Интересът на екстремисти към евентуални нападения срещу ядрени обекти безпокои Европа

Бетонни стени с дебелина 1 м и аналогови контролни зали в стил 50-те години на 20-и век пазят атомните електроцентрали от бомбени атентати и компютърни хакери, но ислямистките бойци насочват вниманието си към слабите места на ядрената индустрия, казват експерти по сигурността.

Безпокойството от ядрения тероризъм се засили, след като белгийските медии съобщиха, че атентаторите самоубийци, които убиха 32 души в Брюксел на 22 март, първоначално са обмисляли да нападнат ядрен обект, но полицейските акции, при които бяха заловени заподозрени техни сподвижници, са ги принудили да сменят мишените.

Експертите по сигурността са на мнение, че взривяването на ядрен реактор не е по възможностите на въоръжените групировки, но че ядрената индустрия има някои уязвими места, които могат да бъдат използвани.

"Заплахата от вътрешен човек е най-трудна за отстраняване, защото това зависи от капацитета за проверка на служителите и предвиждане на техните намерения", каза Пейдж Стаутланд от базираната в САЩ организация Инициатива "Ядрена заплаха" (ИЯЗ).

Неговата оценка е израз на засилващото се безпокойство сред западните правителства и регулаторни органи, включително Международната агенция за атомна енергия, от опасността радикализирани лица да се сдобият с достъп до чувствителна енергийна инфраструктура, включително до ядрени обекти.

През 2014 г. разследване на саботаж срещу 4-ти енергоблок на белгийската АЕЦ "Дул" установи, че бивш служител на електроцентралата е загинал по-рано през годината при участие в бойни действия на страната на ислямистки бойци в Сирия.

При претърсване на апартамент през декември в хода на разследването на атентатите на "Ислямска държава" в Париж от 13 ноември белгийската полиция намери видеозапис, показващ как е бил следен високопоставен служител от ядрената енергетика. След това около белгийските ядрени обекти бе засилена охраната.

Експерти от индустрията смятат, че преднамереното предизвикване на катастрофично ядрено делене в ядрен реактор е трудна задача, тъй като никой никога не остава сам в контролната зала, където по всяко време обикновено има между четирима и шестима оператори.

Това обстоятелство според Бертран Баре, бивш изпълнителен директор на френския държавен производител на ядрени реактори "Арева", понижава риска от изпълнението на самоубийствена мисия като при трагедията със самолета на авиокомпания "Джърмануингс" миналата година, когато пилот се заключи в кабината на самолета и го разби в планината.

Все пак саботажните действия не могат да се изключат напълно. През 2014 г. 4-ти енергоблок на АЕЦ "Дул" бе спрян за четири месеца, след като някой нарочно повредил турбината му, като източил 65 хиляди литра машинно масло. Извършителят не бе установен.

Рискът от кибератаки също се повишава. Повечето атомни електроцентрали са построени преди епохата на интернет, а дори и преди епохата на компютрите, и поради това в техните контролни зали се използват аналогови технологии от 20-и век.

ИЯЗ обаче е на мнение, че ядрените обекти в момента се дигитализират бързо, което повишава риска от попадането им под контрола на хакери.

Най-голямата опасност е по линия на ядрения горивен цикъл, който включва обогатяването на урана, производството на гориво и рециклирането му, както и превоза и съхранението на радиоактивния материал.

Специалистите смятат, че басейните, в които отработеното ядрено гориво се оставя да се охлажда, са по-уязвими дори от самите реактори.

"Сценарий, при който се стига до изтичане на вода в резултат на щети по басейните, може да доведе до изтичане на радиация в същото или по-голямо количество, отколкото при ядреното делене", каза Ив Мариняк, директор на консултантската компания по енергийни въпроси "Световна информационна служба по енергийните въпроси-Париж" (WISE-Paris).

Обекти като Ла Хаг във Франция и Селафийлд във Великобритания - където отработеното гориво от десетки реактори се съхранява в басейни, преди да бъде подложено на повторна обработка или поставено за сухо съхранение в съдове, предизвикват особено безпокойство.
След атентатите от 11 септември 2001 г. срещу САЩ френските власти разположиха ракети земя-въздух в района на Ла Хаг, макар че няколко месеца по-късно те бяха изтеглени, след като бе определено, че нивото на заплаха е намаляло.

Всяка седмица плутоният - едната от двете ключови съставки за атомните бомби наред с високообогатения уран, се извозва по суша от Ла Хаг към Маркул в Южна Франция, където се рециклира и се превръща в смесено оксидно гориво.

"Не може да имаме на свобода хора, идентифицирани като терористи на високо ниво, и да приемаме извънредни закони, а в същото време редовно да превозваме плутоний по обществените пътища", каза пред Ройтерс водещият автор на Доклада за състоянието на световната ядрена индустрия Майкъл Шнайдер.

Във Франция от атентатите на "Ислямска държава" в Париж е в сила извънредно положение, в резултат на което полицията получи по-големи правомощия да претърсва и арестува.

"Арева" защити превозването на плутония с довода, че то се извършва съгласувано с властите с въоръжени конвои, а самият материал е в контейнери, които са "истински крепости", където всеки килограм плутоний е подсигурен от 100 кг стомана.

Експертите се безпокоят и от възможността бойци да откраднат радиоактивни материали от медицински или промишлени обекти.

Радиоактивните изотопи имат десетки приложения, вариращи от лечението на рака до заваряването на тръби. В цяла Европа ежегодно се транспортират хиляди пакети с малки количества радиоктивни вещества.

Евентуално откраднат от такива пратки материал би могъл да бъде смесен с конвенционални експлозиви за направата на "мръсна бомба".

Въпреки че е малко вероятно разпръснатата от подобно устройство радиация да се окаже смъртоносна, тя ще създаде огромна паника и ще замърси обширен район, чието обеззаразяване ще излезе много скъпо.

През 1995 г. чеченски бунтовници заложиха цилиндър с радиоактивен цезий в московски парк, но не го взривиха и предупредиха руските власти, които обезвредиха устройството.

От средата на 90-те години държавите членки на МААЕ са съобщили за около 2800 случая на изчезнали радиоактивни вещества.

Генералният директор на агенцията Юкия Амано каза миналия месец, че едва при съвсем малко от тези инциденти става дума за материали, които могат да бъдат използвани за направата на ядрено взривно устройство, но че част от изчезналите вещества могат да бъдат използвани за изработване на мръсна бомба.

"Фактът, че досега никога не е имало голям терористичен атентат с радиоактивни материали, не значи, че това не може да се случи", заяви Амано.

По БТА