Искров блъфира с оставка

Управителят на БНБ Иван Искров е готов да подаде оставка, макар да смята обвиненията към него за неприемливи и напомня на парламентарните партии, че са солидарно отговорни за всички стъпки, предприети от БНБ след затварянето на КТБ, както и че същите тези партии са го избрали за втори мандат и са го подкрепяли през изминалите години.

 

В писмо до председателя на Народното събрание (НС) Михаил Миков, изпратено във вторник, Искров заявява, че е готов да подаде оставката си, ако в парламента се постигне консенсус до разпускането му на 6 август за избор на нов управител на БНБ, за да не се получи правен вакуум в работата на БНБ в този изключително важен и тежък за страната момент.

 

ГЕРБ е единствената парламентарна партия, която иска Искров да се оттегли. БСП са против, ДПС твърдо стоят зад Искров, а трите партии вече дни наред не могат да постигнат кворум и съгласие по който и да е въпрос. Поради всичко се създава впечатление, че Искров по-скоро блъфира.

 

От писмото му става ясно, че специалният надзор, под който бе поставена преди месец Корпоративна търговска банка (КТБ), най-вероятно ще бъде удължен до максималния законов срок от 6 месеца.

 

В момента КТБ и дъщерната ѝ "Креди Агрикол" са затворени за три месеца, но първоначално бе обявено, че двете банки ще бъдат одържавени с пари от Българската банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете и офисите им ще отворят на 21 юли.

 

Датата 21 юли била договорена с партиите и кабинета

 

Едно от обвиненията на Бойко Борисов е, че ръководството на БНБ "не трябваше да посочва дата за отваряне на КТБ" и "никой не ги бие през устата да определят дати и да подвеждат хората".

 

Искров отвръща, че "никой не би могъл еднолично да се ангажира с конкретна дата за отваряне на банката без подкрепата на парламентарните сили и правителството. Точно такава подкрепа за конкретна дата бе заявена от мнозинството представители на парламентарните групи на 21–22 юни по време на проведените интензивни консултации през почивните дни в сградата на БНБ. На тези разговори беше постигната договореност, че голяма банка като КТБ не трябва да бъде затваряна, а трябва да бъде спасена чрез одържавяване, в случая – с участието на Българската банка за развитие (ББР) и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), и да бъде отворена на 21-ви юли, съгласно предвидените в закона процедури".

 

"Целта беше да се ограничи системният риск за българската банкова система до групата на КТБ, както и да се предотвратят крайно негативните ефекти върху икономиката от блокирането на дейността на стотици частни и държавни фирми, болници, общини, университети, детски градини и др.", пише Искров.

 

И прави следното "важно уточнение": "без поемането на такъв конкретен ангажимент за ограничаване на системния риск до групата на КТБ би било немислимо успешното провеждане на т. нар. road show за пласирането на българската еврооблигация с падеж 2024 г., което беше планирано и се проведе от 23-ти до 26-ти юни във водещи европейски финансови центрове".

 

Специалният законопроект, който БНБ предложи за КТБ, също бил правен "в съответствие с постигнатото съгласие" с "правителството и стоящите зад него политически сили".

 

"Трябва да се знае, че датата 21-ви юли бе функция на това съгласие, след което БНБ съобщи резултата пред медиите", пише Искров.

 

Той допълва, че след заключенията от одиторската проверка (от "Делойт Одит” ООД, "Ърнст и Янг” ООД и "Афа” ООД) на активите и пасивите на групата на КТБ и установените от квесторите значителни касови липси, които веднага са обявени публично, са инициирани поредица от политически консултации с трите основни парламентарни сили. Общото заключение на политическите сили, БНБ и правителството бе, че не следва да се обременява Българската банка за развитие с неустановени все още към онзи момент потенциални загуби, а е по-подходящо да се търсят доказани решения, използвани в страните от Европейския съюз при десетки аналогични случаи.

 

Именно такова било разделянето на условно наречените "добри” и "лоши” активи в отделни банки и възможността за защита на всички граждани и фирми в групата на КТБ, обяснява Искров.

