Игра с огъня в Украйна

Последните десетина дни всички погледи са вперени в Украйна. И докато медиите надълго и нашироко разглеждат различните политически проблеми – претенциите за власт на избягалия от страната президент, различните ходове на поелата управлението опозиция и напълно реалната възможност Крим да се отцепи от Киев и (евентуално) да се върне в орбитата на Русия, то икономическите проблеми, пред които Украйна е изправена сега и ще бъде изправена след края на политическата криза, получават относително малко внимание.

Изключително показателно за състоянието на украинската икономика е понижаването на кредитния рейтинг на страната от Standard and Poor’s на CCC – една стъпка над състояние на фалит. Рейтинговата агенция еднозначно посочва, че положението е зле. Колко точно обаче?

Към момента, външният дълг на Украйна е около $73 милиарда, а около една четвърт от тази сума е дължима през следващите 18 месеца. Доскоро управниците в Киев разчитаха известна част (около 15 милиарда) от този дълг да бъде купена от Русия, но развитието на политическата ситуация в момента и напрежението по границата прави такъв сценарий малко вероятен.

Едновременно с това украинската гривна продължава да се обезценява, като стойността на валутата е спаднала с около 12% от началото на 2014 г. Дори и без да се отчита настоящият политически хаос, оценките за растежа на украинската икономика през следващите години не са особено обнадеждаващи.

Мрачно бъдеще

Иначе казано, дори и в следващите месеци кризата да бъде преодоляна и Украйна да избере стабилно управление, което да получи подкрепата на повечето граждани, бъдещето на страната от икономическа и финансова гледна точка хич не е розово.

Най-вероятният сценарий, обсъждан в момента е създаването на "спасителен пакет“ от средства, осигурени най-вече от ЕС, подобен на тези, които Гърция получава през последните години. Що се отнася до заем от МВФ, това е малко вероятно, най-вече поради предишния опит на фонда с Украйна – само от 2008 г. насам финансирането на страната е спирано поради мудно провеждане на икономически реформи от страна на тогавашното украинско правителство. По тази причина върху новите управляващи – ако искат да ползват такава помощ – ще падне тежестта да убедят фонда във волята си в провеждане на реални реформи, но и политическата цена от тяхното провеждане, което най-вероятно ще им струва подкрепата на голяма част от сега възторжените им симпатизанти от Майдана.

Тегленето на заеми обаче е забележително лоша идея, по простата причина, че ще лекува само симптомите, но не и реалното заболяване. Отлагането на изплащането на тези суми или прехвърлянето на задълженията към други (което реално би представлявал един такъв пакет) по никакъв начин няма да помогне на изправената пред фалит украинска икономика. Особено предвид, че цената на тази отсрочка ще бъде допълнителна намеса във вътрешните работи на страната от страна на ЕС и/или МВФ. Цената на всеки един такъв спасителен пакет в крайна сметка ще падне на плещите на украинските данъкоплатци и допълнително ще забави икономическото развитие на страната.

В такъв случай – накъде?

На първо място, веенето на знамената на национализма не са добре дошли за никого, освен за политиците, които ги ползват за да трупат популярност. През последните седмици стана очевидно, че в Украйна са на лице огромни – и най-вероятно непреодолими – етнически и културни различия, сред които, след премахването на изкуствения елемент на държавност, който ги държеше заедно, почти веднага избухнаха спорове и сепаратистко говорене. По тази причина, страната няма да се върне в "нормален“ режим, докато тези страсти не се успокоят, което може да стане по два начина – или с насилие от страна на централното правителство в Киев, или с отделянето на рускоговорещите области.

И двата варианта са неприемливи – дори и ако оставим настрана методите, с които биха били умиротворени "сепаратистите“, то това залага бомба със закъснител, която неминуемо ще избухне при следващата по-значителна политическа криза.

От друга страна обаче разделение на страната би довело до аналогично лоши резултати, най-вече поради смесеният характер на населението във всички области (въпреки че в някои източни региони доминира руският етнически фактор) и концентрацията на индустриалното производство и добивна в източните части на страната. В този смисъл, на този етап ситуацията е патова и всеки един от сценариите крие многобройни дългосрочни проблеми.

