ИПИ: Около 2/3 от България е икономическа пустиня

Малко над една трета от територията на България е покрита от 20-те икономически центъра, в които се произвежда 86% от продукцията на страната. С други думи - около две трети от страната е, образно казано, икономическа пустиня с изключение на неголям брой оазиси, в които се генерират останалите 14% от продукцията у нас. Това показва проучването на Института за пазарна икономика – "Икономическите центрове в България", осъществено с помощта на фондация "Америка за България" и представено в четвъртък.

Икономическото райониране не се покрива с административното деление на страната. Отсъствието на останалите райони от картата не означава, че в тях няма икономическа активност, инвестиции и перспективи за развитие, уточниха авторите на изследването Десислава Николова, Адриан Николов, Петър Ганев и Явор Алексиев.

Целта на проучването е оформянето на успешни инвестиционни дестинации. Това, което се вижда, е че на юг икономическите центрове са свързани с "топла връзка" по между си посредством магистралите "Тракия" и "Марица" и преливат един в друг, докато на север са отделни острови, поради липсата на връзка, коментира Десислава Николова пред Mediapool. Според нея европейските фондове не помагат за преодоляване на икономическите дисбаланси между отделните региони, а напротив - само ги усилват.

Няколко са основните причини за дебалансирано икономическо развитие. Едната е свързана с централизирането на приходите в държавата и вторичното им разпределение от София. Това "връзва" ръцете на общините да привлекат инвестиции и да осигурят работни места, за да останат хората по родните си места. Другата е липсата на държавна политика при изграждането на икономически структури и съответната инфраструктура. Работи се на парче, запушват се дупки или се одобряват проекти по политически причини, а в същото време региони с потенциал да развиват силна местна икономика са оставени на доизживяване. И не на последно място е демографската криза. Така на практика София, Пловдив, Варна и още един - два центъра "изсмукват" не само икономиката, но и хората от регионите.

При втория кабинет на Бойко Борисов беше одобрена програма за западналите региони именно с цел да се преодолее дебалансираното развитие на страната. Документът обаче остана само на хартия без предприемането на реални стъпки. Сега обещанието на Борисов по време на третия му кабинет е поне да бъде изградена магистрала "Хамус", която да свърже София с Варна, както и да започне строителството на скоростните пътища Велико Търново – Русе и Видин – Ботевград.

Икономическите центрове привличат инвестициите и хората

Общият брой на икономическите центрове в страната е 20, като тяхната големина, териториален обхват и секторен профил са изключително разнообразни, според доклада на ИПИ, който ги разделя на три основни вида. Едните са големи, които имат много силно ядро и огромна периферия. Тук попадат "София" и "Пловдив". По-малки центрове, които имат периферия, но тя често се ограничава само до съседни общини. Такива например са центровете "Русе", "Плевен" и "Шумен". Специфични икономически центрове, които са съседни и с множество допирни точки, макар и да имат силно ограничена или дори никаква периферия, са центровете "Габрово - Севлиево", "Стара Загора", "Казанлък" и "Раднево" например.

Особено интересно е, че процесът на концентрация на икономическа активност в центровете продължава в последните години, посочи Десислава Николова. През 2011 г. в откроените 20 икономически центъра е била отчетена 85% от произведената продукция в страната, а пет години по-късно този дял нараства с 1 процентен пункт.

Продължаващото привличане на капитал и хора към тях заради подходящата инфраструктура, големината на пазара, синергиите със съществуващия бизнес, социалната среда и други фактори вероятно ще подхранва тази тенденция на концентрация на икономиката на страната и занапред, прогнозира тя.

Двадесетте икономически центрове са привлекли 81% от всички преки чуждестранни инвестиции у нас до края на 2015 г. Сходна е картината и с другия основен показател за инвестиции – ежегодните разходи за дълготрайни материални активи (ДМА). Три четвърти от всички годишни разходи за ДМА (2015 г.) се правят в тези 20 центъра.

