Ти си това, което четеш

Иван Брегов: Политически послушните стават и олигархично удобните членове на ВСС

Процедурата по избор на политическата квота във ВСС е своеобразен отказ от демокрация, казва анализаторът от ИПИ
Полина Паунова | 17:10 | 19 септември 2017 | 2 коментара

снимка: личен архив

"По замисъл зад постигането на квалифицираното мнозинство за избор на членове на Висшия съдебен съвет трябва да стои общото съгласие на партиите кои лица са носители на безспорни нравствени и професионални качества и няма да им изменят при натиск в решителен момент. Във философията на правото това е т. нар. консенсус на припокриването, при който народните избраници трябва да отстояват обществено значими каузи и са постигнали съгласие по това кои са каузите и решенията на базата на приемане на своите аргументи. При нас, обаче, става точно обратното. Квалифицираното мнозинство бива параван за това управляващите да излъчат също толкова недостойни и некадърни кандидати, колкото и предполагаемата опозиция", казва анализаторът от Института за пазарна икономика Иван Брегов пред Mediapool.

Господин Брегов, наблюдавахте процеса по номинирането на кандидати от парламентарната квота във ВСС. Защо според вас парламентът отложи гласуването?

Същинска номинация нямаше. По-скоро наблюдавахме изтикването на предни позиции на удобни за политическите партии фаворити, доказали лоялността си към зависимостите. Множеството от партиите стигнаха дотам, че да "спуснат” толкова, колкото е нужно за ясната предварителна уговорка. Както е вече известно, негласната квота е 4:3:2:2 в пропорция ГЕРБ:БСП:ДПС:"Патриоти".

За да не остане съмнение, че някой ще наруши негласната квота, ГЕРБ, като най-голямо мнозинство в 44-то НС стана гарант за това, излъчвайки само 4-ма кандидати. ДПС веднага потвърди това, номинирайки също само двама кандидати, отново в границите на негласното споразумение.

Но липсата на публична процедура по номиниране има своето основание от пролетта на 2016 г. Тогава при изменението на Закона за съдебната власт (ЗСВ) ГЕРБ се постараха да отпадне елемент от текста на чл. 28, който задължаваше предложенията за членове на ВСС от квотата на НС да съдържат: "информация за процеса на определяне на кандидатите, включително за проведени консултации и изразени становища от професионални, академични и други организации". Така си постлаха пътя за задкулисни споразумения по номинациите. И това е факт, проверим в Стенограма № 60 от заседание на Комисия по правни въпроси на НС от 24.03.2016 г.

До какви последици води тази законодателна политика?

Тя води дотам, че пред магистратите и обществото няма зададени критерии кои отличителни черти на юристите са гаранция за високия им професионализъм и здравия им морал, така че да бъдат достойни членове на ВСС. А оттук насетне всички могат да бъдат назовани достойни, защото няма съдържателна (правно и етично) скала за оценяване на кандидатите. Процесът се лиши от конкурентна среда и основание за публична дискусия.

По този начин парламентарно представените партии се подиграха с обществото за пореден път, като изкрещяха в лицето на хората: "Ние сме некомпетентни да постигнем съгласие по въпроса за повече справедливост в обществото. Ние сме взряни в тяснопартийните си интереси за възпроизвеждане на статуквото, което води до възпроизвеждане на корупцията и несправедливостта." Отлагането на гласуването е просто довършване на процеса по задкулисни договорки. Некомпетентните и непочтените отново ще изберат недостойните.

Виждате ли връзка между заканата на президента да не подпише указ за назначаването на Георги Чолаков за председател на ВАС и очевидния проблем между партиите преди избора на парламентарната квота във ВСС?

Подозирам такъв тип порочна обвързаност. Ако Радев подпише указа за назначаване на Чолаков за председател на ВАС, то БСП следва да "вкара" повече от три свои кандидатури за членове на ВСС. Но тогава Радев не само няма да бъде президент на всички българи, но няма да бъде президент и на всички от БСП, а само на тия, които държат на задкулисните договорки и корупционните практики. Но за да не съдя субективно, бих изразил кои са юридическите аргументи за отказ от издаване на указ за назначаване на Чолаков. Ето ги:

Порок № 1 - Решението за промяна на времевата рамка за провеждане на избора за председател на ВАС или т.нар. хронограма. ВСС измени параметрите за представянето на документи и изслушването на кандидатите за председател без правно обосновани мотиви. В стенограмата от заседанието на Съвета от 11 май настоящият председател на ВАС Георги Колев предлага изменението, но то не е мотивирано и поради това основание влиза в противоречие със закона и процедурните правила.

Порок № 2 - На заседанието на Пленума на ВАС беше извършено недопустимото нарушаване на правилата за изслушване на кандидатите и гласуване от страна на върховните съдии. Бе им отнета тайната на вота, като се въведе изискване да изразят гласа си явно. Това е в противоречие с триединството на пряко, тайно и равно избирателно право. Пленумът на ВАС не е колективен административен орган като ВСС и прилагането по аналогия на явния вот е недопустимо.

Порок № 3 - Решението за избор на Чолаков на заседанието на ВСС от 11 септември е отново немотивиран. Поддръжниците на Чолаков така и не успяха да изложат относими аргументи защо той е по-подходящият кандидат и с какво превъзхожда опонента си Соня Янкулова. Най-смехотворният аргумент беше, когато Юлияна Колева изтъкна това, че и двамата с Чолаков са от Сливен и са работили заедно. Шуробаджанащината като водещ критерий при вземане на управленски решения? Това заслужава безспорна президентска санкция.