Оттам насетне, за да се преодолее настоящата криза, най-важно е да се премахнат инструментите, които държавата би могла да ползва, за да влияе на икономиката. Това е особено необходимо предвид, че следващите месеци ще са месеци на борба коя от опозиционните сили да заеме властовия вакуум, останал след бягството на президента Янукович от страната.

Вариантът с валутен борд в Украйна

Тази борба ще се води с традиционните за демокрацията средства – надпревара за гласове чрез все по-щедри обещания и раздаване на социални придобивки. Първата жертва на подобни борби винаги са бюджетният консерватизъм и данъчната политика. Именно затова предложението да се въведе някаква форма на валутен борд в Украйна днес е подходящо – по този начин ще се отнеме възможността на политиците да спекулират с гривната с цел трупане на влияние.

Отделно, доста е обнадеждаващ фактът, че от началото на политическата криза големи части от държавата реално се самоуправляват – така например още в началото на миналата седмица Лвовска област прекъсна всякакви финансови взаимоотношения с централното правителство в Киев. В този смисъл, настоящият момент е изключително подходящ за рестартиране на украинската държавност, особено що се отнася до данъци и преразпределение на средства – щом областите са в състояние да се справят без помощта на централното правителство, няма видима причина това състояние да се променя.

И докато сценарий, в който Украйна се разделя на множество малки самоуправляващи се общности е малко вероятен, то отдръпване на държавата от преразпределителните ѝ функции не само е възможно, но и би подпомогнало значително икономическото възстановяване.

Страшен ли е фалитът?

Понастоящем най-големият страх е от обявяване на фалит. Редно е обаче да се запитаме дали един фалит би бил толкова деструктивен, колкото го изкарват повечето анализатори. Големите губещи от такова развитие със сигурност ще бъдат кредиторите на украинското правителство, а и самото то. В краткосрочен план, най-вероятно страната ще страда от намаляване на интереса на чуждестранните инвеститори. Той обаче би позволил на страната да се отърси от натрупаните вече дългове и да започне начисто, а и да преструктурира управлението си без да се съобразява с външни намеси.

Газов натиск от Русия

Един от основните икономически проблеми пред новото украинско правителство е да успее да задържи цените на газа, доставен от Русия. В края на миналата година Газпром намали цената на природния газ от $392 за 1000 м3 до $268.5 като част от спасителен финансов план, включващ и отпускане на спасителен заем от $15 млрд. Очаква се газовата отстъпка да спести на Украйна до $7 млрд. годишно. Една от клаузите по споразумението визира, че намалението на цената на газа ще се преразглежда на всеки три месеца. След като правителството на Янукович бе отстранено, руският премиер Дмитрий Медведев обяви, че промяната в цената може да отпадне. Украинската газова компания, Нафтогаз, дължи на Газпром $2.7 млрд. за доставки през 2013 г., които руската страна може да изисква, за да упражни политически натиск над новото правителство.

Под такъв се оказа именно правителството на Юлия Тимошенко през 2009 г., когато Газпром спря доставките на газ за Украйна заради неизплатен дълг. Последвалото споразумение между двете компании подкопа доверието в правителството, а Янукович по-късно го използва като претекст да прати Тимошенко зад решетките.

Докато Украйна остава на 2/3 зависима от руските доставки, трудно може да се преговаря с руската страна, без да се правят тежки политически компромиси. През 2012 г. Украйна добива 18.6 млрд. м3 при консумация от 49.6 млрд. Въпреки че страната успя да постигне договор за частични реверсивни доставки от Словакия (около 2 млрд. м3), те за момента не могат да осигурят трайно изместване на монопола на Газпром.

Подобно развитие може да се случи само при положение, че Украйна започне да развива активно своите неконвенционални находища. Шел започна проучвания за разработване на нетрадиционен газ край Харков в края на миналата година, Шеврон планира започване на сондажи по-късно през тази година. Има причина за умерен оптимизъм. Украйна намали вноса на руски газ с 15% през 2013 до 28 млрд. м3, но за трайно решение не можем да говорим още.

