Игрите на Ердоган с турското гражданство

По средата на противоречивия процес за конституционни изменения и на прага на нови избори или референдум Турция е белязана от драстични промени на законите за гражданство, без какъвто и да е било дебат или парламентарен контрол.

На 6 януари бе представен нов пакет от законодателни постановления, които получиха едноличното одобрение на президента и неговия кабинет.

Указ 680 постановява, че хора, които са разследвани по един от осем отделни члена на турския наказателен кодекс, могат да бъдат лишени от гражданство, ако не се върнат в Турция до 90 дни.

Вестници, подкрепящи управляващата „Партия на справедливостта и развитието“ (ПСР), отразиха тържествуващо новината, фокусирайки се основно върху членове на организацията на Гюлен.

Идеята за отнемане на турското гражданство се върти в ума на Ердоган още отпреди опита за преврат от юли. Например, през април той каза: „Ние сме решени да предприемем всички предпазни мерки, включително отнемането на (турско – бел. ред.) гражданство от поддръжниците на терористични организации“.

Сега най-накрая това вече е закон в Турция. Нещо повече, това е прераждането на указ от ерата на преврата през 80-те години, който през 2009 г. бе отменен именно от ПСР. Заради закона от 80-те 14 000 дисиденти губят гражданството си. По ирония на съдбата през 2011 г. Ердоган отправи покана до всички жертви на указа, молейки ги да се върнат у дома.

Известен професор по право, пожелал анонимност, каза пред „Ал Монитор“: „Тук ключовият въпрос е, че става въпрос само за разследване, а в Турция в рамките на извънредното законодателство стотици хиляди граждани са разследвани. Това е достатъчно, за да се поиска някой да се върне в Турция или да загуби правата си на гражданин.

В допълнение някои от тези наказателни закони са неясно формулирани. Един от тях споменава за възможна обида срещу държавата, а друг - срещу конституцията. Това може да бъде интерпретирано доста обширно.

Всеки, който живее в чужбина и е критичен спрямо администрацията на Ердоган, вече има повече причини да се страхува. Айхан Билген, говорител на „Демократичната партия на народите“ (ДПН) и член на парламентарната комисия за човешки права, заяви пред „Ал Монитор“: „Произволното ограничаване на гражданските права или използването им като средство за натиск или заплаха на отделни хора е знак, че страната се отдалечава от върховенството на закона. В Турция ние сме свикнали администрациите след военни преврати да използват подобни методи. Ние също така трябва да обърнем внимание, че голям брой учени и журналисти са заплашени от този закон. Ако той започне да се прилага спрямо личности, които очевидно не са замесени в опита за преврат, то тогава можем да направим заключението, че целта на закона не е да наказва превратаджиите“.

Дирен Джевахир Сен, адвокатка и активистка, обяснява пред „Ал Монитор“, че този закон е продължение на лова на вещици. „Ако не подкрепяте ПСР, то тогава можете да бъдете нарочен за терорист. Правителството превърна опита за преврат в претекст за заглушаване на всички критици, най-вече кюрдите и социалистите“, заяви тя.

Фатих Яслъ, учен и известен колумнист на вестник „Биргюн“, е автор на няколко книги за ПСР и десните движения, в това число и за национализма и исляма в Турция. Неговата книга „ПСР, организацията и сунитската нация“ се занимава в подробности с установяването на нов режим в Турция.

Яслъ посочва пред „Ал Монитор“, че като се има предвид ставащото от опита за преврат насам, „законът за отнемането на гражданство може да бъде използван срещу всеки в чужбина“. Това е закон, който може да създаде голям брой потърпевши заради произволните съдебни процедури.

В деня, в който законодателният указ трябваше да отнеме турско гражданство, Ердоган обяви, че вътрешното министерство е започнало процес по предоставяне на гражданство на иракски и сирийски бежанци. Той заяви: „Има много висококвалифицирани хора сред тях – има инженери, адвокати, доктори. Нека използваме този талант... Вместо да ги оставяме да работят незаконно тук и там, нека им дадем шанс да се трудят като граждани, като децата на тази нация“.

