Ципрас: Гърция уважава правилата на ЕС, иска само "глътка въздух"

След среща във вторник в Рим с италианския премиер Матео Ренци, преминала според коментари в гръцкия печат в "хладна" атмосфера, европейското турне на новия гръцки министър-председател Алексис Ципрас продължи в сряда със срещи в Брюксел с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и в Париж - с президента Франсоа Оланд.

Същевременно на финансовия министър Янис Варуфакис се срещна с президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, след което каза, че е "окуражен за бъдещето" след днешния "конструктивен" и "плодотворен" разговор. Утре Варуфакис ще е в Берлин за среща с германския финансов министър Волфганг Шойбле.

Ципрас и Варуфакис обсъждат с основните кредитори и партньори на страната възможностите за преодоляване на гръцкото дългово бреме, като вчера стана ясно, че основната им идея е не за отписване, а за преструктуриране на дълга, чрез замяната му с нови облигации.

Ципрас: Гърция уважава правилата на ЕС

Алексис Ципрас получи демонстративно топъл прием в Брюксел от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който го поведе за ръка към срещата, след като се разцелуваха пред камерите, отбелязва Ройтерс. Ципрас не направи изявление пред журналистите, а 20 години по-възрастният Юнкер го хвана за ръка и усмихвайки се в отговор на смеха на репортерите, го поведе към тяхната среща, посочва Ройтерс.

След срещите си в Брюксел Ципрас заяви, че е оптимист за постигане на "взаимно приемливо споразумение и компромис за нашето общо бъдеще". "Нашата цел е да зачитаме върховната власт на народа в Гърция и ясния мандат от нашия народ", каза Ципрас и добави: "и в същото време, ние спазваме правилата на ЕС".

"Ние искаме да коригираме тази рамка, не да я счупим. Разбира се, че нямаме още споразумение, но сме в правилна посока за намиране на жизнеспособно споразумение", добави той.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас изрази желание днес в Брюксел Гърция да изработи с ЕС план за реформи и финансиране за период от четири години /2015-2018/, посочи правителствен източник в Атина, цитиран от АФП. Този план вероятно ще включва "радикална" програма за реформи, придружена с облекчаване на бюджетните задължения на Гърция, добави източникът след среща на Алексис Ципрас с Юнкер.

След срещата си с гръцкия премиер френският президент Франсоа Оланд пък отбеляза, че Париж смята за ключов метод за решаване на проблема с гръцкия дълг диалога между държавите. "Диалогът между Гърция и европейските и международни партньори трябва да се състои", подчерта Оланд. "Той трябва да премине в условия на прозрачност, спокойствие и желание за постигане на споразумение".

Оланд изтъкна необходимостта да бъде уважаван законният избор на гръцкия народ. "Този избор беше ясен и даде да се разбере, че политиката на икономии като единствена перспектива и единствена реалност вече не е приемлива", посочи той. Същевременно обаче напомни, че "съществуват задължения, които са били поети и които се отнасят в частност до държавния дълг".

От своя страна Ципрас посочи, че новото гръцко правителство има конструктивна програма и не представлява заплаха за Европейския съюз. Той подчерта, че предложенията на неговото правителство към европейските кредитори имат за цел да "предоставят малко време, да дадат глътка въздух" на Гърция, за да осъществи реформи, които да върнат доверието в страната.

Варуфакис окуражен за бъдещето след конструктивен разговор с Драги

Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис заяви, че е "окуражен за бъдещето" след днешния "конструктивен" и "плодотворен" разговор с президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги във Франкфурт.

ЕЦБ съобщи, че няма да прави изявления във връзка с разговорите.

По собствените му думи, Варуфакис казал на Драги, че към икономическата криза в Гърция не може да се подхожда като се използват методите, препоръчани в условията на спасителната програма за страната, и че програмата предизвика дефлационна криза.

Той поискал от ЕЦБ подкрепа за гръцките банки. Франкфуртската финансова институция има ключова роля в момент, когато гръцката държава е изправена пред непосредствена опасност от дефолт.