Ако следва да не бъде издаден указ за назначаването на Чолаков, то това би бил един убедителен морален акт на властта по посока нормалността и спазването на демократичните процедури. Проверката на това действие, подчертавам, следва да бъде извършена на база на мотивите, които ще дадат съдържателно лице на отказа на президента за назначаване на Чолаков. А това морално действие има дълбоко правно основание, добър и рядък случай, където правото и моралът не се разминават. В противен случай, от периферията на демокрацията тръгваме към ядрото на тоталитаризма, водени от фасадните процедури за легитимиране на порочни практики.

Как си обяснявате факта, че няма явни преговори за постигането на квалифицирано мнозинство (160 гласа) за 11-те кандидати, които трябва да одобри парламентът?

Обяснявам си го с отказа от упражняване на прозрачна и публична процедура, основана на закона, което е своеобразен отказ от демокрация.

Съществува тезата, че изискването на 2/3 от депутатските гласове предполага "пазарлъци" в парламента. Този вариант на процедура ли е по-добър или изборът с обикновено мнозинство? Какви са слабостите на двата варианта и кой е по-малко опасен предвид нашата политическа среда?

Квалифицираното мнозинство цели да обедини партиите около общозначими позиции по дадена важна тема. В конкретния случай това е независимостта на правосъдието и следващата от нея въздадена справедливост. По замисъл зад постигането на квалифицираното мнозинство за избор на членове на ВСС трябва да стои общото съгласие на партиите кои лица са носители на безспорни нравствени и професионални качества и няма да им изменят при натиск в решителен момент. Във философията на правото това е т. нар. консенсус на припокриването, при който народните избраници трябва да отстояват обществено значими каузи и са постигнали съгласие по това кои са каузите и решенията на базата на приемане на своите аргументи. При нас, обаче, става точно обратното. Квалифицираното мнозинство бива параван за това управляващите да излъчат също толкова недостойни и некадърни кандидати, колкото и предполагаемата опозиция.

Как оценявате доводите на президента, с които даде да се разбере, че няма да подпише указа за Георги Чолаков и че може да "даде възможност на следващия ВСС да потвърди избора"? Т.е. проблемът само в това, че този ВСС го избра ли е?

По силата на доводите на президента ще разберем решителността му да бъде реформистки настроен. Проблемът с кандидатурата на Чолаков не е това, че този ВСС го избра. Проблемът е, че остава обосновано съмнение за незаконност на имуществото му, както и за изцяло порочна процедура по избора му.

Какви изводи могат да се направят от изслушването на кандидатите за ВАС?

Политическото статукво, превзело всички клонове на властта, ще избира винаги нему удобните и ще смазва всеки опит за съпротива като ще се самовъзпроизвежда на всички нива докато докара институциите до краен упадък. Така единовластието и единоначалието ще ни направят функционираща диктатура в рамките на ЕС.

И какви изводи могат да бъдат направени от процедурата по изслушване от правната комисия на кандидатите за ВСС от парламентарната квота?

Българският парламент не е гарант за наличието на парламентарна демокрация. В 44-то НС има дефицит на идеи и липса на държавнически капацитет. Партиите и парламентарните им представители не желаят да признаят, че голямата по численост политическа квота във ВСС е проводник на политическо влияние в ущърб на независимостта на съдебната власт. Квотата на НС следва да съставлява юристи, различни от действащи съдии, прокурори и следователи, като например адвокати, представители на академичната общност и независими експерти , юристи с изявена гражданска позиция.

В България този подход е погрешно разбран, законово недоразвит и практически лошо използван и не постига главната цел - преодоляването на самозатварянето, тъй като за представители на НС в голямото си множество са избирани съдии, прокурори и следователи, близки до партийните кръгове. Политически послушните стават политически и олигархично удобните членове на ВСС. Отказът на Данаил Кирилов като председател на Правната комисия в НС да задава въпросите на НПО по време на изслушването е отказ от въвеждането на ценностен критерий. А въпросите на НПО бяха добър ориентир кой каква позиция отстоява. Ще посоча отново един от въпросите на ИПИ към кандидатите: Според Вас задоволителни ли са извършените проверки и обявените резултати от проверките по скандалите в съдебната власт, известни като "Яневагейт" и "Цумгейт"?

Как ще коментирате, че във ВСС не обърнаха особено внимание на публикациите за имотното състояние на избрания от тях кандидат за ВАС?

Отговор на този въпрос следва да даде потенциалният отказ на президента Радев за издаване на указ за назначаването на Чолаков. Следва да бъде потърсена и отговорност на Даниела Костова- председателстваната от нея Етична комисия не си е свършила работата. Значи съставът ѝ е или некомпетентен, или зависим. А това е основание за търсене на отговорност в качеството им на членове на ВСС.

Смятате ли, че има възможност следващ ВСС да не бъде избран заради блокиране на гласуването в парламента и каква е процедурата при такъв развой?

Съществува хипотетичната възможност, но според мен тя е много малко вероятна, защото би направила невъзможно функционирането на настоящия модел. А водещите политически играчи нямат интерес от това. За тях е важно всеки от тях да владее колкото може повече позиции в съдебната власт, но най-важното е моделът да остане същият, защото ако бъде разрушен, престават да съществуват те и техните олигархични кръгове.

Смятате ли, че новият ВСС ще бъде по-добър от настоящия с оглед избраните кандидати от професионалните квоти и номинациите от парламента?


Има основание за здраво малцинство, поне в съдийската колегия. Но то отново ще бъде израз на съхранените малобройни съпротивителни сили, без да има възможност за пряко влияние над процесите.

Още по темата
Още от Интервюта

Одобрявате ли в първите 3 дни от болничните да се плаща 50% от заплатата?