И с Ботев и Левски в учебниците упадъкът на българското училище продължава

Дълго предъвкваните идеи на ГЕРБ за училищна реформа няма да са в сила и за новата учебна година, която е последна за мандата на това правителство. Писаният в продължение на две години и половина нов закон за училищното образование залежава в парламента на ниво комисии и чака депутатите да се върнат от лятната си ваканция, за да продължат работа по него. Така и новата учебна година ще започне по старому, без съществени промени, което анализатори определят като по-добрият вариант от това деца, родители, учители и общини да станат жертва на непремислени ходове. Сериозното забавяне на ГЕРБ в училищните промени можеше и да бъде подминато с лека ръка, ако не беше един от топ приоритетите, декларирани още от първия министър на образованието в кабинета “Борисов“ Йорданка Фандъкова, която два месеца по-късно направи рязък завой към кметското място в Столичната община.

Единственият изпълнен донякъде ангажимент на ГЕРБ в средното образование е обхващането на повече деца в предучилищна подготовка и целодневно обучение, което е удобно за работещите родители, отделен въпрос е какво научават от пребиваването си в учебните заведения децата и има ли въобще места за тях. А по отношение на качеството в образованието смело може да се твърди, че то с нищо не се е подобрило и за това говорят резултатите на учениците от външните оценявания.

Обещаната подмяна на пълните с бисери и тромави формулировки учебници с нови е все още мираж. Никой от образователното министерство не е излязъл да обясни с какво философията на новите учебници ще се различава от тази в сегашните, по какъв начин ще бъде опростен и разнообразен учебният материал, в какъв дух и ценности ще възпитават. Иначе нови учебници се пишат, но единственият известен за тях досега факт е, че Бойко Борисов ще се изучава в часовете по история.

Ботев, Левски и чалгата в българското училище

Вместо проблемите на учебното съдържание да се коментират по същество, за да може следващите учебни програми и учебници да са по-сполучливи, Министерството на образованието се впусна да защитава Ботев и Левски в един изкуствено създаден и раздухан скандал. В центъра на скандала бе изследване на Комисията за защита от дискриминация за стереотипите и нетолерантността в българските учебници, в което се дават препоръки как да се поднася част от учебното съдържание, но никъде не се предлага изваждане или редактиране на автори и произведения от учебниците, каквито страхове провокираха масова истерия в подкрепа на Ботев и Левски. А, че децата се възпитават в клишета, няма абсолютно никакво съмнение, и това ясно личи от бисерите в техните писмени работи.

Защото и без да са махнати от учебниците, познанията на учениците за творчеството, живота и времето, в което са живели Ботев и Левски, са доста оскъдни и объркани и то не само в малките класове, но и при зрелостниците. Свидетелство за изобилните глупости, които се пишат вследствие на механичното зубрене на клишета, е едни от популярните бисери: “Левски е съчетание на несъчетаемото...Той е едновременно мекота и желязна плътност, морална девственост и величава мъжествена потентност... Левски е отвесът, Ботев е хоризонталът. Двамата са кръстът".

Това, което всички знаят и са запомнили след дългогодишно набиване в главите им обаче, е, че Ботев и Левски са “герои“.

За “герой на децата“ лично от министъра на образованието Сергей Игнатов бе нарочен и фолк изпълнителят Азис. По повод танца на видински ученици под звуците на чалга на осмомартенско тържество, Игнатов заяви, че няма как да забрани чалгата в училище, тъй като ако забрани Азис “ще го подгонят за дискриминация“, а и децата се възхищават на изпълнителя. При толкова широко отворени за чалгата училищни врати, нищо чудно, че вече се разгръщат цели маркетингови стратегии, като например появата на ученически тетрадки с изображението на фолк певици, придружени с техни албуми.

Всъщност по-сериозният проблем на българското училище не е толкова чалга музиката, тъй като любовта към нея се възпитава на първо място у дома, колкото чалга културата в лицето на посредствеността и клишетата, зазубряни в класните стаи години наред. И именно на този проблем управляващите обръщат твърде малко внимание.

Като цяло изкуствените и маловажни теми често изместват от дневния ред на образователното министерство решаването на същинските проблеми и най-яркият пример за това е, че в продължение на месеци наред тема номер едно беше кога да започва учебната година и колко ваканции да имат децата. Т.е. обсъждаше се, не как и какво да учат учениците, а кога да не учат.

През всяка година без реформи се бълват випуски неграмотни деца

Реформите в сфера като образованието няма как да дадат резултат на момента, но през всяка загубена година без промени, се произвеждат цели випуски неграмотни деца. В няколко училища в страната зрелостниците през тази година са със среден успех от матурите под тройка. Средният успех на матурата по български език и литература през тази година е най-ниският от въвеждането на зрелостните изпити през 2008 година – 4.18. Едва 50% са правилно решените задачи по граматика при 68% миналата година, 61% - през 2010 година и 72% през 2009 година. Това, на фона на коментарите на университетски преподаватели, че петицата от матурата се равнява на тройка, дава по-ясна представа колко точно отчайващи са резултатите на зрелостниците.

От образователното министерство оправдават слабите оценки с уж по-трудните задачи. Трудностите пред учениците обаче са ясни от години и всяко следващо външно оценяване само ги затвърждава, а противодействието на притеснителните тенденции очевидно не е на ниво. Така идентифицирани от години проблеми са оставени да се решават със закон, резултатите от който се очакват поне пет години по късно и то, ако изобщо бъде приет.

Като контрааргумент на тезата, че образованието не е на ниво, винаги могат да се посочат забележителните постижения от олимпиади и международни състезания на младите математици, информатици, химици и физици, но те са плод основно на все още качественото образование в мрежата от природо-математически гимназии. А това е и потвърждение, че между училищата се разтваря все по-голяма ножица и от тях излизат хора с абсолютно несравними знания и умения. Впрочем, едно от най-хулените предложения на ГЕРБ е това математическите гимназии да се превърнат в обикновени средни училища, ако желаят да осъществяват прием от първи и четвърти клас. А ако искат да са гимназии, приемът да е само след седми клас. Всички обяснения, че талантите в математиката се отсяват от по-ранна възраст, не бяха приети от ГЕРБ.

Управляващата партия пропиля мандата си без да предприеме видими мерки за подобряване качеството на образованието, въпреки, че това бе обявено като неин основен приоритет. Извиненията, че е търсен обществен консенсус по закона и е изпипван в детайли пък са абсолютно неоснователни, тъй като и сега в него има редица спорни моменти, а и когато става въпрос за подобна тема, пълно единодушие няма как да има. Ако ГЕРБ обаче действително имаха ясна визия за това как да развиват образованието, трябваше отдавна да са приели законовата основа за това.

Сега дори и проектозаконът за училищното образование на ГЕРБ да бъде приет, написаното в него, ще започне да се изпълнява в следващ мандат, а евентуалните плодове от сполуките или несполуките ще се берат в по-следващи мандати. А дотогава можем да очакваме все същите резултати и бисери и от време на време по някой скандал за отвличане на вниманието.