 

Брюксел бил против обявяване на КТБ в несъстоятелност

 

Той разкрива още, че е имало предварителни сондажи в Генерална дирекция "Конкуренция” на Европейската комисия (ЕК), които ясно показали, че в Брюксел предпочитат именно такова решение на проблема, а не за обявяване на банката в несъстоятелност и изплащане единствено на влоговете в гарантирания от закона размер до 196 хиляди лева. Препоръката на ЕК също целеше да се избегне появата на системен риск за цялата банкова система и негативно отражение върху българската икономика, пише Иван Искров.

 

"Като резултат от това разбиране и след консултации с представители на 3-те основни парламентарни сили БНБ и МФ се заехме с разработването на вариант за законодателно решение на проблема", продължава той и допълва, че БНБ дала експертен вариант на решение, което обаче зависи от НС.

 

Управителят на БНБ припомня, че на новите консултации при президента Росен Плевнелиев на 14 юли парламентарните лидери не постигнаха съгласие по предложения от БНБ законопроект.

 

"Това несъгласие беше причината датата 21 юли да не се случи и това е добре известно на участниците в тези консултации. Подчертавам, че на БНБ бе възложено да предложи експертно решение, отговарящо на политическа воля, която в последствие не бе потвърдена", изтъква Искров.

 

Той допълва, че още на консултациите при президента е заявил, че ако неговата оставка ще обедини трите политически сили за решаването на проблема с КТБ, той е готов веднага да я подаде. Искров дори помолил Плевнелиев оставката му да бъде включена като точка от окончателното решение след консултациите, но такова решение не било взето.

 

"БНБ – предизборна партийна играчка"

 

"Ето защо категорично не приемам продължаващите опити БНБ да бъде използвана като предизборна партийна играчка чрез персонални атаки срещу нейния Управител. Явно се разчита на традиционната ми сдържаност в публичните ми изказвания като Управител на БНБ и се предполага, че и този път ще премълча. Този път, обаче не мога да премълча! Нещо повече, по никакъв начин не съм съгласен – заради проблемите на една търговска банка – да бъдат хвърляни незаслужени упреци към институция като БНБ!", възмущава се Искров.

 

В писмото си той по никакъв начин не коментира причините, поради които се стигна до кризата с КТБ. В изявлението си на 11 юли той прехвърли цялата вина върху следствения подуправител Цветан Гунев, отговарящ за банковия надзор.

 

С Оманския фонд са водени разговори

 

Искров опровергава информациите, че представители на Държавния резервен фонд на Султаната Оман, който е сред акционерите на КТБ, не са били канени на среща и с тях не е разговаряно. "Напротив, проведени са срещи и разговори – конкретен пример е проведената на 10-ти юли в сградата на Министерския съвет среща с висши дипломатически представители на Султаната Оман и на Фонда, на която от българска страна присъстваха Вицепремиерът г-жа Бобева, Министърът на финансите, г-н Чобанов и Управителят на БНБ. На тази среща българската страна ясно изрази желанието си за сътрудничество в рамките на закона. И в момента сме в процес на професионална кореспонденция с този акционер на КТБ. Тази информация също беше предоставена на политическите лидери по време на консултациите при Президента", заявява управителят на БНБ.

 

По повод изнасянето на пари от КТБ "с чували", Искров посочва, че никога не бил коментирал как са изнасяни касови наличности от банката, а само какви документи са постъпили в БНБ от квесторите.

 

"Още веднъж ясно заявявам – мога и нося своята отговорност като Управител на БНБ! Но не мога и нямам право да нося отговорност за неизпълнени политически ангажименти на която и да е политическа сила", заявява още Искров.

 

Той уточнява, че съгласно чл. 12, ал. 7 от Закона за БНБ, правомощията на управителя се прекратяват три месеца след депозирането на оставка, независимо дали има воля за избор на нов управител или не. "Неизбирането на управител би бил най-бързият начин за внасяне на хаос в дейността на тази изключително важна за финансовата стабилност на страната институция", посочва Иван Искров.

 

Наскоро икономистът Красен Станчев предупреди, че ако се стигне до избор на ново ръководство на БНБ от сегашния парламент, ще изберат "седем Пеевски" – колкото е броят на членовете на УС на БНБ.