Ти си това, което четеш

Имитацията на съдебна реформа спъва борбата с корупцията

Политическото влияние над Темида остава основен проблем, необходимо е създаване на антикорупционна прокуратура, смята ЦИД
Борис Митов | 14:55 | 04 юли 2016 | 13 коментара

Орязването на конституционните промени, които трябваше да бъдат основа за радикална съдебна реформа, е сериозна пречка пред повишаването на ефективността в борбата с корупцията. Наред с това основен проблем остават политическото влияние в органите на Темида, както и липсата на отчетност и липсата на ефективност в работата на прокуратурата по дела срещу представители на високите етажи на властта.

Това са обобщените заключения в последния годишен доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) за състоянието на противодействието на административната и политическата корупция, озаглавен "Завладяване на държавата".

"До 2013 г. динамиката на корупцията следва изборния цикъл – намалява след встъпването в длъжност на всяко следващо правителство и се връща към по-високо ниво в края на неговия мандат. Рязкото увеличаване на корупционния натиск през 2013 г. се обяснява с високите нива на политическа нестабилност, които водят до два кръга от предсрочни парламентарни избори и масови улични протести. Данните за 2016 г. показват, че въпреки някои по-строги мерки за административен контрол, административната корупция нараства. В периода 2011 – 2016 г. равнището на административната корупция се удвоява", се казва в началото на изследването.

По време на мандата на кабинета "Орешарски" 23.3% от пълнолетните признават, че са участвали в корупционни сделки поне веднъж през изминалата година. Тенденциите в разпространението на тези практики в бизнеса също са обезпокоителни, като през 2015 г. около 18% от фирмите съобщават, че им е оказван корупционен натиск от държавни служители.

Рестарт на контролната система и независима антикорупционна прокуратура

"В този контекст докладът препоръчва две задължителни, спешни реформи, които следва да намерят място в антикорупционния дневен ред на страната – рестарт на контролната система и създаване на независима антикорупционна прокуратура. Резултатно противодействие срещу завладяването на държавата в България може да се осъществи само с последователни и координирани усилия на представители на правителството, гражданското общество и международните партньори във важни за националното развитие и националната сигурност сфери", посочват от ЦИД.

По думите на директора на центъра Руслан Стефанов административната корупция у нас нараства през последните 5 години, като по този показател България вече е на нивото на страни в предприсъединителна фаза за влизане в ЕС.

"Нивото на корупция е толкова системно, че вече се възприема като нормално. Корупцията не е въпрос на няколко гнили ябълки. Над 60 процента от хората смятат, че в КАТ вече има резултат борбата с корупцията", коментира Стефанов.

На представянето на доклада на организацията присъстваха президентът Росен Плевнелиев, вицепремиерите Румяна Бъчварова и Меглена Кунева, правосъдният министър Екатерина Захариева, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и членът на Висшия съдебен съвет (ВСС) Соня Найденова, като всички те приветстваха усилията и препоръките на Центъра за изследване на демокрацията в сферата на борбата с корупцията.

"Завладяване на съдебната система"

Наред с обществените поръчки, местната власт и енергетиката, основно място в доклада е отделено на работата на Темида, която е анализирана в глава, озаглавена подобно на целия доклад: "Завладяване на съдебната система". Очаквано, още в самото начало е отделено внимание на скандалите около Софийския градски съд (СГС) и работата ВСС, които за пореден път бяха централна тема през м.г.

"Без последствия останаха публичните изказвания на високопоставени съдии за наличието на корупционно влияние върху съдебната власт от страна на политически и олигархични кръгове. Един от последните такива случаи, също останал без последици, е изявлението на група съдии, според които системата за случайно разпределение на делата се манипулира и използва за корупционни цели. В същото време, продължаващото разкриване на скандални случаи с участието на магистрати допълнително дискредитираха съдебната власт. Провалените или предизвестени назначения на магистрати на ръководни длъжности показват, че съдебната власт е подложена на външен натиск, а освен това определени кръгове от високопоставени магистрати предпочитат обслужването на политически интереси пред безпристрастното правораздаване", се посочва в доклада.

Според авторите му за запазването на това статукво спомогна изключително много орязването на конституционните промени, които в този си вида "нямат потенциала да доведат до съществена промяна".

"Запази се практиката да се приемат стратегически документи без особена практическа стойност, основно с цел да се симулира някаква дейност, която да бъде отчетена по време на задаващите се проверки на външни механизми за оценки и мониторинг", добавят още от ЦИД.

