И проектите за научни центрове са минирани от проблеми

Проектите за научни центрове за 350 млн. лева по оперативна програма “Наука“ също са осеяни с проблеми, но повече няма да бъдат отлагани срокове, защото всяко забавяне оттук нататък би коствало загуба на средства. Това стана ясно на среща на служебния министър на образованието и науката проф. Николай Денков с учени от БАН в понеделник.

Пред тях Денков разясни актуалното състояние на програмата и отговори на вълнуващите ги въпроси. Учените се оплакаха от неяснотата кой и как ще оценява проектите им и от тежки и безумни условия в процедурата по кандидатстване. Проф. Лъчезар Аврамов от БАН, който заедно със свои колеги също кандидатства с проект, постави въпроса как хора степен бакалавър, каквито вероятно ще бъдат оценителите на научните проекти, могат да оценят иновация в областта на медицината и биофотониката.

Проблем с избора на чуждестранни оценители на проектите

Денков призна, че има проблем с начина, по който тече процедурата за избор на чуждестранни рецензенти на проектите за научни центрове, но обеща да изнесе подробности във вторник на специална пресконференция. “Още изчистваме някои технически детайли. Предпочитам, когато говорим с екипа ми, не само да казваме, че има проблем, а да казваме и какви са решенията“, посочи той.

Миналата седмица Денков съобщи, че едни от най-сериозните организации, оценяващи научни проекти в Европа, не са се явили на обявената от МОН обществена поръчка.

Процедурата за избор на чуждестранни оценители трябваше да гарантира висококачествена и безпристрастна оценка на проектите за научни центрове. В научните среди обаче има сериозни резерви, че кандидатстващите в обществената поръчка консорциуми могат да осигурят качествени оценители, тъй като самите изисквания към тях не са особено високи.

Лоши процедури с още по-лоша алтернатива

Проф. Желю Владимиров от Стопанския факултет на Софийския университет се оплака от тежката процедура по кандидатстване, изискваща многобройни документи и преводи в хиляди страници.

Денков отговори, че процедурата е правена от хора, които не познават спецификата на научните проекти и това показва несъстоятелността на тезата на предишния екип на МОН начело с Меглена Кунева, че научната програма може да се ръководи от хора, които нямат нищо общо с науката.

Въпреки това, обаче, екипът на Денков смята, че процедурата трябва да приключи по тези правила на 28 февруари, без да бъде отлагана повече или обявявана наново с променени условия.

“Часовникът тиктака и всяко забавяне оттук нататък не само е рисково, то ще доведе до загуба на средства. Затова отчитайки факта, че все пак учените са на финалната права в подготовката на проектите си, според нас, по-добрият вариант е процедурата да приключи по правилата, по които е обявена, за да се премине на следващия етап – оценката. Алтернативата е много по-лоша от това, което имаме в момента“, каза Денков.

Той припомни, че до 31 декември 2018 година България трябва да е верифицирала пред ЕК и да е получила обратно финансиране за 30% от програмата и всяко забавяне оттук нататък е рисково за неизпълнение на срока и загуба на пари.

Часовникът тиктака и за Стратегията за научни изследвания

Програмата “Наука и образование“ освен всичко друго е застрашена и от все още неприетата Стратегия за развитие на научните изследвания, която е предварително условие на ЕК за изпълнението на програмата.

Крайният срок за приемането ѝ беше декември 2016 година, което не се случи заради подаването на оставка на правителството на ГЕРБ и разпускането на парламента.

Сега екипът на служебния министър Денков се е заел с преработването и финализирането на стратегията, за да може да бъде приета още в първите дни на новия парламент. До средата на март проктът на стратегията ще бъде публикуван за обществено обсъждане. До 30 юни трябва да сме изпратили на ЕК стратегията, приета от Народното събрание. В противен случай ЕК ще спре оперативните програми “Наука и образование“ и “Иновации и конкурентоспособност“.