Христо Иванов: Да погледнем в очите проблемите на прокуратурата

Да погледнем в очите проблема със свръховластената българска прокуратура, призова във вторник правосъдният министър Христо Иванов по време на дискусията за реформа в държавното обвинение. Дебатът се проведе в зала "Изток" на Народното събрание, но въпреки неговата актуалност в светлината на аферата "Яневагейт", той бе игнориран от повечето ключови фигури в съдебната власт и парламента.

Нито един представител на прокуратурата, Висшия съдебен съвет (ВСС) и върховните съдилища не присъства. Символно бе и отсъствието на председателя на парламентарната комисия за конституционните промени Димитър Лазаров (ГЕРБ), който трябва да подложи идеите на разглеждане още този четвъртък. В залата бяха основно депутати от Реформаторския блок, единственият представител на ГЕРБ беше Методи Андреев, дойдоха и двама представители на БСП, които не подкрепят реформата.

Дискутираните предложенията са направени от Инициатива "Правосъдие за всеки". Те бяха внесени между първо и второ четене на конституционните промени от групата на Реформаторския блок. Идеите на инициативата целят са създаването на независима прокуратура по румънски модел, намаляване на мандата на главния прокурор и отнемане на правото му да се разпорежда на всички прокурори.

Гражданската инициатива лобира и за намаляване на мандата на членовете на ВСС, въвеждане на задължително явно гласуване по кадровите въпроси в съвета и разделянето му на две колегии. "Правосъдие за всеки" настоява за намаляването на парламентарната квота във ВСС, макар това предложение да не фигурира в конституционния пакет.

Засега достатъчна парламентарна подкрепа за прокарване на второ четене се ползва предложението за разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия (част от т.нар. "исторически компромис").

Този "компромис" обаче не дава отговор на въпросите, повдигнати от аферата "Яневагейт", която доведе до поредни тежки съмнения за търговия с влияние и конфликт на интереси във ВСС, както намеса на изпълнителната власт в делата на съдебната. От записите се чува разказът на председателя на Софийския градски съд Владимира Янева за това как премиерът Бойко Борисов е наредил на главния прокурор Сотир Цацаров да я "опраска" (да я обвини по делото "Червей"-бел.ред.). Държавното обвинение реши да не разследва разговорите по същество, а да търси кой ги е направил. Премиерът се задоволи с обяснението, че няма да коментира незаконни записи на разговор между две "каки", както той окачестви две ключови фигури от съдебната система, каквито са Янева и събеседничката ѝ Ченалова.

Да погледнем проблема в очите

Въпреки демонстративния бойкот на дискусията, правосъдният министър Христо Иванов демонстрира оптимизъм. Той обясни, че има нагласа част от предложенията на Инициатива "Правосъдие за всеки" да бъдат обсъдени и приети. Иванов най-вероятно има предвид въвеждането на явното гласуване във ВСС, което се подкрепя и от ГЕРБ, а също така и от главния прокурор. Това е мярка насочена към прекратяването на задкулисните лобита в системата. Партията на Бойко Борисов обаче е категорично против да се ремонтира критикуваният от европейските институции централизиран модел на прокуратурата, при който всички обвинители са еднолично подчинени на главния прокурор.

"Внецианската комисия даде изключително силна подкрепа за конституционната реформа в сегашния ѝ вид, но и настойчиво препоръча тя да отиде по-далеч. Призовавам всички да се съобразят с този политически факт. Комисията постави открито въпроса със свръховластената прокуратура. Трябва да погледнем проблема в очите", каза Христо Иванов.

Той припомни, че предложенията са поставени на масата и призова за отговор на въпросите, които висят пред обществото от много дълго време. "Това са стъпки, които трябва да направим в името на демокрацията в България и в името на редовия прокурор", призова още правосъдният министър.

Съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев определи предложенията на "Правосъдие за всеки" като революционни и не даде големи надежди те да бъдат одобрени. Той припомни, че е имало огромни трудности при договаряне на подкрепата за "историческия компромис" и даде своето обяснение защо никой не иска да закача прокуратурата.

"Във всички групи, включително в нашата, има страхове и зависимости по отношение на прокуратурата. Големите страхове, че ако подире ти не тръгнат прокурори, то ще тръгнат журналисти и репортери от определени медии, е твърде реален сред по-конформистки настроените народни представители", коментира Кънев.

Също като в Русия

Представители на "Правосъдие за всеки" представиха в подкрепа на тезата си и проучване на съдебните съвети в другите европейски страни. То показва, че България е единствената държава, в която политическата квота във ВСС е с изравнен брой членове с тези, излъчени от професионалните гилдии в системата. Дори в Беларус, която трудно може да се нарече демократична държава, има по-малко представители на политическа власт в управлението на съдебната.

Устройството на "единната и централизирана" българска прокуратура, която е изцяло под властта на главния прокурор, е разписано в Закона за съдебната власт. Текстът е изцяло преписан от член 129 на руската конституция, която на свой ред го преписва от съветската.

"Това е прокуратура тип "Вишински", коментира Любомир Авджийски от Института за пазарна икономика, който членува и в Инициатива "Правосъдие за всеки".

Гражданската организация призовава българските политици да предприемат реформата, която Румъния извърши още през 2004 година. Досега независимата им прокуратура е успяла да осъди един премиер, четирима министри, 11 депутати, 45 шефове на публични институции и 42 кметове. Румъния постига това със същия брой прокурори, колкото са в България, въпреки че има два пъти и половина по-голямо население. Нищо подобно не се случва в България, въпреки заявките на всеки следващ главен прокурор, което показва системен проблем.

"Прокуратурата е твърде зависима от политиците и твърде централизирана", каза Авджийски.