Вместо контрол над прокуратурата, парламентът гарантира зависимост на съдиите

Според организацията подобна имитация на реформа личи и в разделянето на ВСС, което стана по начин, гарантиращ зависимостта на съдийската колегия от политическата квота, както и влиянието на главния прокурор в решенията на прокурорско-следователската.

"В съдийската колегия членовете, избрани от съдии членове, нямат мнозинство спрямо тези, избрани от парламента, което не гарантира независимостта на съда. В прокурорската колегия пък членовете от политическата квота останаха равни по брой на тези, избрани от прокурорите, което съхрани решаващото значение на гласа на главния прокурор и запази неограничените му правомощия. Така конституционните промени, в частта им относно разделянето на ВСС и състава на двете колегии, не осигуряват необходимата отчетност на прокуратурата. При новите правила прокурорската колегия е доминирана от прокурори. Това, в комбинация с централизираната и йерархична структура на прокуратурата, запазила се въпреки основателните и често повтаряни критики, още повече ще засили правомощията на главния прокурор без адекватни гаранции срещу възможни злоупотреби", анализира докладът.



Тази тема бе коментирана и от председателя на ВКС Лозан Панов, който припомни, че първоначалната идея на вносителите на конституционните промени бе съдийската колегия да се състои от 13 членове – 6 представители на съдиите, председателите на ВАС и ВКС, както и 5-има членове от парламентарната квота.

"Така представителите на гилдията на съдиите биха имали лек превес в такава структура. Какво всъщност се случи? Депутатите преместиха един човек от парламентарната квота от прокурорската колегия в съдийската. Така с един куршум убиха две реформи – засилиха политическото влияние на партиите в съдийската колегия и гарантираха, че сегашното управление в прокуратурата няма да се промени", обобщи Панов.

Той спомена този развой като типичен пример за това, че "засега нашата борба с корупцията се свързва най-вече с промени в нормативната уредба". Допълни и, че явлението на автоцензурата е по-лошо от корупцията, "като в тези случаи дали от страх, лоялност или други подбуди съдията взима решение под натиск и ограничения, които сам си е поставил".

"Политиците стигат до там, до където им позволим"

"Политиците стигат до там, до където им позволим", заключи председателят на Върховния касационен съд, припомняйки и скандала с препратения му от премиера Бойко Борисов есемес в разгара на дискусията дали ВСС да прекрати без последствия за никого проверката по "Яневагейт".

По думите на Панов, "когато член на Висшия съдебен съвет и председател на ВКС получава есемес с уклончиво съдържание от министър-председателя, получателят на есемеса трябва ясно да се разграничи от подобен тип взаимоотношения – това е една съществена част от антикорупционните реформи".

Този скандален момент от работата на кадровия орган в съдебната власт е отбелязан и в доклада на ЦИД, като пример за това, че "въпреки формалната си независимост от останалите власти, ВСС не реагира адекватно на политическия натиск от парламента и изпълнителната власт".

"Поредица от събития, като допускането на министър-председателя на заседание на съвета без да бъде поканен по съответната процедура и неспособността да се изрази ясна позиция по призивите за оставка, отправени от две от управляващите партии в парламента, създават впечатление, че ВСС не може да се противопостави на политическата намеса в работата си", заключва Центърът за изследване на демокрацията.

Тези критики бяха споделени и от Соня Найденова, която през последната година и половина явно се ситуира в малцинството в съвета, традиционно противопоставящо се на политиката на главния прокурор Сотир Цацаров. По време на изказването си тя директно намекна за симбиоза между управляващи политици и членове на ВСС, определяйки ситуацията в съвета като "стабилна безметежност".

"Политиците са длъжни на съдебната власт, по време на прехода я употребиха като се опитваха да я деформират и създадоха олигархични форми на влияние за вътрешно и външно въздействие. А техниките на отблагодаряване са чрез кариерно развитие", обобщи механизмите на нерегламентирано взаимодействие между властите Соня Найденова.

Висшите магистрати са основни виновници за нивото на корупцията

Като основни виновници за неефективната борба с корупцията тя посочи "хората по върховете на съдебната власт", откроявайки дейността на прокуратурата с уговорката, че това е нейна лична позиция, а не на ВСС.

"Има ниска разкриваемост и малко осъдени – предимно за дребни случаи. При йерархичната структура на прокуратурата е трудно да си обясним тези незадоволителни резултати. Последицата е, че корупцията по високите етажи изглежда имагинерна... Вложеният публичен ресурс не кореспондира с резултатите. За това и прокуратурата трябва да се разтвори и да не се занимава с нарушения, които се наказват с глоба, за да може да се концентрира върху тежки престъпления", коментира още Найденова.

