Ти си това, което четеш

Илияна Йотова: Европа трябва да работи с Русия

Санкциите срещу Москва имат негативен ефект, смята вицепрезидентът
12:41 | 14 септември 2017 | 20 коментара

Илияна Йотова, сн. БГНЕС

Русия е необходим съюзник в борбата с международния тероризъм и Европа трябва да работи с нея, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по повод правителствения доклад за националната сигурност през миналата година, според който Русия е основна заплаха за България. 
 
Струва ми се, че напоследък изразходваме твърде много енергия за всякакви такива спорове, идеологеми, замеряне с квалификация в една или друга посока, добави Йотова.
 
Тя повтори известната си теза, че санкциите, които ЕС наложи на Русия и руските контрасанкции, не са дали резултат, а имат и негативен ефект.
 
Президентът Румен Радев също периодично се обявява срещу вдигането на санкциите въпреки единната позиция на европейските държави, че те трябва да останат докато Москва не изпълни Минските споразумения за Украйна.
 
"Лесно му е на Юнкер да призовава за Шенген"
 
По повод на изказването на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че България трябва да стане веднага част от Шенген, тя посочи, че не чува това за пръв път. 
 
"Лесно е да бъдеш председател на ЕК и да призоваваш за бързо влизане на двете страни в Шенген, с ясното съзнание, че това зависи от пълното мнозинство в ЕС и ЕК няма никакви правомощия в това отношение“, посочи вицепрезидентът.
 
Преди ден председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер използва годишната си реч за състоянието на съюза, за да призове България и Румъния да бъдат бързо приети в Шенген. Решението за това обаче е политическо, а част от държавите членки имат резерви към двете балкански страни заради слабите резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност.
 
Йотова иска остра реакция към Киев
 
Йотова коментира и готвени образователни реформи в Украйна, с които се ограничавало правото на българите там да учат български език. 
 
Йотова се страхува, че тази реформа вече се е случила, защото законът е гласуван на 5 септември в парламента им. Тази реформа засяга не само България, но и другите малцинства. Украйна дължи отговор дали ще защитава правата на малцинствата или няма да го прави, дали ще има малцинства в Украйна или няма да има, каза тя. 
 
При положение, че в законодателството им има признати малцинства те трябва да се ползват с всички права. "Желанието да се премахне изучаването на майчин език означава затрудняване на децата, които ще завършат гимназиален курс да учат в българските университети“, каза вицепрезидентът. Според Йотова България трябва да реагира много остро.
 
Приетият от Киев закон обаче едва ли може да бъде повод за такива крайни заключения. Одобрен от украинския парламент на 5 септември, той преструктурира украинската образователна система и обявява украинския за основния език в училищата. Това намалява вариантите за уроци, преподавани на други езици.

Украинските власти отхвърлят твърдението, че езиците на малцинствата ще бъдат изолирани.
 
Езиковият въпрос е деликатна тема в Украйна заради източните региони, където преобладава рускоезичното население и се води конфликт с подкрепяните от Русия сепаратисти в Донецка и Луганска област. Други съседи на Украйна - сред които Унгария, Румъния и Молдова - също изразиха опасения от закона.
Още по темата
Още от Свят