Импулсът за облекчаване на фискалното бреме в еврозоната е най-силен на юг

Лидерите от Европейския съюз обмислят намаляване на данъците върху доходите, за да помогнат на домакинствата.

По време на кризата в еврозоната правителствата побързаха да наложат болезнени повишавания на данъци, за да укрепят държавните финанси и да си върнат доверието на инвеститорите. Сега обаче, в момент когато икономиката започва да се възстановява, политиците се питат дали е дошло време да намалят данъчното бреме. Най-вероятните победители ще са домакинствата, които ще извлекат полза от съкращаването на данъци и от други "подаръци".

Този стремеж към облекчаване на фискалните мъки е най-силен в южните членове на еврозоната, където повишаванията на данъци по време на кризата бяха най-големи.

В Гърция коалиционното правителство на премиера Андонис Самарас ще раздаде "социален дивидент" в размер на 524 милиона евро, който ще отиде при 1 милион домакинства с ниски доходи, пенсионери и хора, които от дълго време са безработни.

В Италия премиерът Матео Ренци иска да връща по 80 евро на месец на всички, които печелят между 8145 и 24 000 евро годишно.

Испанският му колега Мариано Рахой също обеща да намали данък общ доход за хората, които получават ниски възнаграждения.

Съвсем неотдавна в Германия започнаха дебати за смекчаване на данъчното бреме за семействата. Високопоставени представители на християндемократите на Ангела Меркел лобират за отстраняване на едно фискално препятствие - автоматичното повишаване на данъците, което настъпва, когато инфлацията класира заплата в по-висока данъчна категория.

Канцлерът и министърът на финансите Волфганг Шойбле се обявяват против тази идея с аргумента, че данъчните приходи не нарастват достатъчно бързо, за да позволят каквито и да било "подаръци". Само че очакванията са данъчната тежест да се увеличи по-бързо от прогнозираното след 2015 година и за правителството ще стане по-трудно да оправдава своето "не".

Натискът за съкращаване на данъците върху доходите обаче определено има смисъл от политическа гледна точка. След две седмици гласоподавателите ще изберат нов състав на Европейския парламент. Очаква се евроскептични партии като италианското Движение "Пет звезди" да направят пробив, благодарение на своето твърдение, че отговорът на еврозоната на кризата е потопил националните икономики в дълбока рецесия.

Частичното намаляване на данъчното бреме върху семействата ще бележи промяна в курса след годините на затягане на коланите. То освен това ще помогне за затвърждаване на възгледа, че еврозоната навлиза в нова фаза на възстановяването.

Има обаче причини да бъдем скептично настроени към икономическите основания за тези данъчни съкращения. Доводът не е, че правителството не разполага с фискална възможност да разхлаби коланите.

В Италия данъчните съкращения не са равнозначни на увеличаване на паричното обращение, тъй като държавата си връща ресурси чрез еквивалентни орязвания на своите разходи.

В Германия държавните финанси вече са на плюс. Едно намаляване на данъците с цел оставяне на повече пари у хората ще помогне за засилване на вътрешното потребление и в същото време няма да навреди особено на устойчивостта на дълга на страната.

Истинският въпрос е дали еврозоната трябва да съсредоточи ограничената си мощ върху понижаването на данъците върху доходите. Проблемът с поставянето на повече пари в джобовете на хората е, че потребителите може да спестят част от допълнителните средства или да ги похарчат за внос от страни извън еврозоната. Това няма да помогне кой знае колко на производствения сектор, който вече плаща тежка цена за силното евро.

Няма една-единствена всеобща панацея за икономиките от еврозоната и правителствата от различни цветове на политическия спектър може да имат различни предпочитания. Трудно е обаче човек да не се съгласи с довода на германските социалдемократи, коалиционния партньор на Меркел, че е необходимо централната власт в Берлин да инвестира повече. Държавните инвестиции през 2013 година са били едва 1,6% от брутния вътрешен продукт - с една четвърт по-малко от средните за еврозоната 2,1%.

Другият приоритет за европейските правителства трябва да бъде намаляването на социалната цена на труда, която в Италия и Испания е в известна степен над средната за страните от
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Пътят към едно устойчиво възстановяване на еврозоната минава през различен тип фискална политика от онази, която правителствата провеждаха по време на кризата. Сега мъдрият избор къде да бъдат харчени парите е също толкова важен, колкото и решението най-накрая да бъде развързана кесията.

По БТА