И наистина Ердоган от месеци говори по този въпрос. Въпреки това общественото мнение в Турция е твърдо против приемането на сирийски и други бежанци като постоянни жители в страната. Всеки път щом Ердоган отвори въпроса, хаштагът, който се превежда като „не искам сирийци в моята страна“, става популярна тема в социалните мрежи. И докато турците първоначално приемаха с радост като гости сирийските граждани, то през последните шест години с увеличаването на престъпленията, терористичната дейност и безработицата антиарабските настроения в страната се увеличиха.

В момента все още не е ясно кои от тези бежанци ще могат да получат гражданство и какви интеграционни политики ще бъдат предприети.
Междувременно потребители на социалните мрежи започнаха да разпространяват приетия закон със заглавието „ПСР продава Турция“, придружен от снимки на арабски реклами, предлагащи домове в провинция Трабзон на черноморския бряг.

Яслъ отбелязва, че нарастващото антисирийско настроение сред работническата класа е силно. „Когато незаконните мигранти работят за по-ниска заплата, това предизвиква негодувание сред най-бедната част на обществото. Ултранационализмът набира сили“, посочва той. Яслъ, както и Билген, отбелязват своето притеснение заради това, че все повече сунитски сирийци са настанявани в кюрдски и алевитски градове, унищожени от пламналия конфликт в Югоизточна Турция. Билген набляга на това, че преместването на кюрди, заедно с настаняването и натурализирането на сунитски араби, е начин ПСР да си създаде база от гласоподаватели в кюрдските области.

Въпреки че Ердоган използва сирийските бежанци като разменна монета с Европейския съюз, непосредственият ефект от приемането на бежанците се усеща в Турция. Най-вече след нападението в „Рейна“, което демонстрира възможността чужди джихадистки бойци да се установяват в Турция заедно със семействата си. Турците са още по-подозрителни спрямо чужденците. Освен това турските граждани се страхуват, че бързото натурализиране на бежанци, които дори нямат официален бежански статут в Турция, ще предизвика интеграционни проблеми и ще направи пътуването в чужбина с турски паспорт все по-трудно. Решението на Ердоган премахна и последната надежда за безвизово пътуване в ЕС за собственици на турски паспорти.

Дирен Джевахир Сен се чуди до каква степен турското гражданство ще помогне на бежанците или ще допринесе към усилията за слагане на край на сирийската гражданска война. „Не трябва ли да предположим, че те биха искали да се върнат у дома, щом войната приключи?“, пита тя.

Докато турската общественост се опитва да разбере това, на 12 януари държавният вестник обяви, че чужденци, отговарящи на някои от следните условия, могат да получат гражданство в Турция – покупка на имот на стойност най-малко 1 млн. долара, инвестиции за най-малко 2 млн. долара или наемане на работа на най-малко 100 души в Турция. Освен това за придобиване на турско гражданство може да се депозират най-малко 3 млн. долара в банка в страната или да се купят държавни облигации за същата сума.

Този закон създаде заглавията „Продават турско гражданство“ в опозиционни медии, някои от които представляващи ултранационалистически групи. Любопитен факт е, че в някои европейски страни като Малта, Португалия и Испания човек може да придобие гражданство срещу много по-малка сума, отколкото в Турция. Въпреки това тези държави имат квота за възможностите за получаване на гражданство с инвестиции, като по-голяма част от тях дори не могат да я изпълнят.

В такъв случай кой би похарчил повече за турско гражданство, вместо за европейски паспорт?

Човек не може да не се зачуди дали това няма да се предпочете от хора, замесени в мащабно пране на пари и други възможни незаконни престъпни мрежи, след като турското законодателство вече не се съмнява в тези, които влизат в Турция с куфарчета пари.

За по-малко от седмица турското правителство обяви някои ключови закони, които променят дефиницията за турско гражданство. Тези регулации, установени по време на удълженото извънредно положение, без никаква дума от страна на турския парламент, ще имат дълготраен ефект върху политиката на идентичността в страната, както и икономически и културни последствия.

*Преводът е на БГНЕС.