал един хармоничен, цивилизован пазар

Според него е много важно това да стане в хармоничен, цивилизован пазар, където производителите са си производители, дистрибуторите – дистрибутори, аптеките – аптеки. Тоест, да няма вертикална интеграция, при която производител притежава дистрибутор и аптеки, каквато е ситуацията у нас. Когато един производител има търговец на едро, а търговецът има верига от аптеки, тогава като се изпише по INN даден медикамент, какво ще се случи в техните аптеки?

“Затова е толкова спорен този проблем – фармацевтите имат интерес, лекарите сега разбират че могат да изгубят решаващото си правото при изписване“, каза д-р Тасовски.

Според него други възможни мерки са стимулиране на лекарите да изписват по-голям процент генерици от определени високоразходни молекули, което се прилага във Франция. Такава мярка се прилага например за най-прилаганите антихолестеролови средства, антибиотици, като се слага ограничение до 80% от изписаните медикаменти да са генерици и останалите предписания могат да бъдат за оригинални лекарства, които са по-скъпи.

Заплащането на медикаментите по диагноза е един доста сполучлив начин на прогенерична политика. На фармацевта също може да се даде право на т.н. генерично заместване, да замества изписаните от лекар лекарства със същата молекула, но не с такива от които той има интерес, а да е осигурена възможността пациентът и здравната каса да заплащат по-малко средства.

Псевдоиновативни лекарства

Димитър Петров, бивш подуправител на НЗОК, който напусна през септември м.г. заради разногласия със здравния министър, повдига завесата какви други практики стоят зад бума на скъпите терапии.

“Дълго време “псевдоиновативни“ лекарства вдигаха цената по следния механизъм. Една нова молекула влиза с цена 100 лева. След 6-7 години, още преди да падне патентът, цената пада на 50-60%, а като им падне патентът, генериците влизат на 30-40% от нея. Някои производители обаче закачат допълнителна молекула, правят клинично изпитване, отчитат, че са направили иновативно подобрение и това лекарство влиза като нов медикамент с нов INN код и то вече струва 120 лева“, разказва Петров пред Mediapool. Така въпросното “иновативно“ лекарство става самостоятелно в група, тоест вече няма по-евтини аналози, които касата да поеме и така тя е принудена да заплаща за него на цена от 120 лева, вместо генерик на 30%-40% от тази сума.

“Дали поради проучвания, които се цитират, дали поради някаква реклама, стимули за лекари и фармацевти, а и защото понякога самите пациенти настояват постепенно този псевдоиновативен медикамент се превръща в основна терапия на дадено заболяване. Така бяха всички АЦЕ инхибитори, които се използват за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане) и исхемична болест на сърцето. Част от новите генерации бяха със съмнителен по-добър ефект“, обясни Петров.

По думите му такива лекарства не трябва да влизат безконтролно в позитивния списък и да се плащат от НЗОК, както се е случвало години наред.

“Една от мерките, които се прие срещу това, макар и не по най-добрия начин беше т.нар. оценка на здравните технологии. Лекарствата, които влизат в позитивния списък, вече ще се сравняват със съществуващите терапии и се оценява до каква степен води до кардинално излекуване, намалява разходите за доболнична помощ, за хоспитализация и лечение на усложнения и др“, допълни той.

“На третата година максимум трябва да се прави реоценка. Това има два ефекта – първо наистина да се види дали лекарството отговаря на рекламирания ефект – т.нар. постмаркетингово наблюдение на лекарството. Това предпазва самия производител да стимулира масово изписване на лекарствата на хора, които нямат показания, тъй като при тези пациенти медикаментът няма да даде нужните резултати и това ще повлияе на проучването и медикаментът му може да изхвърчи от позитивния списък“, разказва Петров.

Всички тези нововъведения обаче влизат оттук нататък, а всичко влязло дотук в позитивния списък си остава бреме на здравната каса.

В следващ материал по темата ще проследим правилата, по които фармацевтичните компании подпомагат финансово лекарите и пациентските организации, има ли връзка между финансирането и изписването на медикаменти, какви са най-новите правила за прозрачност които предстои да заработят и какви процеси отключва предстоящото им навлизане.

Как касата плати 700 000 лева за лекарства, които не са внасяни

Наред със скритите механизми, които вкарват НЗОК в преразход, тя е обект и на обикновени кражби. През ноември м.г. здравният министър Петър Москов хвърли бомбата, че НЗОК е платила 700 хиляди лева от бюджета си за тази година за лекарства, каквито изобщо не са били внасяни в страната. Обявено бе, че започва проверка и ...случаят заглъхна.

Mediapool изиска от здравната каса по Закона за достъп до обществена информация данни какви лекарства и какво количество от тях става въпрос и какви са резултатите от проверката.

Отговорът на НЗОК гласи, че по време на преговорите с фармацевтичните фирми за отстъпки при тях е постъпил сигнал от представителите на “Ле Лаборатоар Сервие” (Les Laboratoires Servier), Франция, че предоставените от касата данни относно реалните разходи на лекарствения продукт Corlentor надвишават количествата, внесени в страната.

Става въпрос за медикамент за гръдни болки при сърдечно болни, когато бета-блокерите не са подходящи.

Лекарството се плаща от НЗОК от февруари 2008 г. и през миналата година за първи път се получава сигнал за разминаване между платените от касата и внесените в страната количества. До този момент в касата не са постъпвали сигнали от страна на фирмата за различия между отпуснатите и заплатени от НЗОК количества и количествата внесени в България.

“Упълномощеният представител на фирмата за България, предостави уведомления до Изпълнителната агенция по лекарствата за доставените от началото на 2014 г. до края на юни 2015 г. количества от лекарствения продукт. От документите не става видно какво е началното салдо на лекарствения продукт към първи януари 2014 година и наличността от него в над 2000 аптеки, с които НЗОК има сключени договори”, казват от касата.

Чрез районните си подразделения НЗОК е провела анкети с 22% от 13 230 пациенти, лекувани с лекарството. При 16 от тях е установено, че не са получавали и не са провеждали лечение с този продукт. По тези случаи от касата обещаха, че ще извършат проверка на личните лекари и аптеките, които са отпуснали лекарствения продукт.

При останалите анкетирани е било установено съвпадение между полученото и заплатеното от касата количество лекарствен продукт.

Запознати коментираха, че една от възможностите е фалшиво отпуснатите лекарства да са вписани в рецептурните книжки на възрастни хора с по няколко заболявания, които така или иначе получават много медикаменти от касата и трудно биха видели, че е записан още един, който обаче не им е даден.

__________

* Тази статия е разработена с подкрепата на Програма достъп до информация и Фондация "Америка за България”.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари