И какво, ако британците напуснат?

Британците не са единствените, които позволяват на емоциите да вземат връх над разума, когато обмислят своите често напрегнати отношения с Европа. Германия също не крие емоциите си, що се отнася до значението на Брекзит - "Шпигел" отправи призив "Моля, не си тръгвайте", а специализираният в сензациите вестник "Билд" дори предложи да бъде признат спорният гол на Световното първенство по футбол през 1966 г. на "Уембли", ако Великобритания остане в ЕС.

 

В редакционна статия, която написах преди две седмици, предложих да се отговори на цялата истерия по повод Брекзит със спокойно заявление към британците: "Вървете си тогава." Мнозина попитаха дали говоря сериозно. Да. Но това не значи, че отварям бутилки с шампанско за това, че мнозинството от британците решиха да обърнат гръб на ЕС.

 

В случая не става въпрос за емоции, а за трезва преценка как в действителност ще се отрази Брекзит. Равносметката показва, че за Великобритания последиците ще бъдат драматични. Но от гледна точка на останалите 27 страни от ЕС напускането на Великобритания предлага повече възможности, отколкото затруднения.

 

Това важи за предполагаемия ефект на доминото, за който европейски политици започнаха да предупреждават веднага след референдума във Великобритания. Дори ако десни популисти като холандския политик Герт Вилдерс и лидерката на Националния фронт във Франция Марин льо Пен успеят да постигнат гласувания в своите страни за членството в ЕС, малко вероятно е мнозинството от техните сънародници също да решат да напуснат блока. Постоянният поток от лоши новини от Великобритания в идните седмици и месеци ще гарантира това.

 

Предупредителни сигнали

 

Падането на британската лира е първият предупредителен сигнал, а скоро ще чуем как големи корпорации ще започнат да се изтеглят от Лондон и да установяват централите си на места като Франкфурт. Ако изберат норвежкия модел, британците ще продължат да плащат милиарди на ЕС, без да имат думата при оформянето на правилата на единния пазар. Съмнително е дали това ще направи по-привлекателно напускането за други страни. Разбира се, това важи при положение че преговарящите от ЕС заемат твърда позиция към Лондон, както обещават.

 

Втора полза е това, че британците вече няма да могат да блокират законодателството, когато европейците решат да обединят сили в области, в които са по-силни заедно. Икономическият съюз трябва най-после да стане реалност, така че националните решения вече да не могат да застрашават общата валута. Еврозоната се нуждае от единно икономическо управление и от европейски финансов министър, който да се разпорежда с независим бюджет.

 

Същото се отнася за външната политика и сигурността. Необходима е постоянна, обща щабквартира за все по-важните военни мисии на ЕС на места като Мали и Средиземно море. Това е нещо, което всички страни в ЕС искат, с изключение на британците, които го блокират. А когато става дума за външна политика, е крайно време да бъде позволено да се вземат решения с мнозинство, което отдавна е станало обичайна практика по въпроси като политиката за околната среда. Освен това бежанската криза показва, че са нужни истински европейски сили за граничен контрол, а също уеднаквен закон за убежището и справедливо разпределение на бежанците.

 

Вероятно изгодно

 

Сега критиците ще възразят, че британците не са единствените, които блокират бежанската квота. Така е, но ако подбрана група държави вземе решение за засилване на сътрудничеството, това е едновременно правно възможно и вероятно дори изгодно. Еврозоната и Шенгенското пространство също бяха по-малки в началото, но и двете се разраснаха, след като още държави членки в крайна сметка поискаха да се присъединят.

 

"Повече Европа", разбира се, не винаги е най-добрият подход. Би било разумно да се върнат на държавите членки някои от правомощията, които сега има Брюксел. Общата селскостопанска политика например от десетилетия не е нищо повече от огромна машина за преразпределение на пари без осезаема допълнителна полза за Европа.

 

Историческа ирония е, че дори британците да не получат сделката, която министър-председателят Дейвид Камерън договори с другите лидери от ЕС, останалите 27 страни може все пак да приложат някои от нейните клаузи. Например румънски работник в Германия, чиито деца продължават да живеят в Румъния, вероятно не би трябвало да има право да се ползва от щедрите германски детски помощи.

 

Подобно калайдисване със сигурност може да помогне за това Европа отново да стане по-привлекателна за много от своите граждани. А кой знае, навярно някои британци скоро ще съжаляват, че на 23 юни 2016 г. са гласували за излизане от съюза. 

 

По БТА.