Ти си това, което четеш

Интегрираният ром остава невидим

Или как Столипиново започна да плаща тока си, но това няма да разберете от новините

Димитър Димитров и д-р Радосвета Стаменкова

Д-р Радосвета Стаменкова е изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП) - организация, която 25 години развива дейности, проекти и инициативи в областта на здравната превенция, сексуалното образование и репродуктивното здраве. Радосвета работи активно с и за ромски общности. Познава работата на терен и повечето ромски квартали у нас и в Източна Европа, подкрепя здравното медиаторство, ромските студенти-медици, кампаниите за преодоляване на стереотипите и политиките за подобряване достъпа до здравеопазване, образование и социално включване, тези неща, които думата интеграция се опитва да обясни. Любим неин цитат по темата: "Интеграцията се постига когато две общности - т.нар. малцинство и мнозинство - правят крачки една към друга. Ако само мнозинството прави крачките, имаме асимилация, а ако само малцинството прави крачките, се получава мимикрия.”

Димитър Димитров работи за Институт Отворено Общество – София. Има магистърска степен по Публични политики и мениджмънт от СУ Св. Климент Охридски и “Social development practice” от London Metropolitan University. Работата му е свързана с овластяването на младежи, уязвими общности и на етнически малцинства. Вярва, че всеки човек е значим толкова, колкото всеки друг.

Разговорът започва спокойно. Радосвета и Димитър се изчакват един друг, а темите са почти банални. Само 15 минути по-късно те се прекъсват, разказват история след история, показват снимки. И стигат до извода, че "интегрираните роми са невидими". Те не се вписват в клишето – каруца, кльощав кон и ровене в кофите за боклук. Интегрираните роми са образовани, вероятно е някой от тях да ви постави диагноза или абокат. Част от тях са лекари, други са медицински сестри. Има инженери, дори има и такъв, който е измислил стартъп за геймъри. "Не стига, че работи като луд, ами сега търси да наеме хора, че не смогва", разказва Димитър. Друг пък започва работа в отдел "Обслужване на клиенти" в голяма банка. И въпреки че историите на тези хора не влизат в новините, въпреки че те се сливат с обществото, на което всъщност служат като всички останали порядъчни граждани, те са обект на подигравки, грубост и предразсъдъци.

Семейството на Димитър не се вмества по никакъв начин в "ромския" стереотип. И може би затова по-нетърпеливите веднага биха казали, че то не може да бъде пример. Подобно разсъждение обаче би било невярно. Димитър и съпругата му са високо образовани. Никога не са живели в гето. Двамата работят в неправителствения сектор. Имат син. И те, и детето им са мургави. Ето защо, въпреки че семейството им по всички обществени стандарти е доста над средното ниво, често се сблъскват с дискриминация. И нито платените данъци, нито доброто образование могат да спрат машината на предубежденията. "Детето ни е втори клас, но бе едва тригодишен, когато на детската площадка разбра, че не е хубаво да си... циганин", казва Митко. И добавя: "Разбра го от другите деца. Които пък няма откъде да го знаят, освен от вкъщи".

Да стискаш зъби

Въпросът не е да свикнеш, защото с такова отношение не се свиква. Въпросът е да не му обръщаш внимание, добавя той.

Именно детето й пък е в основата на отказа на медицинската сестра Димитринка, която не желае да застане пред микрофон, въпреки че го е правила нееднократно. "Тя тръгва от гетото в Северозападна България, първо е медиатор, взема си образованието в ръце, започва работа като медицинска сестра в болница, работи в тежко отделение, а сега отскоро взе и сина си в София. И въпреки че досега е говорила пред най-различна публика, в момента синът й се адаптира и тя не иска да му причинява допълнително неудобство в училище. А едно интервю би причинило това", разказва Радосвета за една от непоявилите се събеседнички.

Има ситуации, в които човек трябва да пропуска обидите покрай ушите си, допълва Димитър. И дава пример: "Ето, ако тези момчета от Асеновград бяха пропуснали покрай ушите си подвикванията, тази грозна история там нямаше да се случи. Въпросът обаче е докъде можеш да си мълчиш?".

Не е ясно докъде могат да стискат зъби лекарите – роми, които също неведнъж са се сблъсквали с отношението на своите пациенти. Поне докато учат обаче, те си имат ментори – в лицето на хора като Радосвета и Димитър. "Представете си – идвате в големия град да учите медицина, а медицина се влиза трудно, там се озовавате в среда на лекарски деца или много добре подготвени конкуренти. Трябва да има някой, който да ви помага. Това правим ние, менторите, с ромските студенти по медицина", казва д-р Стаменкова.

След което, само с един дъх почивка, се заема да разказва за стереотипите.

"Ние живеем в клишета и стереотипи. Смятаме, че българинът е красив, оцелява благодарение на нечуваната си хитроумност или сексуална мощ – вижте само вицовете за Бай Ганьо. Смятаме, че французите са галантни, германците – роботи, с кофти национална кухня. И смятаме, че циганите са мръсни и крадливи. А доколкото знам, не те окрадоха КТБ", обяснява разпалено Радосвета.