Никаква отчетност и ниска ефективност на прокуратурата

Липсата на адекватни механизми за външен контрол върху работата на прокуратурата и неефективните механизми за вътрешен контрол правят институцията практически безконтролна. В същото време броят на случаите, в които гражданите успяват да осъдят прокуратурата и да получат обезщетение остава значителен. През 2015 г. техният брой е 308, като прокуратурата е била осъдена да изплати обезщетения в размер на 2 495 245 лв., посочва докладът на ЦИД.

Остават незадоволителни и резултатите от работата на прокуратурата за противодействие на корупционната престъпност, особено на корупцията по високите етажи на властта. В Доклада за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2015 г. се признава, че "въпреки известното нарастване на броя на образуваните дела и на внесените в съда прокурорски актове спрямо 2014 г., общият брой на делата за подкуп остава малък, и то за неособено тежки престъпления".

Според публикуваните данни, както и през предходните отчетни периоди, 60.6 % от всички досъдебни производства за подкуп са образувани за дребни случаи на активен подкуп, голяма част от които са опити за прикриване на нарушения по Закона за движение по пътищата. Данните показват ниска разкриваемост на общите стопански престъпления по чл. 219 и чл. 220 НК и на престъпленията по служба по чл. 282 НК (12 осъдени и 13 оправдани), въпреки че при тези престъпления има съществен корупционен елемент.

През 2015 г. общо 153 дела за корупционни престъпления от особен обществен интерес са били наблюдавани от прокуратурата, като 13 досъдебни производства са били внесени в съда и две лица са били осъдени с влязла в сила присъда. Най-голям дял (33.2 % или 95 дела) от всички 286 дела от особен обществен интерес, върнати от съда, са тези за корупционни престъпления, което е повече в сравнение с 2014 г. (27.8 % или 82 дела). Това показва, че слабостите при разследването на тези престъпления не са преодолени.
Подобна позиция застъпва и ЦИД в доклада си, отбелязвайки, че "недостатъчната отчетност на прокуратурата отново остана встрани от реформите".

"Парламентът пропусна възможността да започне активно да наблюдава работата на прокуратурата. В началото на дебатите по промените в конституцията беше предложено на парламента да се предостави правото да изисква специални доклади от главния прокурор по конкретни въпроси от областта на наказателната политика и превенцията и противодействието на престъпността. В хода на дебатите обаче, това предложение беше ограничено до правото на самия главен прокурор да решава дали и кога да представя такива доклади", припомнят авторите на изследването.

Като примери за отдавна установените проблеми в разследванията по знакови корупционни случаи, ЦИД посочва "делото за откритите в печатница хиляди бюлетини, за които се предполагаше, че са отпечатани в нарушение на закона, делото срещу вече бившия председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (при което в хода на производството беше откраднато най-важното веществено доказателство), делото срещу бившия заместник-председател на парламента, няколкото дела срещу бившия министър на вътрешните работи и други".

Липсата на резултати засилва съмненията за влиянието на главния прокурор

"Липсата на резултати по нито едно от тези дела засили подозренията за политическото влияние на главния прокурор (без гаранции за отчетност и баланс на правомощията), с което се възпрепятства нормалното функциониране не само на съдебната власт, но и на цялата политическа система. От една страна, сегашното положение (неограничени правомощия и недосегаемост) на главния прокурор е в интерес на политиците, които по един или друг начин са се дискредитирали. За собствената си "реабилитация" те имат нужда от тесни връзки с магистратите и се стремят да си ги осигурят дори с цената на натиск и влияние. От друга страна, много магистрати се нуждаят от политически протекции за успешна кариера, развитие и "защита" срещу търсене на отговорност", се казва в доклада.

Авторите му са категорични, че "силно централизираната и йерархична структура на прокуратурата и неограничените правомощия на главния прокурор при липсата на ефективни механизми за отчетност в продължение на мандат от седем години се нуждае от промяна".