"Южен поток“ – слонът в стаята

Един от ключовите моменти, които много анализатори пропускат, е, че зад украинската криза стои и опитът на Газпром да притисне Украйна да продаде газопреносната си мрежа и така да не зависи от западната си съседка за транзита към Европа. Нафтогаз отказва подобна сделка, тъй като това би означавало дефакто загуба на икономическия суверенитет на страната, но и по-важно загуба на влиянието на газовите олигарси в политическия живот на Украйна.

Като средство за натиск Газпром използва строежа на "Южен поток“, който цели да заобиколи Украйна като основен маршрут за руските газови доставки към ЕС. Идеята е Газпром да пренасочи сегашния транзит (около 84 млрд.м3) към "Северен и Южен поток“. Така на Украйна ще бъде отнето основно оръжие при преговорите с Газпром, а именно транзита на газ за ЕС. От друга страна, правителството няма да има избора, но да се съобразява с високите цени на руските доставки, които надвишаваха при старите цени с поне 30% тези за Германия. Докато Украйна преди можеше да си позволи просто да не плаща дълга си към Газпром, ако няма влияние върху транзита, може да бъде лесно манипулирана от Москва.

Не е случайно, че Газпром активизира енергийната си дипломация в Европа през последните 6 месеца, бързайки започването на строежа на "Южен поток“ преди страните членки и участници в проекта да изпълнят изискванията на Третия енергиен либеризационен пакет на Европейската комисия.

При неуспешното стартиране на гигатския газопровод, Газпром се връща в изходна позиция като отново зависима от Украйна. При военна намеса на Русия на Кримския полуостров и засилване на етническото противопоставяне в другите източни райони (Харков, Донецк и Луганск), може да бъдат застрашени отново доставките на газ за ЕС от Русия. Няма да е учудващо, ако Русия използва това като претекст да убеди Европа, че заобикалянето на Украйна е наложително и ще е в интерес на главните руски газови вносители, Германия и Италия.

Съдбата на Украйна през кристалното кълбо

Нахлуването на руски войски на Кримския полуостров едва ли ще доведе до отцепване на региона и присъединяването му към Руската федерация. По-вероятният сценарий е създаването на полунезависима република по модела на Южна Осетия и Абхазия, който да е подвластен и напълно зависим от Москва.

До военни действия, обаче, може да се стигне, ако новото украинско правителство реши да се противопостави на руските военни части. Подобна инициатива би била катастрофална както от хуманитарна, така и от стратегическа гледна точка, както войната в Грузия показа през 2008 г.

В икономически план война за запазване териториалната цялост на Украйна може да означава срив на валутата, рязко оттегляне на дълговите инвеститори и прекратяване на газовите доставки за Украйна.

Възможен сценарий е и прекратяването на икономическите връзки между Киев и индустриалните центрове в източната част на страната, от които бюджетът на Украйна е силно зависим. При положение, че се очаква падеж на държавен дълг в размер на $13 млрд. до края на годината, подобно развитие би било катастрофално.

САЩ и ЕС с краен брой ходове

В тази критична ситуация Западът не държи много козове. САЩ не могат да си позволят военна намеса в Украйна. Евентуално сплашване с разполагане на военноморски сили в Черно море ще бъде разгадано като блъф от руска страна.

САЩ също имат нужда от подкрепата на Русия по други дипломатически кризи, включително преговорите с Иран и решаването на конфликта в Сирия. Въпреки статута си на световен хегемон, администрацията на Барак Обама разбира, че сферите на влияние на Русия остават трудно преодолима крепост.

Европейският съюз пък за пореден път доказва, че не може да действа като единен играч с общ глас по въпросите на сигурността. Активизирането на външната политика на Германия през последните 12 месеца може да се сметне за положително развитие, но е крайно недостатъчно за сформиране на ефективен блок срещу евентуална руска намеса в Украйна.

Кримската криза има нужда от дипломатическо решение на най-високо ниво, което да включва Москва. Именно изолацията на Русия при споразумението за отстраняването на Янукович бе част от причината за светкавичните действия на Путин в Крим. Русия осъзнава, че на карта се поставя не само нейният международен престиж, но и нейният капацитет да упражнява влияние в задния си двор.

При липса на решителна и обединена намеса на Западните сили, украинската криза заплашително ще заприлича на нов Мюнхен.

*Анализът е публикуван в блога на ЕКИП.