"Ние битуваме и живеем с мисълта, че масата цигани са такива – крадливи и мръсни. Те не са роми, защото роми е някаква лигавщина на езика, изгъзица", дообяснява тя.

И Радосвета, и Димитър обаче знаят, че каквото и да кажат, предразсъдъците са толкова дълбоко култивирани, че трудно ще изчезнат. Защото от една страна са образованите, интегрирани роми, а от другата – неграмотните, маргинализираните, онези от криминалните хроники. Има и една друга категория, която софиянци вече са приели за даденост – ромите с каруци, които реално "сепарират" градския боклук и старателно складират "находките" от боклуджийските кофи.

"Какво отговаряте, ако ви кажат – лесно ви е да говорите така от София, знаете ли какво е положението в провинцията?" - питам.

Гетоизацията и токът в Столипиново

Да преборваш стереотипи и да помогнеш на човек да погледне нещата от друга гледна точка е процес бавен и е горе-долу като да помогнеш на някой твой близък алкохолик да се откаже от алкохола – адски е трудно, понякога има провали и трябва много да упорстваш. Не става грубо, става с инвестиция на време и енергия, обяснява д-р Стаменкова, след което дава редица примери за малки населени места, в които ромите се занимават със земеделие, например.

Проблемът с "гетоизацията" обаче е по-обострен и по-силно изразен в големите градове. "Получава се гето в гетото", смята тя. "В София, в квартал "Факултета", или в "Орландовци", "Малашевци" прииждат групи роми, без документи, които смятат, че доходът в столицата е по-добър. Точно както в София идват хора от Перник или Стара Загора, например", разказва Стаменкова.

Тук се намесва Димитър: "Смятам, че е по-добре на стереотипите да се отговаря с факти. Помните, че често се говореше за тока в Столипиново. Вече разговорът за това не изплува така често медийно. И е така, защото се оказва, че хората си плащат тока. Въпреки това обществото продължава да смята, че циганите не плащат ток", казва той. И продължава: "Това, което ще кажа сега, не е мое твърдение, а твърдение на електроразпределителното дружество. Според него събираемостта е над 99%. Няма 100%, но никъде няма такава събираемост. Подобна събираемост – 99%, е повече отколкото в един средностатистически район".

По думите му това се е случило след голяма инвестиция на електроразпределителното дружество, което е подновило цялата мрежа. Любопитното обстоятелство е, че каси за плащане на електроенергията са отворени в самия квартал, а на тях работят хора от общността. "И тези каси не са обрани, а ромите могат да смятат, да издават касови бележки и прочие. Ето така се отговаря на въпроси, породени от стереотипи", обяснява Димитър.

След което се заема с предизвикателството да отговори на други стереотипи.

Необразовани ли са ромите?

Най-големият от стереотипите е, че "ромите не учат". "Това не е вярно. Познавам лично, един по един, не до приятелска степен, но ги знам с имената и лицата им – над 2000 момчета и момичета – роми, които в момента учат", казва Митко. Факт е обаче, че образованите представители на ромското население са малко.

"Един процент са висшистите, за жалост", допълва Димитър, който веднага е прекъснат от Радосвета, която казва не съвсем възпитани думи за качеството на образованието, раздавано на конвейр на т.нар "българи висшисти".

"Има движение обаче – през 2007 година, т.е. преди 10 години процентът на завършилите висше образование роми е 0.1 на сто, сега е 1%. По същото време тези, които са завършвали средно образование, са били между 5 и 7%, а сега са 10-15% в зависимост от региона", обяснява той.

И допълва, че има и друг феномен – също както българите се цивилизоват по западни стандарти и спазват правила, когато отидат да работят в чужбина, това се случва и с ромите: емигрират ли, за да работят, нещата се случват естествено – децата тръгват на училище, в доста от случаите после тези хора дори си позволяват ипотека.

"Та, отговаря се с примери. На всеки предразсъдък – пример. Но е трудно, защото от другата страна застава Джамбазки и започва да говори фактически неверни неща, наслагани с годините. Или някой друг политик, който казва, че в Столипиново не плащат ток. Ето – очевидно плащат, но как ги надвикваш и обясняваш това?", продължава Митко.

Едва изчакала Димитър да свърши изречението си, д-р Стаменкова се захваща да опише клишетата. "Като чуете ром и се сещате за циганин, който влачи количка със стара хартия или циганка, която носи провисено бебе, за да проси, или някой ви маже стъклото на колата, за да получи стотинки", разказва тя. А интегрираните роми са невидими. Защото всички онези, завършили висшето и средното си образование, работят нещо и си живеят живота, те не се виждат, не са така манифестно пред очите на всички, както жената помъкнала упоено дете на кръстовището".

Кампаниите

Разбира се, за да се променя общественото мнение е необходимо да се показват добрите примери.

Ето защо организациите, занимаващи се с образование на ромските общности, са правили не една и две кампании.

Идеята за едната се ражда в офиса на Стаменкова, където дълго работил ром, но в последствие "деградирал" и започнал работа в Министерството на културата, обяснява тя през смях.