"ЕЦБ трябва да подкрепи нашите банки, за да можем да задържим глава над водата чрез краткосрочна емисия облигации", призовава Варуфакис в интервю за германския седмичник "Цайт", в което признава, че е "министър на финансите на държава във фалит".

Гръцките банки са основни купувачи на гръцки облигации, чрез които страната се финансира в краткосрочен план. Ликвидни средства за гръцките банки предоставя основно ЕЦБ чрез два кредитни механизма - "обикновен", но обвързан с условията на текущата международна спасителна програма за Атина, и спешен.

По-късно в сряда ще се събере управителният съвет на ЕЦБ. Според в. "Файненшъл таймс" той не е склонен да вдигне тавана на гаранциите, които ЕЦБ приема срещу кредитите си за гръцките банки. Повишение на лимита би позволило на Гърция да има пълна свобода на действие през идните няколко месеца.

Варуфакис каза след срещата с Драги, че е обсъдил с него "задълженията, правилата, регулациите и процеса", на отпускане на помощи от ЕЦБ, с което даде да се разбере, че президентът на институцията не е особено склонен да нарушава правилата. В интервюто си за "Цайт" обаче гръцкият министър изтъква, че "тя не за първи път ще има такава роля", ако реши да бъде по-отстъпчива спрямо гръцките банки.

Малцина са участниците на пазарите, които са очаквали Драги да се съгласи без условия с гръцките искания. "Посланието ще бъде ясно - без споразумение с еврозоната, ЕЦБ ще трябва да спре да подкрепя гръцките банки с ликвидни средства", твърди Кристиан Шулц, икономист от банка Беренберг (Berenberg).

Гърция се нуждае най-много от шест седмици, за да формулира предложенията си

Гърция се нуждае най-много от шест седмици, за да изработи алтернативни предложения на драстичните икономии, заявява Варуфакис в интервю за италианския в. "Месаджиро", цитирано от Франс прес.

Варуфакис уточнява, че освен шестте седмици, Гърция иска и да има "възможност да извършва социално съвместими реформи, да се приеме, че предложенията и решенията трябва преди всичко да бъдат насочени към решаване на хуманитарната криза, както и да се осъзнае, че кризата на Гърция е преди всичко европейска криза".

Изправено пред колосален дълг от над 300 милиарда евро, новото гръцко правителство на радикалната левица възнамерява да върне изцяло задълженията си към ЕЦБ, първият падеж по които е на 20 юли", уточнява Варуфакис в интервю за в. "Република".

За дълга към Международния валутен фонд и отделните страни, "предлагаме замяна с нови дългови книжа при пазарни лихви, които днес са много ниски, както и клауза, че ще започнем погасяване едва след началото на солиден растеж в Гърция", обяснява министърът.

В същото интервю той казва, че страната му е започнала преговори с МВФ за размяна (суап) на суверенния ѝ дълг с облигации, обвързани с растежа. По-късно от МВФ обаче обявиха, че не са имали никакви разговори с Гърция по предоговаряне на дълга, който страната дължи на институцията.

Германия иска от Атина да спазва поетите по-рано ангажименти

Германия иска новото ляво гръцко правителство да се откаже от обещанията, че няма да прилага мерки за икономии, и да се върне към икономическата политика, за която се споразумяха международните кредитори и предходните гръцки власти, се посочва в документ подготвен от Берлин за среща на високопоставени финансови представители от еврозоната, която трябва да се състои утре, предаде Ройтерс.

На тази среща се планира да бъде обсъден отговорът на валутния съюз на исканията на Гърция за отписване или преструктуриране на дълга на страната, за прекратяване на бюджетните съкращения и отмяна на някои скорошни непопулярни мерки. Германският документ подчертава, че Атина не трябва да дава заден ход от съкращенията и реформите, направени досега и целящи оздравяване на държавните финанси и възстановяване на доверието на пазара.