"Първите стъпки в посока ограничаване на възможностите на главния прокурор да оказва натиск върху отделни магистрати и политици и да обслужва партийни политически интереси могат да бъдат: намаляване на мандата на главния прокурор от седем на пет години и въвеждане на периодична оценка на неговата и на прокуратурата работа; въвеждане на правила, ограничаващи правомощието на прокуратурата да извършва т.нар. "предварителни проверки" по отношение на лица, за които има данни, че са извършили престъпление (тези предварителни проверки не са част от наказателния процес и лицата, по отношение на които се извършват нямат процесуални права на защита в производството; в същото време те представляват много силен инструмент, с който всеки прокурор може сериозно да накърни обществения авторитет на едно лице или да възпрепятства работата на една институция); укрепване на капацитета на специализираното звено за борба с корупцията, финансовите и данъчните измами и контрабандата, понастоящем ръководено от главния прокурор, и разширяване на неговите правомощия за разследване и наказателно преследване на корупцията по високите етажи на властта; звеното следва да се ръководи от прокурор с ранг на заместник на главния прокурор или от специален прокурор, избиран от пленума на ВСС по правилата и процедурите за избор на главен прокурор", предлага Центърът за изследване на демокрацията.

Антикорупционна прокуратура или по-широк съдебен контрол над обвинението

Организацията предлага алтернативна препоръка – създаването на независима антикорупционна прокуратура, което на този етап категорично се отхвърля като вариант, както от мнозинството в парламента и правителството, така и от главния прокурор Цацаров.

"Друга, по-нетрадиционна, възможност е въвеждането на съдебен контрол върху по-широк кръг прокурорски актове: например, всеки акт, с който се прекратява производството, независимо дали е обжалван от заинтересованото лице; възможност за всяко лице, което е подало жалба, но е получило отказ за образуване на досъдебно производство, да обжалва отказа пред съд (а не само пред по-горестоящия прокурор). Това ще доведе до по-голяма натовареност на съдилищата, но ще гарантира осъществяването на независим контрол.

Това е крайна мярка, която трудно би намерила приложение при сегашната конституционна рамка. В дългосрочен план обаче тя може да бъде използвана, ако останалите мерки не доведат до очакваните резултати и съществуващите проблеми не бъдат разрешени", добавят от ЦИД.

Докладът на центъра бе приветстван със суперлативи от президента Росен Плевнелиев, който декларира, че подкрепя всички предлагани идеи за справяне с корупцията. В тази връзка той призова парламентът да приеме и на второ четене антикорупционния закон, изработен от екипа на Кунева.

"Има няколко сериозни проблема, над които политиците да се замислят. Един от тях е завладяването на държавата. Времето на правителството на Пламен Орешарски беше определено като период на най-висок период на корупцията, беше достигнато нивото на злоупотреба с власт. Протестите бяха здравословна реакция на обществото, но тя не може да реши проблемите сама по себе си... Нивото на корупция остава неестествено високо. Корупцията функционира като допълнителен данък за обществени услуги и е тревожно, че се възприема за нещо нормално. Най-тежката степен е установяването на частен контрол върху контролните и правоприлагащите органи", заяви държавният глава, откроявайки енергетиката като най-тежко засегнатия отрасъл.

"Белене" е удивителен проект, символ на всичко друго, но не и на прозрачност"

По думите му АЕЦ "Белене" е "удивителен проект, символ на всичко друго, но не и на прозрачност – как държавата подкрепя гигантски проекти без оценка на икономически ефект, без договор, без нищо". "Усещането за корупция е най-силно, когато липсва усещане за справедливост и няма ефективна съдебна система", обобщи Росен Плевнелиев.

Според вътрешния министър Румяна Бъчварова "лекарството срещу корупцията е откритото управление". Като положителни примери тя посочи добрите резултати от борбата с контрабандата и приемането на антикорупционния закон на първо четене.

"От всички органи за борба с корупцията, комисията по конфискация има най-голям резултат. И тя ще направи много ефективна работата на новия закон", допълни образователният й колега Меглена Кунева.

"Аниткорупционното законодателство не може да реши всички проблеми. То набляга на конфликта на интереси и проверката на имуществото по висшите етажи, обществените поръчки, инспекторатите. Ако стриктно не приложим закона с желание и хъс, той ще остане на хартия. Не можем да допуснем това", каза още Кунева.

Според правосъдния министър Екатерина Захариева "резултатите в доклада за противодействие на корупцията у нас съвсем не са приятни". Тя добави и, че само със стратегии и законодателни мерки няма как да се справим с корупцията, "трябва и да ги прилагаме, да имаме нужните хора за това".

"Основна роля в борбата с корупцията, разбира се, има съдебната власт. Но няма как без добре работеща система и безпристрастни следователи, съдии и прокурори да се справим с това негативно явление", заключи Захариева.

Подобно на Лозан Панов, правосъдният министър посочи като основен проблем във функционирането на съдебната система автоцензурата при магистратите. По думите й "трябва да работим за отпадане на автоцензурата и всички ние, включително и медиите, трябва да се въздържаме от прибързани оценки за съдебната система".

Още по темата
Още от България