"Та, работим си ние с него чудесно и приятелски, но в някакъв момент някой възкликва "егати циганската работа" или "аууу, какви цигански цветове". И в тоя момент провикналият се се обръща към него и казва "ама нали знаеш, че не става дума за теб" или "не се обиждай". И колкото и да си дебелокож и обръгнал, няма как да не се обиждаш. Защото "ти си изключение" от "циганската работа" значи, че майка ти не е, или жената ти е, или детето ти не е".

Така се ражда идеята за кампанията "Ти не си изключение", в което студенти, лекари, ученици и медиатори от ромски произход показват, че не са изключение.

Миналата година пък студентите по медицина и техните ментори участват в друга кампания под името "Обърни представите". Тя показва лицата на бъдещите лекари и техните ментори и цели обществото да смени нагласата си към ромската общност.

Ромите и политиката

Като цяло подобни инициативи работят, макар и ограничено. Но имиджово работят и други сили. "В миналия парламент имаше двама депутати от ромски произход, и двамата бяха от ДПС", отбелязва Димитър. "Първо, че и двамата са печално известни и второ, че ДПС също не е от най-добре изглеждащите в обществото партии", продължава той. "Това, а и не само това – позволи на ДПС да се асоциира с представителство, с мандат за представителство на ромската общност, което е съвършено грешно, защото ромите имат различни виждания."

Въпросът с купуването на гласове, Димитър отново обяснява с пример. "Помните Гърмен, нали? Там ромската общност беше доволна от Ахмед Башев – не казвам дали е бил добър или лош, но им беше направил водопровод. Идват избори – Башев съвсем сигурен в своята победа си стои вкъщи, да кажем. Кметицата (Минка Капитанова – бел. авт), която им буташе къщите, започва да им раздава пари. И печели изборите. А те гласуват за нея срещу пари и без къщи. Към 2017 година обаче там къщи отново се строят – минавах преди седмици през Гърмен. На същите места. Може някои да са законни. Но всичко това изглежда да се случва за всички избори", обяснява Митко и допълва, че това не е гледка, която се разкрива само на него, а и на всички служби, агенции, на общината.

Стаменкова обобщава: "Явлението с продаването на гласа го има и сред българите, също толкова нелепо. Продаваш си гласа, защото конкретно, бързо и веднага ще вземеш едни пари. Правиш това, когато нямаш перспектива и не виждаш нещо, за което да се бориш повече. Та, ако си ром – продаваш си гласа, ако си българин – купуваш си листче за търкане и участваш във всички тия нашумели лотарии. Напълно еднакво е."

Ромите и здравеопазването, бедността и престъпността

И когато говорим за перспективи, много е важно някой да ги покаже, минава на друга тема д-р Стаменкова. Така стига до здравните медиатори. "Най-грубо тяхната цел е да предават едни послания от здравните специалисти на ромската общност", обяснява тя. И прави отклонение, че около 40% от ромите, започнали да се занимават с медиация, впоследствие вземат университетска степен.

По думите на Радосвета медиаторите са истински будители: "Работата им е трудна, но за сметка на това ниско платена, затова и в един момент напускат."

Медиаторите работят с общините, общопрактикуващите лекари и здравните инспекции. Функцията им е да разясняват вътре в общността защо е важно да се случват имунизациите, например. И там, където има медиатор, няма епидемии", казва д-р Стаменкова". Тя отбелязва, че при предишната епидемия от морбили заразени са били над 28 000 деца, а 28 деца умират. "Когато медиаторите работят – епидемиите се възпрепятстват, защото на ромите им е обяснено защо е важно да ваксинират децата си", допълва Стаменкова. И довършва картината със сексуално образование, което няма кой друг да свърши. Именно заради здравните медиатори в махалите се разбра, че феноментът "деца раждат деца" води до изкривявания, отбелязва Радосвета.

Според нея проблемите на ромите не трябва да се етнизират, за да бъдат преборвани. Когато деца се женят от нищета, защото не познават друга перспектива за себе си – това не е проблем етнически, а житейски, отбелязва д-р Стаменкова.

"Проблемите трябва да се назовават с истинските им имена. Дори не е нужно да се говори добронамерено", казва Димитър.

А репликата му става повод Радосвета да се намеси с думите: "Ето защо изрази като "ромска престъпност" не работят добре."

Думите й стават повод Димитър да даде пример със статистиката за престъпността, водена от МВР. "Незнайно защо ромската престъпност е на едно място с нарушенията на закона, извършвани от етнически турци, бежанци и чужденци", казва Димитър. "Ако се вгледате, ще видите, че всички тези групи извършват 10 на сто от престъпленията, а останалите 90 се извършват от българи. Но "циганска престъпност" звучи доста добре по телевизията", смята той.

Вместо край

Срещата завършва с два разказа. Единият е позитивен – за няколко практикуващи лекари от ромски произход. Другият показва как работят предразсъдъците: момче от стипендиантска програма за висше образование получава инфаркт. Заведен е в софийска болница от близките си. Те му не изглеждат като него, неговият произход е от гетото и те изглеждат като от гетото. Получават и отношение като за гетото. Момчето умира.

Още от Анализи и Коментари