Иранска дилема: Дали протестите няма само да укрепят позициите на твърдолинейните?

Хиляди хора в цял Иран са по улиците. Според тях много неща не са както трябва в Ислямската система и дори президентът реформатор Хасан Рохани се съгласи открито с това.

 

Духовникът показа разбиране към протестите, които критикуват режима и разтърсват страната от миналия четвъртък. Демонстрациите вече не са в подкрепа на реформите, а за смяна на режима, която може да засегне и Рохани. Лозунги като "Молли, засрамете се, идете си с мир" и "смърт на диктаторите" едва ли подлежат на тълкуване.

 

Според иранския върховен духовен лидер аятолах Али Хаменей, това вече не са протести, а по-скоро въстание, подбуждано отвън. Той нарича демонстрантите "наемници", на които е платено да вредят на Ислямската република.

 

Макар много критици да са по улиците обаче, много други си стоят у дома. Мнозина от групата на онези, които не протестират публично, все още вярват в пътя на реформите и се съмняват, че базираният на религията политически апарат може така лесно да бъде свален с демонстрации.

 

Сред скептиците са такива бивши политически затворници като Фейзола Арабсорхи. Той смята, че смяна на режима ще влоши още повече нещата. Арабсорхи и много други се бориха ожесточено за реформи в системата и не искат да станат свидетели на необмислени протести, проправящи път за завръщане на власт на иранските хардлайнери.

 

Дилемата на Иран е в това, че на практика реформаторите в правителството са и сред критиците на режима. Един от тях е първият вицепрезидент Есхак Джахангири. "Реформите изискват време, а пътят към демокрация е дълъг и неравен", казва той.

 

Популярният реформатор се опасява също, че сегашните протести може да се окажат в полза на твърдолинейните. Шефът му, президентът Рохани, обаче наистина смята протестите за законно право на хората. Според него обаче те трябва да са мирни и да минават по "законни" канали.

 

Подобна умереност предизвиква гняв у независимите анализатори. "Това е абсолютна безсмислица", каза за призива на Рохани един политолог, пожелал да запази анонимност. "Той говори така, сякаш е президент на скандинавска страна", отбеляза политологът.

 

Нито министерството на правосъдието, нито това на вътрешните работи ще разреши някога протести, в които има и най-малък намек за критика към режима, обясни той.

 

В страна, където дори на умерения бивш президент Мохамед Хатами (управлявал от 1997 до 2005 г.) беше поставен етикет "дисидент", не може да има законни канали, чрез които редовите граждани да изразят протеста си, допълва политологът.

 

Потвърждение за това негово виждане са двамата лидери на Зеленото движение - бившият премиер Мир-Хосейн Мусави и бившият председател на парламента Мехди Каруби. От близо седем години двамата са под домашен арест, а престъплението им е, че критикуваха манипулираното преизбиране на хардлайнера Махмуд Ахмадинеджад на президентските избори през 2009 г.

 

"Никой досега не е протестирал по-мирно и законно от тези двама души", коментира техен поддръжник, поискал да остане неназован.

 

Усилията на Рохани да им върне свободата след победата си на президентските избори през 2013 г. досега са безрезултатни.

 

"Един толкова безсилен президент не би трябвало да говори за законни канали за протести", каза активистът, отправяйки критика, която според наблюдатели се споделя от много привърженици на Рохани.

 

Има обаче и други мнения по въпроса. "Никой не е платил по-скъпо за правото на свобода на хората от Мусави", казва Мохамед Алтаха, който се занимава с изследване на медиите.

 

Въпреки че е под домашен арест, през май миналата година Мусави гласува за Рохани и политиката му за реформи. Водачът на Зелените знае по-добре от всички демонстранти, че демокрация се постига чрез избори, а не с лозунги по улиците, допълва Алтаха.

 

Двайсет и три годишният жител на Техеран Маджид е безработен и не мисли много за подобни дебати. Вече повече от четири години той възлага напразни надежди на Рохани и реформаторите. Сега протестира, защото не вижда перспектива при управлението на Ислямския режим.

 

Маджид още живее с родителите си, но след като завършил училище, не успял да влезе да следва в университет и продължава да е без работа. Не може и да излиза, тъй като няма пари.

 

"Едва ли може да стане по-лошо за мен. Това е животът ми, така че нямам какво да губя", казва младият мъж.

 

 

По БТА.