В тях работят три четвърти от наетите (75%) в икономиката през 2015 г. В същото време в центровете живеят 62% от населението на страната през 2016 г. Това означава, че над една трета от хората в България са извън икономически най-активните и перспективни територии.

Освен повече продукция, икономическите центрове концентрират и все повече население като относителен дял от общото население на страната. През 2000 г. в тях е било състредоточено 59% от населението, а през 2016 г. този дял вече е с 3 процентни пункта по-висок.

В близко бъдеще половината от продукцията ще е произведена в София

Без изненада, най-големият икономически център е този около столицата. Той е най-мащабен по територия, население, произведена продукция, инвестиции и работещи в него.

София се отличава и с наличието на вторично ядро – Перник, което е уникална особеност само на този център. Това е така, защото община Перник едновременно привлича трудови мигранти от околни на нея общини и самата тя е донор на всекидневна миграция към столицата, при това в много големи размери. Перник е общината с най-висока отрицателна нетна трудова миграция в страната, посочи Явор Алексиев.

В център "София" се произвежда 43% от общата продукция за страната (по последни данни за 2015 г.). Като цяло център "София" обхваща 18 общини и в него работят около една трета от наетите в икономиката. Центърът е много привлекателен и за чужди инвестиции – 55% от всички преки чужди инвестиции в българската икономика са в него (по данни от 2015 г.).

Тук безработицата е най-ниска (3.5% през 2016 г.), а заплатите са вторите най-високи (1174 лв. средна брутна месечна заплата през 2015 г.) след относително малкия център "Козлодуй", в който високото заплащане в ядрената централа оказва сериозна тежест върху средните заплати за района.

В център "София" освен това се вижда концентрация на високообразовани хора, като висшистите са с най-голям дял от местното население – около една трета спрямо средно една пета за страната. Качеството на образованието, измерено чрез резултатите от матурите по български език и литература, също е най-високо в центъра "София" – 4.48 през 2016 г. (спрямо 4.17 за страната), което говори за възможността на центъра да запази значителен дял на висококвалифицираното население.

"Топла връзка" между центровете в Южна България

Другите относително големи по мащаб центрове в страната са оформени около ядрата на общините Пловдив, Бургас и Варна.

Но дори и вторият по големина на продукцията център – "Пловдив", е близо пет пъти по-малък по производство спрямо "София". Сумарната продукция на трите центъра ("Пловдив", "Бургас" и "Варна"), както и броят на наетите в тях са малко повече от половината на тези за широкия икономически център около София, а чуждите инвестиции (с натрупване) до момента са около една трета от тези в столицата.

Центърът около Пловдив, който е вторият най-голям в страната, обхваща 12 общини и в него се генерира близо една десета от производството в страната. Заради големите инвестиции през последните години и привличането на човешки капитал от все по-далечни общини, Пловдив е отбелязал един от най-високите темпове на растеж на продукцията сред икономическите центрове за последните пет години. През 2015 г. продукцията на център "Пловдив" е била с 39% повече спрямо 2011 г., което е вторият най-висок ръст за периода след 40-процентното нарастване за далеч по-малкия център около Русе.

Любопитното е, че на юг от Стара планина между всички центрове има "топла връзка", т.е. те се преливат един в друг, посочи Десислава Николова.

Плавното преливане от център в център в Южна България навежда на мисълта, че след още няколко години границите между някои от тях вече може и да не съществуват. Например център "София" в източна посока се прелива в център "Пазарджик", който от своя страна се прелива в център "Пловдив", а недалеч от него се намира център "Хасково", който има сравнително бързо растящо ядро, но към момента няма периферия.

"Хасково" обаче вече официално се позиционира като част от "Тракия икономическа зона" (ТИЗ), която се оформи последните години около Пловдив и обедини шест индустриални зони. "Хасково" също може да се причисли към конгломерата от центрове по оста "София" – "Пазарджик" – "Пловдив".

