Хиляди в Атина заявиха, че няма да си дадат името Македония

Нито един протест срещу антикризисните мерки в Гърция, нито един митинг за финансовите проблеми на страната не успя да събере толкова много гърци, колкото излязоха в неделя на протест срещу включването на думата "Македония" в името на северната съседка, предаде от Атина кореспондентът на Македонската информационна агенция. Той добави, че митингът е надхвърлил очакванията.

Организаторите на протеста се надяваха на площад „Синтагма“ в Атина да се съберат около един милион демонстранти. В столицата пристигнаха стотици автобуси, натоварени с демонстранти от цяла Гърция. Мнозина пристигнаха с фериботи от островите. Според в. "Катимерини" за превоз на участниците в митинга са били ангажирани 1500 автобуса.

Според гръцката полиция обаче на митинга са присъствали 140 000 граждани, дошли от цялата страна с 283 автобуса.

Митингът трябваше да започне в 14 часа, но два часа по-рано на вече се вееха хиляди гръцки знамена и се чуваха речите на някои от участниците, отбелязва кореспондентът на МИА.

Събитието продължи докъм 17.30 ч. под мотото "Македония е гръцка" и при засилени мерки за сигурност, за която бяха ангажирани 19 000 полицаи. Затворени бяха улици и метростанции. Полицията издигна бариери, за да предотврати сблъсък на демонстрантите с участници в контрапротест, организиран от анархисти пред Атинския университет.

Огромно гръцко знаме, поставено на кран, се издигаше на площада. Събралите се скандираха националистически лозунги и заявяваха, че няма да има компромис в спора за името на Македония. Организаторите настоявха за "обща граница със Сърбия“, икономическо задушаване на Република Македония и по никакъв начин терминът Македония да не бъде използван в наименованието на държавата.

Деветдесет и две годишният гръцки композитор Микис Теодоракис призова за свикване на референдум в Гърция за името на Македония.

"Македония е била, е и винаги ще бъде гръцка", заяви композиторът пред множеството. "Ако правителството смята да подпише споразумение за името, то трябва първо да попита гръцкия народ. Призовавам депутатите, които имат право да поискат референдум", да го сторят, каза Теодоракис.

По отношение въпроса за името той напомни за решението от 1992 г. на съвета на лидерите на политическите партии, когато беше решено думата "Македония" да не фигурира в името. "Всяко отстъпление от тази позиция ще има катастрофални резултати за страната", каза Теодоракис.

Той изрази убеденост, че единствената цел на съседната страна, наричана в Гърция "Скопие", е да разшири границите си с част от Гърция. "Поколения скопяни са възпитавани с тази идея", смята той. "Те искат да се присъединят към НАТО и ЕС благодарение на нашия собствен вот, за да могат утре да ни заплашват от позиция на силата", каза още Теодоракис под възгласите на присъстващите на митинга.

След неговата реч, продължила около 30 минути, думата взе митрополит Доротеос, представител на Светия синод на Гръцката православна църква.

Към присъстващите лично или чрез видеозапис се обърнаха и преподавател по конституционно право, още двама митрополити и представители на организаторите.

Подкрепа за протеста в Атина изрази и бившият гръцки премиер от десницата Андонис Самарас, който заяви, че това ще бъде "велик ден за страната".

Протестът бе подкрепен от крайнодясната и неофашистка партия "Златна зора“.

Като цяло той премина спокойно и без провокации. Все пак сайтът Грийк рипортер съобщава, че демонстранти са влезли в сблъсък с полицията. Тя разделила съперничещи си групи демонстранти със сълзотворен газ.

Група от крайнодесни екстремисти с маски и качулки влязоха в сблъсък с полицията в центъра на Атина, след като се опитаха да преминат през загражденията в близост до Атинския университет, съобщават местни медии. На близко кръстовище група екстремисти са нападнали мъж, който напускал митинга на „Синтагма“ и носел гръцкото знаме.

Правителството не смята да променя политиката си

Гръцкото правителство не възнамерява да промени външната си политика след състоялия се днес в Атина митинг "в защита на името", на който властите бяха обвинени в предателство и компромис, съобщава македонският сайт нетпрес, позовавайки се на гръцки правителствени източници.

Външната политика не се води с митинги. Планът на правителството остава в сила, казал неназован член на правителството на Алексис Ципрас.

Гръцкото външно министерство смята към средата на февруари да представи проектоспоразумението за решаване на продължилия десетилетия спор за името на Македония.

Спорът за името

Спорът за името започна още когато Македония обяви независимост от бивша Югославия през 1991 г. Атина смята, че името Македония създава предпоставки за териториални претенции спрямо северната ѝ провинция със същото име. Македония отрича това.

Нерешеният спор за името пречи на Македония да се присъедини към НАТО заради ветото на Гърция, която вече е членка на алианса. Левите правителства в двете страни обявиха, че ще се опитат да решат спора до края на тази година.

Според публикувана неотдавна анкета близо 60 процента от гърците са против включването на думата "Македония" в името на бившата югославска република.

Миналия уикенд политическите лидери на Република Македония и Гърция обявиха готовността си за решаване на дългогодишния спор за името, а международният посредник Матю Нимиц смята, че е налице исторически шанс това да се случи.

"Аз лично се ангажирам в близко време да действам с патриотична отговорност и да намерим взаимно приемливо решение на спора за името", каза гръцкият премиер Алексис Ципрас в обръщение към нацията след срещите си с лидерите на политическите партии. Той ги е информирал, че тази година е отворен прозореца за намиране на решение, защото политическото ръководство в съседната държава начело със Зоран Заев демонстрира добра воля.

Ципрас каза, че "неговото правителство има воля и решителност за затварянето на дългогодишния проблем".

Правителственият говорител Димитрис Дзанакопулос изтъкна, че уважава правото на протест на всеки, но призова гърците да не допускат да бъдат използвани от "националистически" сили.

Срещата между премиерите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас е от историческо значение. Тя е много положителен и значим факт, заяви международният посредник Матю Нимиц. Пред гръцкия вестник "Катимерини" той съобщава, че "има динамика за разрешаване на спора и че е оптимист".

Международният посредник смята, че е възможно да се намери решение на спора "до няколко месеци, а може би и по-рано".

"Ако например се избере наименованието "Нова" или "Горна Македония, много държави ще използват английското "Republic of New Macedonia" или "Republic of Upper Macedonia". Други държави, сред които и Гърция, ще може да използват славянското наименование "Република Нова Македония" или "Република Горна Македония", казва Нимиц.