Христо Бисеров е оправдан и на втора инстанция

Бившият зам.-председател на парламента и ДПС Христо Бисеров е оправдан и на втора инстанция по делото му за укриване на данъци и валутно престъпление, съобщиха от Софийския апелативен съд (САС) в петък.

Апелативните съдии изцяло потвърждават мотивите на колегите им от Софийския градски съд (СГС), които оневиниха ексдепутата в началото на декември м.г. заради липса на доказателства.

От мотивите към оправдателната присъда на първа инстанция, огласени в края на януари, стана ясно, че държавното обвинение е базирало целия процес на предположения, а не на конкретни доказателства, че Бисеров не е платил данъци за близо 26 000 лева. Разследващите опитаха да докажат вината на бившия политик, прилагайки по делото т.нар. суифт съобщения между банките, в които имаше данни за движение на различни парични суми – 314 529 щатски долара и 82 515 евро през 2012 г., както и 34 676 евро през 2013 г.

В обвинителния акт се твърдеше още, че Бисеров не е уведомил БНБ за разпореждания с тези суми по сметки на доведения му син Ивайло Главинков в банка в Македония, както и, че не е декларирал пред Сметната палата данните за депозитите му по сметки в женевска банка – 314 529 щатски долара и 82 515 евро. Прокуратурата обаче така и не успя да получи потвърждение на тезата си от швейцарските власти и по тази причина се задоволи единствено с прилагането на суифтовете, които бяха определени от съда като недостатъчно категорично доказателство.

"По делото не е приложена никаква друга информация, която да касае сметките в швейцарската банка. Усилията да се получи ценна и значима за разследването информация чрез двете поръчки, изпратени от ВКП до компетентните власти в Швейцария, са останали безрезултатни. По делото е налице очевиден доказателствен дефицит, който касае установяването по надлежен ред на обстоятелството, кой е титуляр на въпросните сметки, кога са открити, от кого, какви нареждания са правени, кога и какви суми са постъпвали, кой има право да осъществява банкови операции с наличните по тях средства. Това е от особено значение за предмета на доказване, тъй като не е маловажно обстоятелство кой е титулярът, не само кой е наредителят на парични суми от дадена банкова сметка. Тази празнота в доказателствения материал не може да се запълни с данните от суифт съобщенията", категоричен е и Софийският апелативен съд.

Той уточнява, че суифт съобщенията носят информация за платежните документи, но не представляват такъв първичен документ и затова е "безспорно необходимо" верността им да бъде потвърдена от банката на наредителя чрез банкови и счетоводни документи, каквито по делото липсват.

"Ако за данъчните власти фактът, че ревизираното лице не е посочило доказателства за произхода на средствата, е достатъчен да се приеме, че дадена сума е реализирана през проверяваната година, в рамките на наказателния процес това съвсем не е така. Безспорно тежестта на доказване в рамките на наказателното производство е на държавното обвинение, което следва да ангажира безпротиворечиви доказателства, че инкриминираните суми са собственост на подсъдимия, придобити са от него през инкриминирания период, представляват облагаем доход, който той не е декларирал, поради какви обстоятелства е сторил това, за да може да се реализира в пълен обем наказателната му отговорност", добавя САС.

Според магистратите това, че данъчните са определили дължим данък върху доходите на Бисеров за 2012 г., като са включили в паричните потоци и сумите от суифт – съобщенията, приемайки ги за укрит доход, "не съставлява доказано обстоятелство в рамките на наказателния процес".

"Няма надлежни доказателства за времето и начина на придобиване на инкриминираните суми, за източника и произхода им, което прави недопустимо от процесуална гледна точка законосъобразното им дефиниране в наказателното производство като включени при изчисляване на облагаемата данъчна основа точно за 2012 г.", заключва апелативният съд, допълвайки, че "респективно не може да се направи обосновано заключение, че това са укрити данъци, че е избегнато установяването и плащането на данъчно задължение в особено големи размери, чрез затаяване на истина".

Междувременно, преди делото да бъде разгледано на втора инстанция, прокуратурата прекрати разследването за пране на пари срещу Христо Бисеров, заради което той бе принуден да излезе от политиката, напускайки всичките си постове. Софийската градска прокуратура се отказа през февруари от обвинението заради изтеклия 2-годишен срок за разследване и заради отказа на швейцарските власти да съдействат на прокуратурата.