Конгломератът от центрове в Югозападна и Южна Централна България започва да се разраства и на изток. През пролетта на 2017 г. бе съобщено, че ТИЗ ще се разширява и към Бургас. Предвид това няма да е изненада появата на един икономически суперцентър в Южна България по оста "София" – "Пазарджик" – "Пловдив" – "Хасково" – "Бургас", посочи Николова.

От друга страна, в района около Стара Загора по методологията на ИПИ се обособяват четири икономически центъра – "Сопот", "Казанлък", "Стара Загора" и "Раднево". Към тях можем да прибавим и "Гълъбово", където данните от последните години сигнализират за появата на нов център, който обаче все още не е прехвърлил заложните прагове. На практика обаче тези пет центъра предвид тяхната териториална близост, инфраструктурна и икономическа свързаност са част от един по-широк икономически център с преобладаващо индустриален профил около Стара Загора. Това естествено оформяне на икономически център около Стара Загора е и причината за започналата работа на местните власти по обособяването и позиционирането на индустриална зона "Загоре", която ще бъде първият опит за репликиране на успешния модел на "Тракия икономическа зона". Центровете около Стара Загора са сравнително равномерно развити между петте основни ядра. Този район има неизползван потенциал да се развие и в сферата на информационните технологии и аутсорсинга по примера на Пловдив, което е важно за задържането на висококвалифицирани млади хора в областта, смятат от ИПИ.

Икономически острови на север от Балкана

Центровете в Северна България са по-скоро острови на висока икономическа и инвестиционна активност, заобиколени от големи територии с ниска активност и слаба икономика, коментира Десислава Николова.

Единственото изключение е конгломератът от няколко центъра в Североизточна България, които са свързани помежду си – "Варна", "Шумен" и "Търговище" и обхващат общо 17 общини, от които 10 попадат в икономическия център около Варна. Вероятно липсата на магистрала на север от Стара планина също допринася за това положение.

Липсата на добри и бързи инфраструктурни връзки между Северна и Южна България е друг фактор, който влияе на границите на икономическите центрове в страната, показва анализът на ИПИ. Така например се наблюдава струпване на няколко икономически центъра в Централна България от двете страни на Стара планина. На юг от Балкана това са споменатите центрове около Стара Загора, а на север са разположени други два икономически центъра – "Габрово - Севлиево" и "Велико Търново". Липсата на адекватна инфраструктурна свързаност през планината възпрепятства връзките между икономически активните територии от двете страни на планината и ограничава потенциала им за растеж, смятат от ИПИ.

Икономическият център "Габрово - Севлиево" се състои от две ядра, обединени заради географската си близост и относително високата трудова миграция помежду им. Центърът няма периферия, а профилът му е изявено индустриален. Все пак той е сред относително по-малките, с дял в местната икономика от малко над 1%.

Другият икономически център е около Велико Търново, който също е малък. Състои се от една община ядро – Велико Търново, и периферия, която също е представена от една община – Лясковец.

Освен тези два центъра, в северната част на страната се оформят още четири с относително ограничен мащаб. Това са тези около ядрата Русе, Плевен, Козлодуй и Добрич.

Центърът около Добрич обхваща само община Добрич-селска като периферия и е по-скоро следствие от относително малката площ на община Добрич-град и от факта, че Добрич-селска огражда града от всички страни. По този начин община Добрич-селска е естествена част от местната икономика на община Добрич-град и границите между двете са по-скоро чисто административни, отколкото икономически. Аналогична е ситуацията с относително малката по площ община Ямбол и обикалящата я околовръст община Тунджа, която е част от Ямболския икономически център, както и с община Сопот и ограждащата я община Карлово, като последната се е превърнала в естествена периферия на Сопот.

Сред споменатите икономически центрове на север като най-голям по произведена продукция се откроява "Русе" с неговия дял от около 3% в производството на страната. Той се нарежда на второ място в Северна България след центъра около Варна и на 5-о място в страната. Центърът около Русе обхваща 5 общини и в него работят близо 3% от наетите в икономиката (за 2015 г.).